В обятията на Шамбала



Pdf просмотр
страница6/109
Дата01.03.2022
Размер1.98 Mb.
#113809
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   109
Ernst Muldashev - Vtngnb - 3. V objatijata na Shambala - 37150
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
СТРАНАТА НА БОГОВЕТЕ
На сутринта, промушил глава от палатката, видях Сергей
Селиверстов, който ловко товареше яка. Животното мучеше, но не се съпротивляваше. Щом приключи, Сергей Анатолиевич изпъшка:
— Уф! Стана!
Разсъмваше се. Тръгнахме на север с намерението да пресечем плоската долина пред свещената планина и с надеждата, че силният западен вятър ще прогони облаците от Кайлас и околните планини.
Вървяхме един след друг, с леки раници на гърба.
Яковете пристъпваха редом до нас, водени от говедарите.
— Колко е студено, а! Вървим, вървим, а все не мога да се стопля — обади се крачещият след мен Рафаел Юсупов, докато аз си припомнях отделни пасажи от книгата на Ангарика Говинда. Бях я прехвърлил набързо в храма на лама Кетсун Зангпо, като се надвесвах от време на време през прозореца, за да пуша. Разказвайки за долината, по която вървяхме сега, Ангарика Говинда пишеше, че пристигналият тук поклонник се изправя пред предвечното и вижда
Страната на боговете.


17
Внимателно се вглеждах и в пролуките между облаците, които изобщо не желаеха да се махат — бяха се заклещили в района на свещения Кайлас. Усещаше се обаче, че силният западен вятър скоро ще ги отнесе.
И тогава погледът ми попадна на необикновена планина, която ясно се открояваше между тибетските хълмове. Спрях рязко. Якът до мен също спря и ми закри гледката. Направих няколко крачки напред,
но якът ме последва и пак затули гледката.
— Ама че добитък! — ядосах се аз.
— Шефе, той не иска да гледаш натам — разсмя се Селиверстов.
Повиках говедаря и нашия водач Тату, който ми обясни, че животното ме е взело за говедар, затова престава да се движи, щом спра и аз. Така са го научили от малко.
— И какво да правя в такъв случай!?
След като се посъветва, Тату отговори, че трябва да спираме там,
където расте трева — якът ще пощипва от тревичката и ще престане да копира движенията на… „говедаря“.
— Ама ние спираме тогава, когато виждаме пирамидални планини, а не подходяща трева за яка! — пак се разсмя Селиверстов.
Тату отново се посъветва с говедаря.
— Щом поискате да спрете, веднага направете крачка назад.
— Не разбрах!? — ококори се Сергей.
— Ако спрете и веднага се върнете няколко крачки назад, якът няма да ви последва. Той е умно животно — върви само напред и никога назад, за да икономисва силите си.
— М-да — промълвих аз и пристъпих малко назад, измъкнах експедиционния дневник и се заех да скицирам необикновената планина, която приличаше на пирамида. Селиверстов и Равил фотографираха.
— Любопитното е — заговори Равил, — че сякаш е шлайфана отпред, тоест откъм нашата посока, докато страничните плоскости изглежда не са били обработени. Дали не е едностранна пирамида?
— Не бива да изключваме и този вариант — подкрепи го Рафаел
Юсупов. — Страничните плоскости явно са били подложени на голямо разрушение. Обърнете внимание, че западната страна е по- разрушена от южната. В Тибет по-чести са западните ветрове.


18
Необикновената планина предизвикваше съмнения в мен —
беше твърде екстравагантна и превзета. В главата ми се въртяха чопнати оттук и там сведения от специализираната литература, че някои части на ДНК и на белтъка колаген имат пирамидална структура, а веществото представлява особено състояние на пространството и времето. „Сигурно пирамидите влияят върху пространството и времето — помислих си колебливо, — но как?
Каква е ролята на формата на пирамидата? Или на нейните стъпала?“
Якът извърна глава и като впери поглед в мен — „говедаря“, ми намекна, че е време да потегляме. Тръгнахме напред.
„Моят“ як вървеше отстрани и на няколко крачки зад мен, като ми даваше възможност да се озъртам, без да ме притеснява. Не бяхме изминали и двеста метра, когато едва ли не всички едновременно видяхме съвсем отчетливо конструкция, за която изобщо не се усъмнихме, че се числи към пирамидите. Всички се заковаха като един. Якът ни доближи и също спря, като закри гледката.
— Да те вземат дяволите, отстъпи назад!
Якът обаче не помръдна от мястото си, затова се върнах назад и я скицирах. Оказа се, че е пресечена пирамида с едно ясно оформено стъпало. Беше грамадна, несравнимо по-голяма от Хеопсовата.
— Ама че работа! — възкликна Селиверстов. — Може би ще се приближим и ще я изследваме, както се полага?
— Какви ли чудеса ще видим по-нататък!? Какво ли ни чака още!? — кой знае защо се усмихна Равил.
— На горната площадка има снежна шапка. Това означава, че върхът се намира на повече от 6000 метра — отбеляза Рафаел Юсупов.
— По това време на годината в Тибет има сняг на височина не по- малко от 6000 метра.
Предложих да се преместим на запад, за да надзърнем зад хребета, заграждащ източната страна на пирамидалната планина. Щом потеглихме, „нашият“ як се помъкна след нас, докато останалите три следваха истинския говедар.
— Шефе, много те е харесвал — заяде ме Сергей.
Когато успяхме да надзърнем зад хребета, видяхме, че недалеч от пирамидалната планина се намира друга дъгообразна конструкция,
завършваща със симетрична издатина със стъпала. Вътре в нея все още


19
висеше полупрозрачен и безформен къс сутрешна мъгла, през която се виждаше въпросната дъга.
— Странно съчетание! Сякаш извитата пирамида е съчетана с огледало на времето — промърморих аз.
— Какво? — изгледа ме Рафаел Юсупов.
— Необикновената пирамида сякаш е съчетана с огледало на времето — произнесох по-високо и забелязах, че Рафаел отново е нахлузил шапката си.
В този миг все още не знаех, че скоро ще срещнем такива грамадни и извити каменни конструкции, че ще осъзнаем нагледно понятието сгъстяване на времето, а името на гениалния руски учен
Николай Козирев няма да слиза от устата ни. Смутени, ще усещаме, че все пак сигурно съществува необятен и необясним за нас всемогъщ разум, въвеждащ чрез шепота на интуицията в съзнанието на избрани от него хора определени идеи, които не съвпадат с битуващите в науката представи и за които няма реално доказателство. Неколцина от учените, критикували Козирев за уж налудничавите му теории,
знаеха обаче, че подобни огледала са били създадени в древността — в закрития от тибетските облаци Град на боговете.
— Изглежда якът вече е схванал, че ни затулва гледката —
отбеляза Селиверстов, докато наблюдаваше животното.
Тръгнахме напред по набелязания маршрут. Със затаен дъх очаквах появата на нови пирамидални конструкции.
— Какви са тези стъпала вляво под облаците? — възкликна
Селиверстов. — Якът не пречи, той е вдясно.
— Къде?
— Ето я… Стъпаловидна пирамида!
— Едно, две, три, четири, пет, шест — преброих стъпалата. —
Снимайте, а аз ще скицирам.
— Шефе, задава се облак — извика Селиверстов. — Ех, скри се!
Снимах облака!
— М-да — разочаровано погледнах експедиционния дневник. —
Какво пък, ще я скицирам по памет. Но ви уверявам, че е по-голяма от досегашните. Не е покрита със сняг, значи не е толкова нависоко. А
колко ясно са оформени стъпалата! Добре че определих посоката й с компаса! Така ще фиксираме точното й местоположение.


20
— Е, не е фатално — успокои ни Равил, — какво толкова, че не я заснехме. Не виждате ли колко много са пирамидите?

Не е пирамида, а пирамидална планина или пирамидоподобна конструкция. Бъди по-точен при употребата на научни термини — назидателно го сряза Рафаел Юсупов. — Дали тази конструкция е истинска пирамида, предстои тепърва да се доказва. Ако съдим по общоизвестните египетски пирамиди, то те са древни конструкции с пирамидална форма, съставени от каменни блокове.
— А защо вие, Рафаел Гаязович, смятате, че пирамидата задължително е съставена от каменни блокове? — намеси се
Селиверстов. — Защо да не е създадена чрез обработване на естествена планина? В Египет няма планини, затова са ги изграждали с каменни блокове. А тук, в Тибет, е пълно с планини. Какъв смисъл има да дялат каменни блокове и да ги подреждат един върху друг? По- лесно е да се ошлайфа цяла планина. Основното в пирамидата е нейната форма, а не съдържанието.
Формата пречупва пространството.
— Не пречупва, а изкривява! — внесе поредната си корекция
Рафаел Юсупов.
— Между другото в Катманду видяхме древната машина за шлайфане на планини — подхвърли Равил. — Кой знае, може би е хвърчала тук и ги е обработвала.
— Съжалявам, че ще поохладя ентусиазма ви, но съм длъжен да добавя — намръщи се Рафаел Юсупов, — че ме смущава многообразието на формите им. Повторяемостта на едни или други факти в науката е признак за достоверност.
— Не съм съгласен — сряза го Селиверстов. — Когато в
Катманду изучавахме комплекса със ступи Сваямбанат, който можем да приемем за символ… на пирамидалния комплекс в свещения
Кайлас, всички обърнахме внимание колко многообразни са малките ступи. Нито един сред 108-те не се повтаряше. А те може би символизират пирамидите, влизащи в Града на боговете, тоест в пирамидалния комплекс на Кайлас.
— Различните пирамиди изкривяват пространството по различен начин — продума Равил. — Само че защо, каква е необходимостта от подобно нещо?


