НИМА ТОВА Е СЪЩИЯТ ОНЗИ ЧЕТЯЩ ЧОВЕК

25
За съжаление видимостта във високите планини, когато сенките са черни, а полусенките почти не се различават, не даваше възможност да разгледаме детайлите. Надявах се на компютърната обработка на снимките. Но и с просто око се виждаше, че главата на грамадния човек е наклонена напред, сякаш той четеше книга, положена на коленете му. Статуята се намираше върху постамент с десетки стъпала или по-скоро на върха на стъпаловидна пирамида, обърната с лице на изток. Разстоянието до нея беше приблизително около 25–30 км.
Оценихме размера й на не по-малко от 10–12 етажна сграда.
Селиверстов надзърна в окуляра на видеокамерата и промълви:
— Лицето на този човек е обърнато на изток. И той гледа на изток като египетския сфинкс. Бих го нарекъл тибетския сфинкс.
— Е, Сергей Анатолиевич, грешите! Сфинксът е нещо друго.
Главата му е човешка, тялото е на лъв, а тук е изобразен естествено седящ човек, който чете книга — възрази Равил.
— А сфинксът какво е? — внезапно се наежи Селиверстов. —
Не знаеш, нали?
— Ами, не зная…
— Отговарям — Селиверстов гордо вдигна глава. — Сфинксът е загадката на вековете. Ясно ли е?
— Не, не съвсем — сконфузи се Равил.
— Всички загадки на вековете гледат на изток. Накъде гледа египетският сфинкс? На изток. Накъде е обърнат Четящият човек?
Също на изток. Какъв е изводът? — Селиверстов лукаво присви очи.
— Какъв?
— Всички загадъчни древни монументи, които гледат на изток,
се наричат сфинксове.
— Защо така реши? — недоверчиво избоботи Рафаел Юсупов.
— Защото на изток има нещо особено — Селиверстов възбудено свали бейзболната си шапка. — Египетският сфинкс не гледа просто на изток, а към Града на боговете, където се намира Статуята на четящия човек. Тя от своя страна символизира съкровищницата на древните знания, записани върху златните плочи на лемурийците. А
Четящият човек също гледа на изток, тоест към Тихия океан, където някога е била разположена древната Лемурия — най-развитата цивилизация в историята на нашата планета, чиито знания не са изчезнали, а се пазят върху златните плочи за потомци, по-умни и по-

26
добри от нас. Четящият човек сочи откъде са дошли знанията. И така,
обобщавам — египетският сфинкс гледа към Четящия човек, а той съзерцава потъналата Лемурия.
— А каква връзка има всичко това с факта, че ти нарече
Четящия човек тибетски сфинкс? — намръщи се Рафаел Юсупов.
— Сфинксът… — Селиверстов се замисли за миг — сфинксът е символ на мъдростта, а нима Четящият човек не я олицетворява?
Затова го нарекох тибетски сфинкс.
— Аха, ясно… — в един глас отвърнаха Рафаел и Равил.
— Не ми излиза от главата — намесих се в спора им —
разговорът с пазителите на загадъчната пещера на Харати в Непал.
Астаман и старшият човек твърдяха, че в нея се съхраняват златните плочи на лемурийците. Но те подчертаваха също, че онези плочи,
върху които са записани главните знания на древността, се намират в
Тибет, в района на Кайлас, а мястото е обозначено чрез Статуята на четящия човек.
— Тъй че, господа — Селиверстов тържествено посочи към статуята, — съзерцавайте, моля, основната съкровищница на древните знания върху Земята.
— Старшият човек каза също — продължих аз, — че тук някъде се намира и вторият вход към подземията на Кайлас и че през последните 2000 години никой не е влизал там…
— Приближава облак — прекъсна ме Равил, който гледаше през окуляра на видеокамерата.
— Интересно дали статуята ще го привлече, както твърдеше старшият човек — пророни Рафаел Юсупов.
— Равил, дай да погледна! Включи, моля те, видеокамерата —
казах аз.
През окуляра се виждаше как облакът приближава към статуята и постепенно я закрива. Нима тя наистина ги привлича?

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: