| КАКЪВ Е КАЙЛАС
След известно време, и то чак когато се спуснахме от хълма, пред нас се разкри свещеният Кайлас.
- Ето го! - възкликна Рафаел Юсупов.
- Върви ни на време! Небето е кристално синьо - засмя се Селиверстов.
- Сергей! - подвикна му Рафаел. - Снимай ни на фона на свещената планина!
- Съгласен. Само минете леко встрани, защото якът ви закрива.
Гледах към върха на свещения Кайлас, който се извисяваше над склона. Покрит със сняг, той искреше на фона на синьото небе. От планината лъхаше на нещо магично.
- Центърът на тантрическите сили на Земята - промърморих под носа си. После събрах момчетата и започнах да се разпореждам: - До настъпването на здрача остават около три часа и половина. Оттук Кайлас се вижда частично, по-скоро само върхът. Предлагам да се разделим на групи. Сергей и Рафаел да отидат при яковете, говедарите и водача, за да построят лагера. А ние с Равил ще се насочим към долината, за да получим по-широк обзор към Кайлас. После ще продължим на изток, за да огледаме югоизточната страна. Хайде да се възползваме от хубавото време! Вероятно ще се върнем по тъмно. Вече си отбелязах координатите на нашия бъдещ лагер. Не забравяйте по някое време да включите фенерче или да стреляте със сигналния пистолет. Става ли?
- Добре.
- Равил, да тръгваме, че времето лети. Хей, я подхвърлете по едно шоколадче!
Селиверстов затършува из джобовете си.
- Ето, вземи!
Не бяхме направили с Равил и няколко крачки, когато видяхме, че „нашият" як смени посоката и тръгна подире ни.
- Дявол да го вземе! - изругах аз.
- Я, чуйте! Сергей, застани отпреде му и бъди също толкова важен като него - Рафаел Юсупов ме посочи. - А вие с Равил застанете зад нас и след двеста метра незабелязано променете посоката. Така якът дори да забележи, че ви няма, ще тръгне редом с онзи, който върви пръв - ще възприеме Селиверстов като Мулдашев.
Сподели с приятели: | 