21
— Вижте! — извиках аз, като им посочих открилия се заснежен хребет. — Още една пирамида! Появи се сред облаците.
— Не е пирамида, а пирамидална планина — заяде ме
Селиверстов.
— Снимайте, ей! Иначе облаците ще я закрият. Да я вземат мътните, пак не успяхме! Дори да я заснемем не успяхме, камо ли да я скицираме.
— Струва ми се, че беше малката пирамида, чиято снимка ни показа монахът Арун — подхвърли Селиверстов. — Снимката дълго стоя на бюрото ти, затова добре я запомних.
— Може би, може би… — замислих се аз и си припомних разказа на монаха, който като поклонник беше посетил района на свещения Кайлас и беше видял тук, върху хребета, подобно на пирамида образувание, сякаш изсечено в скалата. — Наистина прилича на неговата снимка. Ракурсът е по-друг, но пък и ние сме на по-далечно разстояние.
Докато вървях редом с яка, си припомних и разсъжденията на
Ангарика Говинда, че тук поклонникът се озовава в обкръжението на невидими спътници — духовни събратя, които също отиват на поклонение в планината, където пред телесния взор се разкрива свръх структурата на нещо по-велико и недостъпно. През главата ми отново профучаха мислите за паралелните светове — нали свещеният Кайлас и целият комплекс около него са били построени едновременно в няколко паралелни свята.
Щом спряхме да похапнем, аз се загледах към Равил и Тату,
които си правеха снимки. И неволно си представих, че до тях стоят двама невидими спътника от паралелен свят.
Като се приближихме към планините, бавно започнахме да се изкачваме по нисък хълм. Силният западен вятър беше прогонил тежките облаци и тук-там се усмихваше светлосиньото небе. Самият
Кайлас беше някъде зад хълма. Когато се изкачихме на върха, направо ахнахме.
— О! — успя да извика Селиверстов, но и викът му сякаш замръзна пред невероятната гледка. Встрани от нас, подредени една след друга, се извисяваха три грамадни пирамиди.
Разликата между тях и тибетските планини беше толкова явна,
че езикът ни не се обръщаше да ги наречем подобни на пирамида


22
конструкции.
— Очевидно е, че са древни — пръв се опомни Рафаел Юсупов.
— Вятърът е ерозирал тук-там някои от стъпалата, но въпреки това са добре очертани. И трите пирамиди се различават една от друга, но личи и общият им стил на конструиране и изграждане.
Заснехме ги.
— Приятели, ще се изкача ей на онзи хълм и ще погледна надолу, за да разгледам основите им — ентусиазирано предложих аз и веднага си прехапах езика. — Всъщност… какъв смисъл има? За нас е важно да отбележим само наличието на пирамиди в Тибет. Ако тръгна, ще загубя поне два часа. Може и времето да се развали, така няма да видим… следващите пирамиди, дай Боже.
— Ще станем първооткриватели на тибетските пирамиди! —
Равил възторжено вдигна палеца си.
— Нашата цел е друга! Да открием Града на боговете! —
високопарно произнесе Селиверстов. — Макар че той едва сега започва, нали е съставен от пирамиди. Интересно, какво ли е било предназначението му?
— Вижте какво — прекъснах Селиверстов, — ще се раздвижа по склона на хълма, за да скицирам пирамидите от различни позиции. А
и третата едва-едва се подава зад него, затова трябва да се придвижа наляво и нагоре, ако искам да я разгледам добре.
Честно казано, не успях да потичам по хълма. И аз, и Равил едва си поемахме дъх при бързото ходене. Все пак се намирахме на 5000
метра височина! За да рисувам, често ми се налагаше да лягам на земята, защото беше по-удобно. Скицата обаче стана хубава.
Помислих си, че и занапред ще трябва да търся различни ракурси,
защото за разлика от снимката рисунката отразява обема на обектите.
Докато скицирах, Равил внимателно се вглеждаше в североизточна посока.
— Шефе, какво е това там?
— Чакай да си довърша скицата.
Като приключих, насочих поглед натам, където сочеше Равил.
Зад хълма едва-едва се подаваше някакво криво образувание,
разположено на плосък като маса връх.
— Увеличи максимално видеокамерата и го разгледай. Тя е помощна от бинокъла. Равил се опита и с досада заяви:


23
— Не става, дявол да го вземе, ръцете ми треперят. Необходим е статив.
— И все пак какво има там?
— Прилича на човек.
— Какви ги говориш!?
— Човекът сякаш е седнал — ококори се Равил.
— Хайде по-бързо да слезем при момчетата! Ще вземем статива и ще се върнем, но ще се изкачим още по-нагоре, за да го разгледаме по-добре. Може би е статуята на…
— На кого?
— На Четящия човек.
Очите на Равил се ококориха още повече.


24


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   109




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница