| Самотният свят
Думата самотен прободе моето самолюбие. В превъзбуденото ми съзнание възникнаха фантастични образи на хора от паралелните светове, които отдавна са победили злото в своя свят, измъкнали са се от капана на изпитанието чрез самота и са придобили способността да влизат в осевото време. Те пътешестват из тези непознати измерения и усещат своята принадлежност към всичко съществуващо, създадено от Твореца, а това е съвсем друг вид щастие - на съпричастност към безкрайния прогрес на Вселената. То е заменило щастието да се побеждава злото. И само някъде в затънтените ъгли на съзнанието им понякога все още мъждука забравеното вече щастие - да забогатееш, да отмъстиш и да се възвеличиш.
Погледнах Равил. Този чист и романтичен човек самотно се взираше нанякъде.
Мислите ми отново се върнаха към паралелните светове. Още не знаех, че след няколко години ще осъществим нашата експедиция до Египет, която ще ни предостави достатъчно факти и данни. И че след мъчителен научен анализ най-после ще изградим хипотезата, според която съществуват два начина за влизане в четириизмерните светове. Единият - сгъстеното време, и вторият - изкривеното пространство на четириъгълните пирамиди. И за тях ще поговорим, скъпи читатели, когато напиша новата книга.
- Шефе, съвсем вкочанясах - почти проплака Равил. - Студът ме пронизва до кости.
- Аз също, но потърпи още малко.
Сподели с приятели: | 
