В обятията на шамбала

Отново заоглеждах внимателно склоновете на планината. След известно време се убедих, че това не са никакви странни ивици -зад облаците се показа стъпаловидна пирамида.

Достатъчно добре се виждаше, че има правилна пирамидална форма с пресечен връх. Въпреки че откъм южната страна бе час­тично покрита със сняг, подобните на стъпала ивици се откроява­ха съвсем ясно.

Бързо я скицирах, да не би облакът отново да я закрие. После я заснех с обикновена и цифрова камера. Стори ми си, че близо до нея, на сравнително късо разстояние, се намира още една пирами­дална конструкция, която беше по-малка по размер и с друга фор­ма. През бинокъла се виждаше, че снегът я е покрил почти изцяло, но страните и цилиндричното образувание на върха личаха добре. Скицирах и нея, макар да не бях убеден, че има отношение към пирамидите.

Изпреварвайки събитията, ще споделя, че след прецизната ком­пютърна обработка установихме, че и последната конструкция мо­жеше да бъде интерпретирана като пирамидална планина, въпре­ки че някои съмнения оставаха.

След като приключих с рисунките и снимките, продължих да разглеждам втората пирамидална планина. Тя се виждаше най-ясно и приличаше на стьпаловидните пирамиди в Латинска Аме­рика. Но в сравнение с тях беше несравнимо по-голяма и вероят­но надвишаваше по размери дори велика­та Хеопсова пирами­да в Египет.

Сериозно се за­мислих, че може би ще е по-целесъобраз­но да изоставим набе­лязания маршрут и да се насочим към тях. Искаше ми се да ги изследвам, да напра­вя необходимите из­мервания, да се изка­ча на един от върхо­вете. Тогава с по-голяма достоверност бихме могли да твърдим, че сме намерили но­ви, неизвестни досега пирамиди. Точните координати, с които раз­полагах, щяха да ни дадат възможност да ги открием независимо дали времето е хубаво или не.

Какво да правя? Накъде да поемем с момчетата? Дълбоко в душата си се надявах, че времето ще се смили над нас и в района на свещения Кайлас ще видим още необикновени пирамиди. А легендарната Долина на смъртта? А Огледалото на царя на смъртта Яма? А портата към Шамбала? Или загадъчната пещера на Миларепа? „Не! Ще тръгнем по набелязания маршрут!" - казах си твърдо, като наново осъзнах, че главната цел на експедицията все пак е Градът на боговете, а не подробното описание на нови пира­миди.

Неочаквано лъчите на залязващото слънце пробиха облаците и огряха един участък, разположен по-източно от първите пирами­дални планини, които вече бях видял. В студения сумрак съзрях още една пирамидална конструкция. „Да не ми се привижда? -сепнах се аз. - И само да ми се струва, че действително виждам онова, което ми се иска да видя?"

Изплаших се, че конструкцията отново ще изчезне зад облаци­те, затова я скицирах набързо. Но щом грабнах фотоапарата, об­лакът погълна злополучния слънчев лъч и рязко влоши качество­то на снимката. Жалко, първо трябваше да снимам!

Все пак съвсем ясно бях видял, че тази необикновена планина завършваше с точно очертан пирамидален връх,.разположен вър­ху основа, която приличаше на четиристранен купол. „Виж ти, какво разнообразие на пирамидални конструкции! И нито една не се повтаря!" - промърморих си аз с удивление.

Смрачаваше се бързо. Ориентирах се по компаса къде е наши­ят лагер, но за съжаление отново трябваше да мина през мястото.

където ме бяха нападнали подивелите псета. И затова реших да заобиколя, като се отклоня сега с 30 градуса в западна посока, а щом измина половината път - с 30 градуса в източна.

Крачех, ориентирайки се по стрелката на компаса. Мислите ми витаеха около пирамидалните планини и се опитваха да открият тяхното предназначение. Но така и не намирах отговор на въпро­са си.

Беше се стъмнило напълно. Според изчисленията ми до лаге­ра оставаше около километър и половина.

- У-у-у, у-у-у - зловещо се разнесе кучешки вой.

- Дявол да го вземе! - изругах на глас и измъкнах ножа.

- У-у-у, у-у-у - раздаде се наблизо.

Ако бях сбъркал посоката и подминех лагера, щях да съм при­нуден да нощувам насред заледеното тибетско плато при темпе­ратура минус 10 градуса и в компанията на подивели кучета.

Спускайки се по хълма, се спънах в буца пръст и се проснах на земята в цял ръст.

- Р-р-р - чух ръмжене съвсем наблизо.

Полазиха ме тръпки. Кучетата ме виждаха, а аз тях - не. Из­правих се и отново продължих напред. Малко по наляво от посо­ката, в която вървях, излетя ракета. Момчетата ми даваха сигнал. Бързо тръгнах натам и скоро стигнах до лагера.

- У-у-у - чу се вече някъде надалеч.

С въздишка на облекчение се вмъкнах в палатката.

- Утре отново ще разгледаме пирамидите - прошепнах аз, по­сягайки към храната след глътка разреден спирт.