В обятията на Шамбала

13
трепнах и се обърнах. Отвратително на вид куче, появило се неизвестно откъде, стоеше и ме гледаше.
Изправих се с лице към него и също го загледах мълчаливо. То не издържа човешкия поглед и като се разлая, се нахвърли срещу мен.
Успях да го ритна, но псето направи няколко кръга, огласяйки околността с лай и ръмжене, и в следващия миг се появиха още две големи кучета, които ме наобиколиха. Опитаха се да ме нападнат в гръб и да ме захапят за крака. Едва успявах да се отбранявам.
Нямах никакво друго оръжие, освен ножа в ръката си. Не се решавах да се наведа и да вдигна камък, да не би в същото време да се нахвърлят отгоре ми. На врата ми се висяха двата фотоапарата и ми пречеха на движенията. Сакът се търкаляше на земята. Влажният вятър шумно прелистваше експедиционния дневник, който лежеше наблизо.
Усещах, че кучетата искат да ме изтощят. Скоро наистина започнах да се уморявам. Тогава свалих плетената си шапка и я хвърлих пред себе си. Едно от тях инстинктивно се метна върху нея.
Рискувайки, аз също се хвърлих напред и понеже бях спечелил част от секундата, с пълна сила го изритах по челюстта. Като при забавена снимка забелязах, че твърдата ми туристическа обувка направо влиза в муцуната на озлобената твар, чупейки костта. Раздиращ вопъл огласи планината.
Обърнах се рязко. Онемели, другите две други кучета стояха и ме наблюдаваха, оголили зъби. Нараненото псе виеше неистово и се въртеше в кръг. Наведох се, вдигнах голям камък и го хвърлих по тях.
Кучетата се отдалечиха на около десет метра и отново ме загледаха като призраци. Дадох си вид, че тръгвам към тях, за да ги сплаша. Те отскочиха още на няколко метра и пак зяпнаха в мен. Раненото псе се заклатушка и се опита да избяга.
С достойнство, присъщо на по-силното животно, небрежно повдигнах плетената си шапка, експедиционния дневник и сака.
Отдалечих се с вирнат нос. За съжаление вървях не по посока към лагера, а двете кучета продължаваха да ме следят мълчаливо. Когато доста се отдалечих, отзад се чу вой. Обърнах се и видях как те се хвърлиха встрани и като стигнаха до осакатения си събрат, се спряха пред него.

14
— У-а-а! — зави раненото псе, сякаш разбираше жестокостта на вълчите закони. Скоро всичко заприлича на ръмжащо кълбо.
Обърнах им гръб и продължих да вървя. Скрих се зад един хълм,
отново намерих суха трева, седнах, ориентирах се по компаса и потърсих с поглед необикновените ивици, привлекли вниманието ми.
Не можех обаче да се концентрирам, сърцето ми биеше тежко,
постоянно се оглеждах — страхувах се да не ме нападнат отново. Едва след като изпуших три цигари, постепенно се абстрахирах от неотдавнашното „кучешко хоро“.

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: