73
— Кажете — намеси се в разговора и Рафаел Юсупов, —
монасите, които са
служили във вашия манастир, по-дълго ли са живели от останалите хора?
— Не, понякога дори и по-кратко.
— Тогава защо я наричате Водата на дългия живот? — учуди се
Юсупов.
—
Нали ви казах, че изворът взима водите си от онова място в подземието, където се намира Царството на мъртвите — още повече се смути монахът. — Човек,
който пие от тази вода, може да се приобщи към тях. А мъртвите „живеят“ много-много дълго.
— Хиляди и милиони години!? — възкликнах аз,
имайки предвид хората, изпаднали в сомати.
— Не зная колко години „живеят“ мъртвите, но
съм сигурен, че е много дълго — отговори монахът. — Аз самият пия Водата на дългия живот и също желая да се приобщя към тях.
— И как си представяте процедурата, за да се превърнете в истински мъртъв? — Рафаел Юсупов погледна изпитателно монаха.
— По-точно как вие самият ще станете мъртъв?
— Описано е в древните книги.
Като му дойде времето, ще го прочета.
В този миг си спомних как търсехме мъртва и жива вода по време на третата хималайска експедиция. Тогава от различни религиозни източници успяхме да узнаем, че йога, който се стреми да
изпадне в състояние на сомати, задължително пие вода от специални извори (мъртва вода). А за да излезе от сомати, го поръсват и
му дават да пие друга, жива вода. Ние дори бяхме открили такива извори и бяхме взели проби за лабораторни изследвания. После се чудехме, че въздействието на двата вида вода върху клетъчни структури се оказа диаметрално противоположно.
Сподели с приятели: 
