Силата на мисълта може да бъде опасна

Както си седях на пейката в манастира на Миларепа, внезапно с ужас си помислих, че човек, владеещ силата на мисълта, е изк­лючително опасен. Та нали с помощта на тази невероятна сила противникът може да бъде дематериализиран. Той ще се превър­не в кълбо кипящи енергии или ще бъде прехвърлен в паралелен свят - например в свят от нулевото измерение, където животът преминава в точка и откъдето никога няма да се върне. „Човек, който владее силата на своята мисъл, едва ли не става Бог! Той може почти всичко! - прощепнах си тихо. - Колко е важно да бъ­дем добри и да имаме само чисти помисли! В противен случай човекът се превръща от полубог в демон."

Мислите ми отскочиха към нашия свят, от който се бях отда­лечил безкрайно. Пред взора на моето въображение изплуваха лица на съвременни хора. Те далеч не винаги бяха одухотворени и при­ятелски. Само израженията на децата бяха добри и мили. Но как­то се знае, не децата управляват вкусовете в обществото, тъкмо обратното - то учи децата как да живеят „по-реално". Ние ги ка­раме да вярват не само в доброто, но и в лошото. Обясняваме им, че хората по природа са зли и че не бива да се оставят някой да ги обижда, че трябва да умеят да се защищават. Ние ги принуждава­ме да мислят най-вече за себе си, а не за околните. Самите ние не разбираме обаче, че така култивираме в тях егоизъм, като ги от­далечаваме от божествения постулат да обичат преди всичко хо­рата. А американските екшъни, пропагандиращи образа на „доб­рия егоист", ни подпомагат в тази дейност и затвърждават в деца­та, че „свещената мъст" е най-доброто деяние.

Възпитавайки децата, ние искаме да ги направим подобни на себе си. Но и на нас понякога, забили нос във възглавницата, ни се ще да вярваме в чудеса. В същите чудеса, в които толкова иск­рено вярват децата. Чувстваме се превъзходно под влиянието на нощните мисли, когато съзнанието си отпочива и на преден план излиза вечното подсъзнание. То ни въвежда в света на мечтите - в онзи свят, в който всички хора са добри. Все пак такъв свят съ­ществува. Наистина съществува! Но... в друго измерение.

Нашият свят не бива да узнава тайната сила на мисълта. Ако това се случи, ще настъпи невероятна катастрофа. Хората ще за­почнат да си съперничат по пътя към безграничната власт, като се прикриват под маската на „отмъстителния добряк" и в крайна смет­ка ще заличат нашия свят. Най-вероятно Земята ще се измести с 6666 километра и ще изтрие от лицето си това заблудено човечес­тво, неосъзнало божествения постулат, че „трябва да се обичат преди всичко хората!". Кой знае, ако продължава така, Бог ще прехвърли нашето триизмерно човечество в двуизмерния свят, в който ще живеем като насекоми върху гладък лист хартия и ще си представяме целия свят като плоскост, закрепена върху гърбове­те на три кита. Дълбоко в душите си ще усещаме, че всеки „кит" олицетворява света на някое от измеренията и тъповато двуиз-мерно ще скърбим по загубения триизмерен свят, в който - оказ­ва се - ни е било по-хубаво, отколкото тук, върху плоскостта.