В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| БИБЛИОТЕКА СРЕД СКАЛИТЕ Приближихме се към малкия манастир, разположен като орлово гнездо високо сред скалите. Като стигнахме до него, установихме, че по-скоро е отшелническа килия. — Хей, има ли някой? — извикахме в хор. Насреща ни излезе монах в пъстър пуловер. С помощта на Тату помолих за разрешение да поговоря с него и да посетя манастира. — Добре. Само че вътре можете да останете само няколко минути. Ще беседваме на друго място — отговори монахът. — Защо? — Защото тук е хранилище на древни книги. Спогледахме се в недоумение. — Древните книги не обичат чуждите хора — обясни отшелникът. — Как така? — Ами те долавят човешките мисли. — Долавят мислите? — пак се спогледахме ние. — Да — кимна монахът, — усещат ги. Мислите на чуждите хора са опасни за тях, защото могат да променят написаното. — Да не би тук да са някои от златните плочи на лемурийците? — прошепна Равил. — Тези книги дебели ли са, или са под формата на плочи? — попитах аз. — Дебели са, много са дебели — отговори монахът. — Няма други като тях. — С букви ли са написани? — реши да уточни Равил. — Да, на санскритски. — Смятате, че мислите на чуждите хора могат да променят буквите и думите в книгата. Не вярвам, че е възможно. — Не — спокойно възрази монахът, — думите и буквите ще си останат същите, но бъдещият читател няма да разбира правилно текста. 67 Спомних си за изследванията на професор Степанов, че всяка снимка съдържа фино енергиен отпечатък от заснетия човек. По тази логика всеки запис би трябвало да съдържа в себе си отпечатък от мислите на човека, който го е съставил. — Значи ли това, че вътре в хранилището не бива да мислим? — Рафаел Юсупов иронично присви очи. — Да, не бива да се мисли — невъзмутимо отговори монахът. Влязохме в хранилището, като се стараехме… да не мислим. То представляваше доста голяма стая. Край две от стените й бяха изправени високи рафтове за книги, а пред третата — олтар със статуи на богове. Във всяко отделение на рафтовете се поместваха по четири книги с дебелина около 20 сантиметра. Кориците им бяха изработени от красив ажурен жълт, червен или виолетов плат. Равил бързо измъкна апарата и щракна, макар да знаеше, че в храмовете и манастирите е забранено. — Не, не бива да снимате! — извика монахът. Равил виновно сведе глава, прикривайки доволната си усмивка. Когато излязохме от хранилището на древните книги, Рафаел Юсупов попита Селиверстов: — Сергей, май мислеше за нещо? — Не и за вас, Рафаел Гаязович! Монахът предложи да отидем до извора в склона на каньона, за да поговорим. Половин километър се лутахме покрай огромни морени, докато стигнахме до него и седнахме. — Защо трябваше толкова да се отдалечаваме? — учуди се Селиверстов. — За да не нарушат нашите мисли спокойствието на древните книги — обясни монахът. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|