В обятията на Шамбала
ЛАЗЕРНА ОБРАБОТКА НА ПЛАНИНИТЕ
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| ЛАЗЕРНА ОБРАБОТКА НА ПЛАНИНИТЕ Аз също бях превъзбуден. Мислите бушуваха в главата ми, а радостното усещане, предизвикано от сполучливата догадка, приятно гъделичкаше въображението ми. Все пак си наложих и нагласих мисловния си апарат на режим разсъждения. Лазерната обработка на планините очевидно е била прилагана в периода, когато се е изграждал Градът на боговете. Тогава монументите са били оформяни от естествените планини. Най- вероятно свръхмощният лазер е изпълнявал грубата работа — например срязване на планински връх, отделяне на монумент от планински хребет и т.н. Например за Дома на щастливия камък, който имаше формата на вертикално поставена 800-метрова книга, е трябвало да се отстранят доста скали, за да се отдели той от естествения хребет. Вероятно за целта е бил използван лазер. В противен случай излишните скали и отломъците биха запълнили цялото пространство между монументите. Имахме достатъчно основания да си зададем въпроса колко каменни лазера са действали, докато е траело строителството? Отскачайки малко напред, ще ви доверя, че не срещнахме повече нито една конструкция, която да прилича на каменния лазер. Затова направихме извода, че е работил само той. Но как тогава лъчът му би могъл да стигне до онези монументи, които са закрити от планините? Напълно вероятно е на върха на най-високия от тях — свещената планина Кайлас — да е било монтирано огледало. Към него се е насочвал лъчът на свръхмощния лазер, а завъртането на огледалото и накланянето му под различни ъгли е позволявало да се обработват 111 планините, обкръжаващи Кайлас, и да се „стопяват“ ненужните отломъци. От мястото, където бе разположен гигантският лазер, върхът на Кайлас се виждаше отлично. Ако някога там е имало отразяващо огледало, то лазерният лъч би могъл да стигне до него, без каквито и да е пречки. За целта е било необходимо да се накланя предното огледало на каменния лазер назад, за да може излизащият от него лъч да се отклони нагоре — към върха на Кайлас. И тъй, очертаваше се хипотезата, че с помощта на един свръхмощен лазер и отразяващото огледало на върха на Кайлас са се обработвали планините в целия район на комплекса от монументи в Града на боговете. Напълно възможно е за оформянето на монументите от противоположната страна на Кайлас да са били употребявани допълнителни отразяващи огледала, поставяни зад изгражданите монументи. Разсъждавайки за строителната технология, неизбежно си спомних за „машината на древните“, която бяхме видели в храма Сваямбанат в Катманду. За нея се говореше, че е била изнесена от загадъчната пещера на Харати. Според храмовия служител Кирам тя е била предназначена да „прави планини“. Нещо повече, консултацията с академик А. В. Акимов потвърди хипотетичната възможност подобна „машина“ да се задейства чрез менталната, т.е. психичната енергия, а това съвпадаше с описанията в тибетските текстове, че „машината“ се е подчинявала на човешката мисъл и е хвърчала, въртяла се е с бясна скорост и е обработвала планините. От изложеното дотук напълно логично беше да се предположи, че за създаването на монументите в Града на боговете е бил използван не само свръхмощният лазер, но и специалните „машини на древните“. С лазера се е извършвала грубата работа — изсичани са били каменни блокове от планинските хребети, отломъците са били стопявани, а с помощта на „машината“ монументите са дооформяни. Не е изключено те да са били прилагани и при изграждането на празните пространства вътре в монументите, чието наличие допускахме. Това важи особено за Дома на щастливия камък. Отново ще ви доверя, скъпи читатели, изпреварвайки събитията, че Валентина Яковлева откри в една от интерпретациите на тибетската „Книга на Мъртвите“ [1] , че свещената Ваджра (умалено 112 копие на видяната от нас „машина на времето“) е оръжие с непреодолима сила и мощ. От санскритски названието й се превежда като „мълния и елмаз“. Покриването на монументите с мазилката също не се е извършвало ръчно — за тази цел са съществували специални технологии и съоръжения. Спомних си думите на Астаман Биндачарая, че в пещерата на Харати са скрити различни машини от древността. Представих си наследството от техническите постижения на древните, съхраняващо се в подземията на Кайлас. Какво ли щеше да стане, ако имахме достъп до тях! Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|