В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| ОЩЕ ЕДНА ПИРАМИДА Отново заоглеждах внимателно склоновете на планината. След известно време се убедих, че това не са никакви странни ивици — зад облаците се показа стъпаловидна пирамида. Достатъчно добре се виждаше, че има правилна пирамидална форма с пресечен връх. Въпреки че откъм южната страна бе частично покрита със сняг, подобните на стъпала ивици се открояваха съвсем ясно. Бързо я скицирах, да не би облакът отново да я закрие. После я заснех с обикновена и цифрова камера. Стори ми си, че близо до нея, на сравнително късо разстояние, се намира още една пирамидална конструкция, която беше по-малка по размер и с друга форма. През бинокъла се виждаше, че снегът я е покрил почти изцяло, но страните и цилиндричното образувание на върха личаха добре. Скицирах и нея, макар да не бях убеден, че има отношение към пирамидите. Изпреварвайки събитията, ще споделя, че след прецизната компютърна обработка установихме, че и последната конструкция можеше да бъде интерпретирана като пирамидална планина, въпреки че някои съмнения оставаха. След като приключих с рисунките и снимките, продължих да разглеждам втората пирамидална планина. Тя се виждаше най-ясно и приличаше на стъпаловидните пирамиди в Латинска Америка. Но в сравнение с тях беше несравнимо по-голяма и вероятно надвишаваше по размери дори великата Хеопсова пирамида в Египет. Сериозно се замислих, че може би ще е по-целесъобразно да изоставим набелязания маршрут и да се насочим към тях. Искаше ми се да ги изследвам, да направя необходимите измервания, да се изкача 15 на един от върховете. Тогава с по-голяма достоверност бихме могли да твърдим, че сме намерили нови, неизвестни досега пирамиди. Точните координати, с които разполагах, щяха да ни дадат възможност да ги открием независимо дали времето е хубаво или не. Какво да правя? Накъде да поемем с момчетата? Дълбоко в душата си се надявах, че времето ще се смили над нас и в района на свещения Кайлас ще видим още необикновени пирамиди. А легендарната Долина на смъртта? А Огледалото на царя на смъртта Яма? А портата към Шамбала? Или загадъчната пещера на Миларепа? „Не! Ще тръгнем по набелязания маршрут!“ — казах си твърдо, като наново осъзнах, че главната цел на експедицията все пак е Градът на боговете, а не подробното описание на нови пирамиди. Неочаквано лъчите на залязващото слънце пробиха облаците и огряха един участък, разположен по-източно от първите пирамидални планини, които вече бях видял. В студения сумрак съзрях още една пирамидална конструкция. „Да не ми се привижда? — сепнах се аз. — И само да ми се струва, че действително виждам онова, което ми се иска да видя?“ Изплаших се, че конструкцията отново ще изчезне зад облаците, затова я скицирах набързо. Но щом грабнах фотоапарата, облакът погълна злополучния слънчев лъч и рязко влоши качеството на снимката. Жалко, първо трябваше да снимам! Все пак съвсем ясно бях видял, че тази необикновена планина завършваше с точно очертан пирамидален връх, разположен върху основа, която приличаше на четиристранен купол. „Виж ти, какво разнообразие на пирамидални конструкции! И нито една не се повтаря!“ — промърморих си аз с удивление. Смрачаваше се бързо. Ориентирах се по компаса къде е нашият лагер, но за съжаление отново трябваше да мина през мястото, където ме бяха нападнали подивелите псета. И затова реших да заобиколя, като се отклоня сега с 30 градуса в западна посока, а щом измина половината път — с 30 градуса в източна. Крачех, ориентирайки се по стрелката на компаса. Мислите ми витаеха около пирамидалните планини и се опитваха да открият тяхното предназначение. Но така и не намирах отговор на въпроса си. Беше се стъмнило напълно. Според изчисленията ми до лагера оставаше около километър и половина. 16 — У-у-у, у-у-у — зловещо се разнесе кучешки вой. — Дявол да го вземе! — изругах на глас и измъкнах ножа. — У-у-у, у-у-у — раздаде се наблизо. Ако бях сбъркал посоката и подминех лагера, щях да съм принуден да нощувам насред заледеното тибетско плато при температура минус 10 градуса и в компанията на подивели кучета. Спускайки се по хълма, се спънах в буца пръст и се проснах на земята в цял ръст. — Р-р-р — чух ръмжене съвсем наблизо. Полазиха ме тръпки. Кучетата ме виждаха, а аз тях — не. Изправих се и отново продължих напред. Малко по-наляво от посоката, в която вървях, излетя ракета. Момчетата ми даваха сигнал. Бързо тръгнах натам и скоро стигнах до лагера. — У-у-у — чу се вече някъде надалеч. С въздишка на облекчение се вмъкнах в палатката. — Утре отново ще разгледаме пирамидите — прошепнах аз, посягайки към храната след глътка разреден спирт. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|