ТЕЗИ КНИГИ СЕ ЧЕТАТ ВЕДНЪЖ В ГОДИНАТА

68
— Защо толкова рядко? Аз бих ги чел непрекъснато…
— Бих искал… — монахът замълча за миг, — но ми е разрешено да ги чета само един ден в годината.
— Кой е наредил така?
— Предишният пазител каза, че имам право да ги отварям и да ги чета само веднъж в годината. Осведомен съм в кой ден ми е разрешено и свято го спазвам. В този ден моите мисли не влияят върху тях и… не ги развалят.
— Знаете ли санскритски?
— Да, разбира се, макар че го ползвам веднъж годишно.
— Много ли книги сте прочели по този начин?
— Не. Видяхте, че те са дебели, а аз съм още млад. Трябва да преживея дълъг живот, за да ги прочета всичките.
— За какво пише в тези, които вече сте успели да прочетете? —
продължих да го разпитвам.
— За свещения Кайлас.
— Какво по-точно?
Монахът затвори очи и се замисли. Със завист изгледах момчетата, които се надигнаха от морените, докато аз бях принуден от деликатност да седя и да охлаждам задните си части. Най-сетне монахът отвори очи и каза:
— В тях е описан принципът, по който е изграден комплексът
Кайлас. Описани са и Шамбала, и Царството на мъртвите.
— Разкажете по-подробно, моля ви!
— Ами… — смути се монахът — аз чета само веднъж в годината, затова не зная всичко.
— Все пак какво пише?
— Пише, — монахът сбърчи вежди — че целият комплекс на
Кайлас е построен от древните хора по принципа на мандалата, която се нарича Калачакра. Тя е главната мандала на чудодейните сили,
наричани Тантра. Посочва се също, че основен съставен елемент на силите Тантра е времето.
— Времето!? Разкажете по-подробно — наострих уши аз.
— Е, — смутено се усмихна монахът — зная само, че Калачакра управлява времето. Не успях да прочета нищо повече.
О, колко важни бяха за мен тези думи! Колко малко знаех тогава! И представа си нямах, че основното тяло в човека е „тялото на

69
времето“, което е било създадено тук за… новите хора.
Студенината на камъка, върху който седях, ме изкара от вцепенението ми. С хриптящ глас помолих монаха да продължи разказа си.
— В древни времена целият този град…
— Градът на боговете? — не се сдържах аз.
— Ние го наричаме по-иначе. В книгите пише, че в този прекрасен някога град, освен големите архитектурни монументи са били построени около хиляда фигури, части от които можем да видим и днес под формата на каменни стълбове. Най-често те са подредени в групи или в редица и образуват квадрат или кръг. Върху някои дори са се запазили изображения. Били са изключително красиви и са впечатлявали дори боговете.
— А какво се споменава за Шамбала?
— Много е написано, но не успях да го прочета. Още съм млад!
— А за Царството на мъртвите?
— Също много е написано, но и него не успях да прочета. Зная обаче, че недалеч оттук се намира пещера, която предишният пазител смяташе за един от входовете към Царството на мъртвите.
— Можем ли да я посетим? — повдигнах с недоверие вежди.
— Да. Съвсем наблизо е…

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: