В обятията на Шамбала

106
близо до предната, може би не беше разрушен участък, а конструктивна особеност на монумента.
— Странен монумент, а!? Какво ли е предназначението му?
— Не зная — тихо отговори Равил.
— Това е огромен лазер — уверено заяви Селиверстов. — Шефе,
все пак съм бивш летец и отбирам от техника.
— Думата бивш не повишава авторитета ти, приятелю! —
иронично подхвърли Юсупов.
— Ами какво да ви кажа, Рафаел Гаязович — настръхна
Селиверстов и ядно изгледа Юсупов, — не е моя вината, че Съветската армия се разпадна и бях принуден да добавя „бивш“ към професията си. Но това не намалява знанията ми, а и в авиационното училище съм изучавал лазери.
— Сигурно си имал само тройки!
— Аз ли? Винаги съм имал много добри оценки.
— Но не и отлични!
— Е, да, отлични — не. Но винаги много добри.
— Тогава — усмихна се Юсупов — да се доверим на твоите много добри познания за лазерите. Макар че по-добре щеше да е, ако бяха отлични.
— Шефе! — обърна се към мен отчаяният Селиверстов. —
Какво става!? Човек тъкмо да разгърне мисълта си и веднага се намира някой, който да го прекъсне и да отклони разговора към дреболии. Забрани на Рафаел Гаязович да ме прекъсва!
— Забранявам! — засмях се аз. — Хайде, Сергей, продължавай на глас.
— Тъй-тъй — започна да събира мислите си Селиверстов.
— Тъй-тъй… — пак не се въздържа Рафаел Юсупов,
Селиверстов го погледна с негодувание и започна:
— Лазерът е нещо много сериозно…
— В очната хирургия също се прилагат лазери, тъй че и ние разбираме туй-онуй. Знаем, че е нещо много сериозно — отново се намеси Юсупов.
— Рафаел! Остави Серьожа да говори! — смъмрих го аз.
— Ако говорим… сериозно — Селиверстов хвърли поглед към
Юсупов, — можем да кажем, че лазерът се състои от две огледала,
пространството между които се нарича резонатор, и се зарежда с

107
енергия, която придобива характер на кохерентно излъчване, т.е.
излъчване с точно установена фаза на колебание. В резонатора едното огледало винаги е напълно неподвижно и притежава свойството да отразява стопроцентово. Второто е подвижно, за да се настройва спрямо честотата на вълната. То се изработва от полупрозрачен материал, способен не само да отразява излъчването, но и при достигането на определена мощност да го пропуска под формата на лъч. Всички лазери — медицински, военни или технически, са изградени на този принцип.
— За какво ни разказваш всичко това? — пак го жегна Рафаел
Юсупов.
— За да ви обясня — Селиверстов невъзмутимо и многозначително повдигна показалеца си, — че при този монумент са спазени всички принципи за конструиране на лазер. Това е огромен дневен лазер. Ето какво искам да ви кажа, Рафаел Гаязович!
— Така ли!?
— Не „така ли“, а точно така!
Лично аз нищо не разбирах от лазери. Въпреки това разсъжденията на Селиверстов не ми се сториха лишени от основания. Наистина върху монумента Тшела Намсум Пикс добре се виждаха две огледала (или плочи), пространството между които можеше да се приеме за резонатор. А и задното беше прикрепено много яко, както трябва да бъде в лазера, за разлика от предното,
което беше конструирано така, че да е подвижно, за да се настройва спрямо кохерентното излъчване. Пак се вгледах внимателно в предното огледало, защото ме беше впечатлила неговата форма. И
отново ми се стори, че то продължава навътре в каменната основа,
подобно на обла става, която осигурява подвижността му. Ясно личеше, че двете са направени от различни камъни — задното беше от черен гранит, а предното — от не толкова плътна тъмнокафява скала.
— Сергей, не ти ли се струва, че предното и задното огледало са от различни скални видове?
— Несъмнено! Задното трябва да осигурява сто процентно отразяване на кохерентното излъчване. Предното пък следва да е от такъв материал, който да става проницаем или поне полу проницаем за кохерентното излъчване при достигане до определена степен на енергийно натоварване на резонатора.

108
— Тоест лазерният лъч трябва да излиза направо от камъка, от който е направено предното, така ли?
— Точно така.
— А връзката между огледалата? Нея как я обясняваш?
— Това е средата, където се осъществява кохерентното излъчване.
— Не те разбирам.
— Различните видове излъчвания се разпространяват по различен начин в различни среди. Например коефициентът на пречупване във въздушна или вакуумна среда е един, а в скална —
съвсем друг. Затова дължината на вълната вътре в среда, съставена от камъни, ще е доста по-малка, отколкото дължината на вълната във въздуха — обясни Селиверстов.
— Можем ли да направим извода, че подбирайки вида на средата — например различни видове скали, ще изградим такава връзка между огледалата, че дължината на вълната ще пасне на разстоянието между тях и по този начин ще получим съвършено кохерентно излъчване?
— Точно така се постъпва при конструирането на лазерите —
едновременно се изчисляват разстоянието между огледалата и коефициентът на пречупване на средата.
— А какво би представлявала в такъв случай клиновидната вдлъбнатина в седловината? — посочих към монумента аз.
— Може би това е мястото, където резонаторът се зарежда с енергия. Само че можеш ли да си представиш, шефе, да заредиш лазер с такива размери, това е…
— Какво?
— Нито един вид съвременна енергия не може да зареди резонатор с подобни размери, за да се получи кохерентно излъчване.
А древните изглежда са успявали.
Още веднъж се опитах да определя на око разстоянието между огледалата на монумента — беше най-малко 500 метра. Спомних си,
че някъде бях наблюдавал резонатор на обикновен лазер в действие.
Синкавата струя на кохерентното излъчване пращеше и преливаше и сякаш застиваше в пространството между огледалата, раздалечени едно от друго на 1 см. А тук — цели 500 метра.
Селиверстов сякаш улови мислите ми и подхвърли:

109
— Дължината на резонаторите на онези лазери, които работят в спектъра на светлинното излъчване, е 1 см. Максималната дължина на резонатора, ако не греша, достига около 2 метра. А тук са цели 500!
— Може би този монумент не е древен лазер, а нещо друго? —
усъмних се аз. Селиверстов се замисли за миг, после уверено продължи:
— Да приемем, че монументите в Града на боговете са измислени от някого и изработени по някакъв начин — Селиверстов погледна към Юсупов. — След като никой не се съмнява, че с помощта и на най-съвременната техника не бихме могли да изградим нито Дома на щастливия камък, нито самия Кайлас, оттук следва, че древните са използвали апарати, чийто принцип на действие може и да разбираме, но които евентуално ще измислим едва в далечното бъдеще. Тогава човечеството ще използва подобни апарати, защото ще е усвоило нови видове енергии, които ще са в състояние да заредят резонатора на такъв грамаден лазер.
— Енергията на петте елемента — едва-едва промълвих аз.
— Известно е също така — разпалено продължаваше
Селиверстов, — че колкото е по-дълъг резонаторът на лазера, толкова по-тънък и мощен е лъчът, излизащ от полупрозрачното предно огледало. При дължина на резонатора 500 метра лъчът би трябвало да е съвсем тънък и да притежава такава сила, на която да не издържи дори и планина. Накратко, с помощта на лъча, изпускан от такъв грамаден лазер, планината лесно може да бъде прерязана.
— Сигурно така древните са моделирали планините… —
намеси се в разговора и Равил.
— Не ме прекъсвай! — скастри го Селиверстов. — Не мога нищо да докажа. Не твърдя със сигурност, но ми се струва, че този лазер е работил в инфразвуковия диапазон…
— Какво говориш? — учудих се аз.
— Напълно е възможно. Този диапазон на колебания моряците наричат гласа на морето и безумно се страхуват от него, тъй като често предизвиква депресия, припадък и дори спиране на сърцето.
Промъкнах се в палатката, намерих компаса и като излязох отново навън, определих посоката на предполагаемия лъч.
— Ама че работа! Лъчът от лазера е насочен точно към портата на Шамбала и към Малкия Кайлас, тоест към камъка на Шантамани.

110
— Излиза, че инфразвуковото лазерно облъчване защитава и входа към Шамбала, и легендарния камък на Шантамани! — опули се
Равил. — Шесто ниво на защита! Никой не може да се приближи там.
Най-важните елементи от Града на боговете са защитени и чрез смъртоносен инфразвук.
— Не твърдя, че каменният лазер е работил и… работи в инфразвуковия диапазон. Само предполагам — смути се Селиверстов.
— Но логиката подсказва, че предположението е вярно, тъй като по пътя на лъча се намират най-охраняемите части от Града на боговете — разпалено заяви Равил.

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: