Нима това е същият онзи Четящ човек

Като стигнахме до подходящото място, забихме статива и нап­равихме снимки с максимално увеличение. После започнах да ри­сувам, поглеждайки в окуляра на видеокамерата. Съвсем ясно се виждаше грамадната статуя на човек в позата на Буца.

За съжаление видимостта във високите планини, когато сенки­те са черни, а полусенките почти не се различават, не даваше въз­можност да разгледаме детайлите. Надявах се на компютърната обработка на снимките. Но и с просто око се виждаше, че главата на грамадния човек е наклонена напред, сякаш той четеше книга, положена на коленете му. Статуята се намираше върху постамент с десетки стъпала или по-скоро на върха на стъпаловидна пира­мида, обърната с лице на изток. Разстоянието до нея беше приб­лизително около 25-30 км. Оценихме размера й на не по-малко от 10-12-етажна сграда.

Селиверстов над­зърна в окуляра на видеокамерата и про­мълви;

- Лицето на този човек е обърнато на изток. И той гледа на изток като египетския сфинкс. Бих го наре­къл тибетския сфинкс.

- Е, Сергей Ана-толиевич, грешите! Сфинксът е нещо дру­го. Главата му е чо­вешка, тялото е на лъв, а тук е изобразен

естествено седящ чо­век, който чете книга -възрази Равил.

- А сфинксът какво е? - внезапно се наежи Селиверстов. - Не зна­еш, нали?

- Ами, не зная...

- Отговарям - Се­ливерстов гордо вдиг­на глава. - Сфинксът е загадката на вековете. Ясно ли е?

- Не, не съвсем -сконфузи се Равил.

- Всички загадки на вековете гледат на из­ток. Накъде гледа еги­петският сфинкс? На изток. Накъде е обър­нат Четящият човек? Също на изток. Какъв е изводът? - Селивер­стов лукаво присви очи.

- Какъв?

- Всички загадъчни древни монументи, ко­ито гледат на изток, се наричат сфинксове.

- Защо така реши? - недоверчиво избобо-ти Рафаел Юсупов.

- Защото на изток има нещо особено -Селиверстов възбудено свали бейзболната си шапка. - Египетският сфинкс не гледа просто на изток, а към Града на боговете, където се намира Ста­туята на четящия човек. Тя от своя страна символизира съкро­вищницата на древните знания, записани върху златните плочи на лемурийците. А Четящият човек също гледа на изток, тоест към Тихия океан, където някога е била разположена древната Лему-рия - най-развитата цивилизахщя в историята на нашата планета, чиито знания не са изчезнали, а се пазят върху златните плочи за потомци, по-умни и по-добри от нас. Четящият човек сочи откъде са дошли знанията. И така, обощавам - египетският сфинкс гледа към Четящия човек, а той съзерцава потъналата Лемурия.

- А каква връзка има всичко това с факта, че ти нарече Четя­щия човек тибетски сфинкс? - намръщи се Рафаел Юсупов.

- Сфинксът... - Селиверстов се замисли за миг - сфинксът е символ на мъдростта, а нима Четящият човек не я олицетворява? Затова го нарекох тибетски сфинкс.

- Аха, ясно... - в един глас отвърнаха Рафаел и Равил.

- Не ми излиза от главата - намесих се в спора им - разгово­рът с пазителите на загадъчната пещера на Харати в Непал. Аста-ман и старшият човек твърдяха, че в нея се съхраняват златните плочи на лемурийците. Но те подчертаваха също, че онези плочи, върху които са записани главните знания на древността, се нами­рат в Тибет, в района на Кайлас, а мястото е обозначено чрез Ста­туята на четящия човек.

- Тъй че, господа - Селиверстов тържествено посочи към ста­туята, - съзерцавайте, моля, основната съкровищница на древни­те знания върху Земята.

- Старшият човек каза също - продължих аз, - че тук някъде се намира и вторият вход към подземията на Кайлас и че през пос­ледните 2000 години никой не е влизал там...

- Приближава облак - прекъсна ме Равил, който гледаше през окуляра на видеокамерата.

- Интересно дали статуята ще го привлече, както твърдеше старшият човек - пророни Рафаел Юсупов.

- Равил, дай да погледна! Включи, моля те, видеокамерата -казах аз.

През окуляра се виждаше как облакът приближава към статуя­та и постепенно я закрива. Нима тя наистина ги привлича?