В обятията на шамбала

А как Миларепа е пренесъл плочата? Ако това наистина е ста­нало с помощта на „очите", изглежда се е проявил антигравита-циянният ефект на силата на мисълта. Трудно беше, скъпи читате­ли, да повярвам на друго обяснение, защото грамадната плоча лежеше пред мен, пренесена тук преди 1000 години, когато не е имало нито трактори, нито кранове. Но какво е гравитация и ан-тигравитация?

По-горе вече отбелязах, че според мен веществото е изкриве­но пространство, вътре в което е заключена енергията на време­то. Под думата „заключена" разбирам спирането на хода на вре­мето. Добавих обаче и думите: „или почти е спряло". Точно това „почти", което доста дълго се задържа в моите размисли, започна да играе главна роля при анализирането. Според мен точно това „почти" е гравитацията.

Отново нищо не мога да твърдя категорично, но ми се струва, че веществото е изкривено пространство, в което времето е спря­ло напълно. Повтарям - напълно! И няма... тегло. Което означа­ва, че всяка хилядотонна скала може да стане по-лека и от пухче, ако в нейното вещество времето спре напълно... без онова „поч­ти". Но в реалните условия то съществува. „Почти" означава ма­лък, много бавен ход на времето във веществото. А ходът на вре­мето, както вече обсъдихме, е енергия - подобна на електричест­вото или... гравитацията например.

Гравитацията, струва ми се, е енергия, определяна от бавния ход на времето. Разбира се, енергията на гравитацията е по-слаба, отколкото например енергията на ядрения разпад. Но тя присъст­ва навсякъде, където има вещество.

С помощта на силата на мисълта, тоест на енергията на сво­бодното време, изглежда може да се спре ходът на времето във веществото и да се получи антигравитационен ефект, при който веществото става по-леко от пух. Енергията на свободното време е такава енергия, която е способна да влияе върху времето в раз­личните му състояния. А благодарение на това може да се извър­шват чудеса, за които дори не подозираме. За тази цел обаче тряб­ва да знаем заклинанията, които свято се охраняват от Царството на мъртвите. Миларепа-йога очевидно е знаел някои от тях и ги е прилагал. Не бива да се изключва възможността той наистина да е пренасял тежести с „очите си", когато силата на мисълта е пре­дизвиквала не само спиране на времето във веществото на камъ­ка и го е олекотявала, но е притежавала и телекинетични свойст­ва. Това е ставало вероятно по следния начин: Миларепа е вдигал във въздуха „ошлайфаната с ръце" грамадна каменна плоча с пог­леда си и пак с него я е пренасял по въздуха на такова разстояние, докъдето му стигал погледът, а после още и още...

Освен това, скъпи читатели, ще се повторя, като кажа, че в град Пемза живее човек, който е в състояние да повдига чугунени пло­чи и да ги задържа над гърдите си. Изглежда той умее да използва си­лата на мисълта и да пре­дизвиква антигравитаци­онен ефект. Може би до­ри не знае, че умее да спира времето във ве­ществото за сметка на своята енергия на сво­бодното време или сила­та на мисълта.

Самият тунел, тоест пещерата, която Мила­репа облицовал с камен­ни плочи, е била изгра­дена навярно по следния начин. Той е „нарисувал" мисловния образ на тунела и всяко ве­щество, което е изпълвало вътрешната част на тунела, е прехвър­лил със силата на мисълта в четвъртото измерение. Така в трииз­мерния свят е останал само тунелът.