В обятията на шамбала

Изглежда те също владеят силата на мисълта и знаят заклина­ния, с помощта на които им се удава да направят горе-долу това, което е правил Миларепа-йога. Именно по време на медитация лечителят „рисува" мисловния образ на своята ръка, с която трябва да проникне в човешкото тяло. После „рисува" и пространството около ръката, в което ще „работи". Ширината на това пространс­тво е познато само на него. Той знае също, че мисловното прост­ранство трябва да се премества заедно с ръката му.

В това мисловно пространство се разиграват основните съби­тия. Той концентрира силата на мисълта си точно в пространството около своята ръка. Може би разбира, че неговата мисъл е енергия на свободното време, може би не. Според мен обаче той изпълва триизмерното вещество на мисловното пространство с енергия на времето. Концентрирайки се все повече и произнасяйки заклинани­ята наум, той пълни с тази енергия веществото около ръката си, докато във възбуденото му подсъзнание не се чуе жадуваното прещракване, което маркира преминаването на тетраедрически изкриве­ната материя в октаедрически изкривена. С една дума, след прещ-ракването триизмерната материя се превръща в четириизмерна са­мо в очертаното чрез мисълта пространство около ръката. После лечителят смело вкарва ръката си в човешкото тяло и тя свободно преминава през него. Той разбира, че е извършил чудо и то благо­дарение на своята собствена сила на мисълта. Вдига очи към небе­то и произнася наум: „Благодаря ти. Боже! Благодаря ти, че ме дари със силата на мисълта! Че в главата ми неизвестно откъде изплува това изпълнено със страст заклинание и се появи призивът да лекувам хората, като вкарвам в телата им ръката си, за да „напи­пам болестта" и да я извлека от тях."

Лечителят знае, че заклинанието е предадено лично и само на него. Че няма право да разкрива тайната, защото така му е наре-

дил свръхчовекът. Ако го каже ня­кому, веднага ще умре. Трудно му е да осъзнае кой е този свръхчо­век, но чувства, че той присъства незримо в него самия - в мънич­кия филипински човечец с невз­рачна фигура, който по негова во­ля е станал лечител. И само по­някога дълбоко в душата му, като ярък сноп светлина, се появява мисълта, че той, лечителят, е не­що като „изложбен експонат". За­дачата му е да демонстрира сила­та На мисълта, която все още не може да бъде поверена на чове­чеството заради злобните, завистливите, алчните и подлите хора, които не дават възможност на другите да осъзнаят напълно сми­съла на красивия, страстен и драз­нещ въображението символ -Чистата душа.

Съмнявам се, че той знае не­що за четириизмерната материя, която създава със своята сила на мисълта в очертаното около ръ­ката му пространство. Той знае обаче, че именно това простран­ство дава свобода на ръката му „да прониква навсякъде". Той си­гурно се чуди на своите способ­ности, а после, след като излезе от състоянието на медитация или транс, хвърля поглед към бедни­те филипински колиби и още повече се чуди защо Бог не е дал на всички останали хора, бездарно съществуващи в тях, способността да използват силата на мисъл­та. С нейна помощ те биха могли да правят чудеса и да превърнат живота си в истинско вълшебство. Лечителят естествено не знае, че ако на хората, които хранят свинете си близо до бамбуковата колиба, им се разреши да използват на воля силата на мисълта, то повечето от тях ще се превърнат в демони и ще се унищожават един друг в угода на долнопробните си стремежи. О, колко вода трябва да изтече, докато хората започнат да живеят с кристално светли мисли в душите си.

