МЪРТВИТЕ ПАЗЯТ ДРЕВНИТЕ ЗНАНИЯ

74
преписани от още по-древни книги.
— Кажете — направих многозначителна пауза, — тези книги не са ли преписани от златни плочи, съхраняващи главните знания на древните?
— От златни плочи? — погледна ме монахът и също направи пауза. — Не знам.
— Виждал ли сте Статуята на четящия човек? — вперих поглед в него.
— На няколко пъти съм се опитвал. Ходих на мястото, откъдето се забелязва, но нито веднъж не съм я зървал. Тя винаги беше закрита от облаци.
— А знаете ли, че под нея се съхраняват най-важните златни плочи? — с вид на многознайко зададох поредния си въпрос, макар аз самият да не бях сигурен в смисъла му.
Монахът ме погледна внимателно и се усмихна.
— Никой не може да стигне до тях…
— Защо?
— Царството на мъртвите ги пази.
— Как точно ги пази?
Монахът остави въпроса ми без отговор.
Съзнавах, че най-важните знания на древните, в това число и чудодейните заклинания, едва ли някога са били записвани, за да не бъдат разкрити от коварни и жадни за власт хора. Но въпреки това ми се струваше, че източникът на знанията, описани в тези древни книги,
са златните плочи на Шамбала.
— Защо манастирът е построен на толкова неудобно място —
върху планински склон, сред камъни и скали? — неочаквано прозвуча въпросът на Селиверстов.
— Мястото е избрано нарочно — монахът с обич погледна своя манастир. — Древните книги трябва да се съхраняват близо до входа към Царството на мъртвите, недалеч от Водата на дългия живот и…
— И…?
— Древните книги трябва да се пазят на такова място, откъдето едновременно се виждат двата най-свещени монумента на мандалата
Калачакра — Гомпо-Панг и Домът на щастливия камък. Те даряват на книгите дълъг живот.

75
При тези думи на монаха ми се мярна мисълта, че те може би променят характеристиките на времето, а мандалата Калачакра е мандала на времето. Не можем да изключим, че времето е безкрайно сложна, може би най-сложната енергийна субстанция, способна да избира индивидуални характеристики за протичането на живота на всеки отделен човек, клетка и дори предмет. Та нали съществуват напълно достоверни сведения за човек, преживял триста години, както и ред други факти, които не се подчиняват на обикновената логика. А
и кой може да каже, че репликата на монаха: „Те даряват на книгите дълъг живот“ е пълна глупост?
— Покажете ни двата монумента! — помоли Селиверстов.
— Ето ги, извисяват се пред вас. Този — монахът посочи почти неузнаваемия от тази гледна точка латиноамерикански монумент —
се нарича Гомпо-Панг. А ей там е другият. Прилича на полирана правоъгълна скала и се нарича Домът на щастливия камък.
Вгледах се още веднъж в добре познатия ми вече Гомпо-Панг и се учудих, че от този ракурс изглеждаше другояче — изображенията бяха скрити зад издатината, а формата му бе приела други очертания.
— Ех, че сложна конструкция има! — промърморих.
Равил вече снимаше с видеокамера, но когато насочи обектива към Дома на щастливия камък, неочаквано се отдръпна и прикри с длан очите си.
— Какво ти стана? — изплаших се аз.
— Някаква рязка болка прониза очите ми, щом погледнах към него — каза той. — Май утихва вече. Странна болка, сякаш ме сряза нож.

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: