В обятията на шамбала

Докато слушах обичайната препирня между Селиверстов и Юсупов, отново потънах в мислите си. Разсъждавах по темата за различните възможности тъканите на мястото на даден дефект да регенерират. Неочаквано за самия себе си стигнах до извода, че в света на четвъртото измерение е възможно тъканите да регенери­рат мигновено!

В този миг си спомних приказките и фантастичните филми, в които раните на пришълци от Космоса зарастват пред очите ни. Като лекар зная, че механизмът за зарастване е доста сложен и дълъг. Необходимо е в раната да се появят базисни клетки, а те да се превърнат в други клетки, които да започнат да се делят, обра­зувайки себеподобни. Нужно е също така „фабриката за колаген" - фиброобластите, да произвеждат колаген, който да образува снопчета от влакънца и т.н. Ако в паралелния четириизмерен свят регенерирането протича мигновено, то това означава, че меха­низмът е съвсем различен.

Регенерирането на тъканите в нашия триизмерен свят старти­ра и протича под контрола на непозната нам програма, която спо­ред мен се локализира в човешкото биополе. Тя ръководи невероятно сложния процес на самостоятелно възстановяване на тъка­ните. Тогава тече балансирано възпроизвеждане не само на клет­ки, но и на влакънца, молекули, матрици и ред дрзти елементи, съставящи тъканта. Програмата сякаш нарежда на клетките и мо­лекулите: „Размножавайте се и растете според този план!" А клет­ките и молекулите се подчиняват на този „файл на регенерация­та". Те съзидателно работят, за да може след няколко месеца на мястото на дефекта, тоест „дупката", да се създаде новата тъкан. Човешкото съзнание е неспособно да възприеме съществуването и действието на този биополеви „файл на регенерацията". Човеш­кото подсъзнание обаче знае за него всичко и ръководи работата му, без да затормозява съзнанието, което и без друго е претрупа-но с многобройните проблеми на изхранването, поддържането на хигиената, задоволяването прищевките на любимата и други по­добни.

И тъй, в триизмерния свят „файлът на регенерацията" старти­ра процеса на естествения растеж на тъканите, за да може след няколко месеца (повтарям - след няколко месеца!) гордо да ра­портува пред подсъзнанието: „Край! Дупката е затворена, тъка­ните са възстановени!" Подсъзнанието на триизмерния човек си­гурно кима утвърдително, но сигурно му е малко тъжно, понеже знае как работи неговият четириизмерен събрат. Убеден съм, че в загадъчния и призрачен четириизмерен свят също съществува би­ополеви „файл на регенерацията", чието предназначение, образно

казано, е „да затваря дупките". Но той работи на друг принцип и е по-съвършен. Не започва процес на деление на клетките, а мигно­вено стартира... процес на материализация. Как става това?

Хайде да се опитаме да проникнем в тайните на хипотетичния четириизмерен свят. Разбира се, там бушуват по-мощни енергии и потенциалът на силата на мисълта, тоест на енергията на сво­бодното време, е по-висок. Естествено е в този по-наситен с енер­гия на времето свят да съществуват онези феномени, за които ние, по-слабо заредените с енергия триизмерни хора, говорим като за чудеса - антигравитация, материализация, дематериализация. Си­гурно има и много други процеси, за които дори не можем да се досетим. Сигурно и медицината там е съвсем друга.

Най-вероятно тя също се базира върху силата на мисълта на тамошните хора. Техните лекари приличат повече на шамани и според мен лекуват не толкова с лекарства, колкото със силата на мисълта. Най-силните им хора се удостояват със званието лека­ри. Кой, ако не те, ще знаят, че в основата на лечението лежи съз­даденият от Бога „файл на регенерацията", по чиято програма миг­новено може да се „отгледа" нова тъкан на мястото на наранена­та, благодарение на възможностите за материализация.

Лекарите и учените в четириизмерния свят разбират, че най-важната енергия е енергията на времето. По учебните предмети „Енергия на времето" и „Светът на мислите" трябва задължител­но да имаш отличен, понеже те градят ос­новата на всички зна­ния. В тяхното учили­ще сигурно препода­ват определени закли­нания, които трябва да бъдат наизустени. Без да се знаят те, е невъзможно да се жи­вее в свят, чиято енер­гетика се базира вър­ху силата на мисълта.

Разбира се, в медицинските институти бъдещите лекари изучават заклинанията, помагащи да се дематериализират патологичните обекти и веднага, на същото място, да се материализира нормал­на човешка тъкан.

Може би в четириизмерния свят лекуват рака по следния на­чин. Притежаващият екстрасензорни способности лекар намира в четириизмерното тяло на пациента тумор с метастази. Той кон­центрира и насочва своята сила на мисълта точно натам, като про­изнася няколко заклинания. „Файлът на регенерацията" се задей­ства веднага, като отначало дематериализира неотговарящата на програмата на файла туморна тъкан и на секундата чрез материа­лизация „отглежда" на мястото й нова нормална тъкан. Така бив­шият онкоболен си тръгва здрав.

Лекарят, разбира се, знае, че мисълта е енергия на свободното време. За сметка на силата на своята мисъл, многократно умно­жена и пренасочена от заклинанието, той ускорява хода на време­то в патологичния участък на тъканите. В резултат веществото се превръща в енергия. (Изглежда в четириизмерния свят съществу­ват различни заклинания за дематериализация. Сигурно лекарят избира онова, при чието използване се отделя безвредна за орга­низма енергия.) Веднага следва друго заклинание - за материали­зация, след което силата на мисълта почти спира хода на времето в биополевата програма на дадения участък или във „файла на регенерацията", където има точни енергийни копия на здрави клет­ки и всички останали органи. Щом като времето в енергийните копия на клетките спре или почти спре, те веднага стават вещест­вени, тоест се материализират.

Не мисля, че лекарят всеки път шепне заклинания. Най-вероят­но ги казва наум или те сами се подреждат едно след друго, дока­то той е изпаднал в състояние на транс, освобождавайки от бре­мето на съзнанието своето божествено подсъзнание. Ето защо про­цесът на регенерация протича светкавично.

Мнозина от четириизмерните хора навярно сами се лекуват, понеже Бог им е разрешил да използват светите заклинания. Той ги е въвел в тяхното подсъзнание, затова е достатъчно само да си пожелаят и... раната сама зараства пред очите им. А Бог ги е до-

пуснал до тях, защото разцветът на обществото им се дължи на Чистата душа.

По-малко ли тежат четириизмерните гиганти

Може би Бог е направил за тях още едно благо дело - намалил е теглото им. За тази цел мъничко е увеличил скоростта на локал­ното време във веществото на октаедрически изкривеното прост­ранство на четириизмерния свят, за да намали силата на гравита­цията.

Главата ми съвсем клюмна. Нямах сили дори да се почеша по тила.

- Шефе, за какво мислиш? - прекъсна ме гласът на Селиверстов.

- За филипинските лечители.

- Аз пък гледам ръцете на Рафа-ел Гаязович. Виж какви са костеливи и загребващи, с такива ръце само из чужди тела да лазиш.

- Защо пък да са загребващи? -възмути се Рафаел.

- Костеливата ръка винаги е заг­ребваща - мъдро обобщи Селиверс-тов.

- Какви ги дрънкаш! Аз съм само един безкористен учен! - скочи сре­щу него Юсупов.

- Казват, че в Америка такива кос­теливи като вас ги поставят на спе­циална диета със сандвичи и пица. Не ги оставят, докато не напълнеят тол­кова, че не само корем да им порас­не, а и пръстите им да се покрият с мазнина. Там имало поверие, че кос­теливата ръка е загребваща. Затова има толкова тлъсти американци. Те просто прикриват своята страст да загребват. Иначе никой от тях няма да успее да прецака съседа. А ако не го прецака, каква радост му остава? И що за живот е това -без подобна радост? Принуждават се да пълнеят, за да прикрият любовта си към парите. А костеливият... той направо си издава алчността - поучително приключи монолога си Селиверстов.

- Какво искаш да ми внушиш? Че защото съм костелив, оби­чам парите, така ли?

- Без преки аналогии! Може би говоря за костеливостта в пре­носен смисъл. А вие, Рафаел Гаязович, всичко възприемате бук­вално! Човек може да си помисли, че главата ви е само от кости! - поомекна Селиверстов.

- Я се погледни! Тук направо на вейка заприлича. Къде ти е коремът? Къде?! Няма го! Тибет те изсмука...

- Кой ме е изсмукал? - ококори се Селиверстов.

- Тибет до такава степен изсмука тлъстините ти, че и твоите ръце станаха костеливи като моите. А за страстта да загребват няма какво да приказваме. От тебе като от касиер-домакин на ек­спедицията човек не може да изпроси нито стотинка. Всички пари си скатал в чантичката на кръста.

- Да, поотслабнах малко. И коланът на чантичката преместих с шест дупки. Затова пък тя не се смъква от корема ми и не ми увисва между краката, както при някои...