В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| СТЪЛБАТА КЪМ НЕБЕТО Обърнах внимание на момчетата върху подобието на стълба, която се спускаше от западната страна на латиноамериканския монумент. — Интересно, какво ли би могла да означава? — Това е стълба към небето! — без сянка на съмнение отговори Селиверстов. — Стълба към какво? — реши да уточни Рафаел Юсупов. — Към небето. — А какво има там? — Ами небе! Какво друго? В много легенди и митове се споменава за подобна стълба — започна да обяснява Селиверстов. — По нея човек може да се изкачи и да види небесния живот. — Искаш да кажеш — намръщи се Рафаел Юсупов, — че ние сега виждаме истинска стълба към небето? И според теб как може да се изкачи човек? Та тя е почти вертикална! А и до нея има почти половин километър! — Само хора, които умеят да левитират, тоест са способни да издигат своите тела над повърхността на земята, могат да стигнат до нея. Вие например, Рафаел Гаязович, няма да стигнете, защото левитацията е нещо недостъпно за вас. Твърде приземен човек сте. — Искаш да кажеш… — Че никога няма да се откъснете от земната повърхност, защото сте прекалено повърхностен. — Аз ли съм приземен и повърхностен!? — Без съмнение — отвърна Селиверстов. — Нали не можете да се издигнете във въздуха? — Къде да се издигна? — Не къде, а над какво. Простете, но приземените хора не могат да се издигат във въздуха, камо ли да стигнат до стълбата към небето. — А ти да не би да можеш? 64 — Аз ли? Разбира се, че мога! — Селиверстов гордо се изпъчи пред Юсупов. — Как така? — Моят дух може да се издигне и да долети до стълбата, докато тленното ми тяло ще остане на земята и ще чака духът да се върне обратно в него. Аз мога да левитирам мислено, а приземените хора не могат, защото под летене разбират само левитация на тялото. — И колко често левитираш? — подсмихна се Рафаел Юсупов. — Как? Тялом или духом? — погледна го Селиверстов. — И в двата варианта. — Духом левитирам, когато ме посещават възвишени мисли, а тялом не умея. — Ясно — разсмя се Рафаел. — Голямо тяло като твоето трудно би могло да левитира. По-лесно е да изяде сто пелмени наведнъж! — Работата не е в пелмените, а в душевната сила. Ако е силен, духът повдига всяко тяло. — Но не и твоето. — Ей, вие двамата! Ако все пак успеете да се издигнете и да стигнете до стълбата към небето, къде бихте се озовали, като се изкачите по нея? — лукаво ги попита Равил. — Без съмнение ще попаднем в паралелен свят — отговори Селиверстов. — Според мен стълбата е мястото, откъдето се влиза в тях. Само умеещите да левитират влизат в паралелните светове. Прибрах моливите, компаса и бинокъла в сака и заявих, че е време да тръгваме. Поехме в редичка по маршрута. Отзад се чу: — Не левитираме, а набиваме крак. Вървях и мислех за видяното. Изведнъж разбрах, че изображението на човешкото лице най-вероятно принадлежи на атлант, понеже върху монумента личаха фигурите на представители на четирите основни човешки раси, а както се знае, атлантите са четвъртата раса. Пътечката ни изведе при малък манастир, разположен на стръмен склон. Огледах се във всички посоки, за да не пропусна нещо интересно, но неочаквано се спънах, паднах като подсечен и си ударих носа. Момчетата на мига ми помогнаха да се изправя, опипаха носа ми, който бързо се подуваше, и започнаха да се шегуват, че сега вече изглеждам сурово и екзотично. 65 „Интересно, какво ли е лицето на Четящия човек?“, помислих си аз. |