В обятията на Шамбала

10
извадих бележника и скицирах пирамидалната конструкция, която рязко се очертаваше на фона на сравнително ниския полегат склон.
„Ама че работа! Ама че работа!“ — повтарях си, като глуповато мърдах с устни. Нали още в Непал на два-три пъти ми беше хрумвало,
че легендарният Град на боговете вероятно е съставен от древни пирамиди, разположени около основната пирамида — свещената планина Кайлас. Че ступите в Сваямбанат отразяват и символизират комплекса Кайлас. Тогава бях преброил ступите — бяха 108. Нима и около Кайлас са 108? Нима планината, разпростряла се пред мен, е една от тях?
Прецених на око разстоянието до нея, взех под внимание необходимите координати и отбелязах разположението й върху картата. После бързо се насочих към лагера и отдалеч се развиках:
— Рафаел! Равил! Бързо излизайте от палатките! Дайте цифровата камера и пригответе бележника.
Тримата се върнахме до мястото, където стоях преди малко, и оттам заснехме с цифровата камера пирамидалната планина. Помолих момчетата да изкарат изображението върху екрана на лаптопа и да го увеличат, за да се убедим в пирамидалната й форма.
Рафаел Юсупов се справи доста бързо.
— Прилича на пирамида, нали!? — възторжено мърморех аз. —
Но ако е така, то тя е много древна. Вижте, на увеличеното изображение се виждат разрушени места. Жалко, че снежната шапка,
която я покрива, пречи да се огледат страничните повърхности! Дали е пирамида? Може би само така ни се струва? Може би си представяме желаното за действително?
Съмненията заседнаха в гърлото ми. Със съжаление си признах своята по детски наивна и безпочвена мечтателност — бях я намразил.
„Аз, аз… съм глупав мечтател, докарах тук цяла експедиция —
разсъждавах в онзи миг, като стисках в ръка компаса. — Лесно е да се къпеш в розови мечти, докато седиш в уютния кабинет! Реалността е по-сурова — изисква доказателства! А къде са те? Само тази неясна компютърна рисунка? А облаците? Проклетите черни облаци!
Закрили са от погледа ни не само свещения Кайлас. Скоро ще забулят и тази сравнително ниско разположена пирамида. А и дали все пак е пирамида?“
Потръпвайки от студ, нервно запалих цигара.

11
Рафаел и Равил мълчаха.
„Поне дума да бяха проронили! Да заявят, че съм глупак и фантазьор, а те… нищо не казват — нали съм им шеф“. С невероятно усилие се постарах да отхвърля съмненията и да анализирам хипотезата, че в района на свещения Кайлас съществува цял комплекс от древни пирамидални конструкции, които като цяло съставят Града на боговете.
Може би тази планина е само началото, първата лястовица?
Може би ще открием и други… Отново премислих всички аргументи и предпоставки, които ни бяха насочили към далечния и суров Тибет,
за да търсим точно тук легендарния град. Пресмятах, съпоставях, а някъде от дълбините на съзнанието ми бавно изплува въпросът, който ме терзаеше отдавна — какво все пак е предназначението на Града на боговете? На всяка цена трябваше да намеря някакъв отговор —
умозрителен, хипотетичен или дори фантастичен, но все пак отговор.
Излишно е да казвам, че така и не открих нищо. Разочарованието и раздразнението отново ме стиснаха за гърлото. Втресе ме.
В този миг все още не подозирах, че доста време няма да го открия. А отговорът ще се окаже толкова лесен, че аз дълго ще седя с глупаво зяпнала уста и ще мисля какви са причините за разпространената по земята човешка злоба, заради която е бил построен този небесен град.
Поклатих глава и за да изляза от безизходицата, попитах момчетата:
— Приятели, каква според вас е височината на пирамидалната планина?
— Какво? Говори по-силно! Вятърът… — подскочи Рафаел
Юсупов.
— Каква е височината? — повторих аз.
— Ами… — Рафаел се загледа. — Разстоянието до нея е…
около двайсет километра, а тя се извисява и над склона. Освен това не виждаме основата й.
— Добре де, по-висока ли е от Хеопсовата пирамида, чиято височина е 146 метра?
— Според мен е по-висока.
Помислих си, че тази пирамидална планина е направо джудже в сравнение със свещения Кайлас, който, ако приемем, разбира се, че

12
също е пирамидална конструкция, създадена от древните…
— Изглежда е много древна — посочих към нея аз.
— Какво? — пак недочу Рафаел Юсупов. — Говори по-силно!
Вятърът вие ужасно.
— Древна ли е планината? — извиках.
— Ами… За целта трябва да се приближим към нея, необходими са ни специалисти по геология, те ще преценят…
— Нямаме геолози сред нас — прекъсна го Равил. — Шефе, към нея ли ще се насочим?
— Едва ли. Ще се придържаме към набелязания маршрут.
Интересно, как ли е била построена? Ако, разбира се, е пирамида, а не е естествена планина… — промърморих си под носа.
— Ти ще говориш ли по-високо? — накокошини се Рафаел
Юсупов.
— Гаязич, смъкни си шапката от ушите — потупа го по рамото
Равил.
— Какво!? — отново недочу Рафаел Юсупов.
Съмненията не ме напускаха. А съвсем скоро щяхме да станем свидетели на огромно многообразие от пирамидални конструкции и постепенно и мъчително бавно съмненията ни щяха да се разсеят и ние най-сетне щяхме да разберем, че пред очите ни е Градът на боговете — такъв, какъвто е.
— Момчета, хайде, прибирайте се в лагера! Аз ще поостана тук.
Облаците май се разсейват. Ще взема и цифровата камера — казах аз.
Отново седнах на тревата, която ми беше харесала. Имах усещането, че ме сгрява отдолу. Внимателно премествах погледа си от една извивка на хребета към друга — опитвах се да открия още нещо интересно. Тъкмо се бях отчаял, когато внезапно очите ми се спряха върху разположени близо до първата пирамидална планина странни ивици, които се подадоха изпод придвижващия се нагоре облак.
Вгледах се по-внимателно — ивиците наистина бяха странни. Но върхът на планината бе закрит от облак.

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: