В ДОЛИНАТА НА СМЪРТТА
Приближих се към палатката и мрачно засъбирах раницата си.
Погледът ми падна върху спалния чувал. „Хубав, топъл чувал беше“,
помислих си с примирение. После се взрях в изпокъсаните си туристически обувки. „Съвсем се прокъсаха. Сигурно за последно ще ги използвам.“
Без да искам, повдигнах дланите си и се взрях в тях. Ръцете ми не се отличаваха с елегантност — не бяха като на пианист. Бяха дебели, подобни на лопата, предназначени за груба и упорита работа.
Размърдах късите си пръсти с мръсни нокти, с които в професионалния си живот извършвах най-фини очни операции,
учудвайки дори американците с „фокусите на руската хирургия“.
„Добре ми послужихте“, помислих си пак в минало време.
Сподели с приятели: |