Размърдах се на пейката, като се опитах да се отърва от тъж­ните мисли, и отново потънах в света на филипинските лечители. По принцип разбирах, че ръката му, „облечена в зона", в която триизмерното вещество се превръща в четириизмерно, може без­препятствено да влезе в тялото на човека. Изглежда процесът на преминаване на триизмерното вещество в четириизмерно се из­вършва мигновено. Затова накъдето и да посегне той вътре в тя­лото на болния, тъканите и органите му, намиращи се в зоната около ръката му, моментално стават четириизмерни. Зоната, коя­то лечителят е „заредил" с енергия на свободното време, действа безотказно. Изглежда зоната има малка ширина. Поне в докумен­талните филми за филипинските феномени не се вижда около ръ­цете им широка прозрачна ивица.

Пак погледнах към каменната плоча на Миларепа. Внезапно ме обзеха съмнения. „Нещо не е така! - възкликнах наум. - Нещо не пасва! Когато разсъждавах за евентуалния механизъм на „ра­бота" на Миларепа-йога, излизаше, че той е прехвърлял трииз­мерната почва от мисловния образ на тунела в четириизмерния свят, където тази почва е изчезвала в безкрайните далнини на па­ралелния свят. Тогава защо тъканите на човека, които лечителят също прехвърля в паралелния четириизмерен свят, не изчезват?"

Отново се почесах по плешивината. Нейната двуизмерна по­лирана повърхност ми беше неприятна. Мисловният ми апарат се напрегна и почти изправен, си казах: „Петте елемента! Само пет­те елемента - водата, огънят, вятърът, земята и човекът, могат да преминават от един свят в друг и да се връщат обратно. Всичко друго остава там, след като бъде прехвърлено в паралелния свят. Само петте елемента се връщат обратно! Затова тъканите на чо­вешкото тяло, прехвърлени от лечителя в друго пространствено измерение, могат да се върнат обратно в нашия свят, където жи­веем и... боледуваме."

Главата ми клюмна от умора. Мислите ми течеха плавно и спо­койно. Всичко се подреждаше в една обща система. Вече разби­рах, че енергията на свободното време, тоест силата на мисълта, може да действа в зоната около ръката на хилъра, като за миг изпълва триизмерните тъкани на болния и след прещракването променя качественото им състояние в четириизмерна материя. После, следвайки ръката на хилъра, „зоната" се премества и прех­върля нови тъкани на болния в четириизмерното състояние. До­като тъканите, напуснали влиянието на „зоната", с обратно прещ-

ракване се връщат в триизмерното състояние. Този процес - прех­върлянето на материята от триизмерния в четириизмерния свят и обратно - се извършва мигновено.

Съмнявам се, разбира се, че тези краткотрайни преминавания от единия свят в другия са под съзнателния контрол на лечителя. Из­вестно е, че в подобни моменти той почти изключва своето съзна­ние. Някакъв създаден от Бога механизъм, намиращ се в подсъзна­нието, ръководи този процес, като засилва или намалява зарежда­нето на „зоната" с енергията на свободното време. О, колко загадки се крият още в баналното на пръв поглед понятие време!

Спомних си, че по някое време лечителят извлича с ръката си от човешкото тяло някакво парченце месо. Какво е то? Очевидно е болестотворният агент. Предполагам, че лечителят „вижда" бол­ните участъци точно в четвъртото измерение, където те сигурно излъчват особена светлина и се възприемат от него с подсъзнани­ето му, в което той е потопен.

Обаче тогава остава, образно казано, „дупка" или дефект на мястото на премахнатия болен орган. Но човешкият организъм не търпи вътре в себе си „дупки". Това ми е известно като хирург. „Дупката" (или дефектът) задължително трябва да бъде запълне­на - най-добре с регенерирала здрава тъкан, в най-лошия - с шев. Познавам неколцина хора, които са се лекували при филипински­те лечители. Те нямаха никакви белези от шевове по тялото си, а един хирург - повярвайте - винаги би ги различил. Следователно, вадейки болестотворната телесна част, лечителят веднага „заши­ва дупката", останала на това място, с нормална здрава тъкан, без да прави шев. Как става това?

Замисляйки се над тази тема, усетих такова напрежение, че ин­стинктивно се изправих от пейката, където седях.