В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| АНТИГРАВИТАЦИЯТА А как Миларепа е пренесъл плочата? Ако това наистина е станало с помощта на „очите“, изглежда се е проявил антигравитационният ефект на силата на мисълта. Трудно беше, скъпи читатели, да повярвам на друго обяснение, защото грамадната плоча лежеше пред мен, пренесена тук преди 1000 години, когато не е имало нито трактори, нито кранове. Но какво е гравитация и антигравитация? По-горе вече отбелязах, че според мен веществото е изкривено пространство, вътре в което е заключена енергията на времето. Под думата „заключена“ разбирам спирането на хода на времето. Добавих обаче и думите: „или почти е спряло“. Точно това „почти“, което доста дълго се задържа в моите размисли, започна да играе главна роля при анализирането. Според мен точно това „почти“ е гравитацията. Отново нищо не мога да твърдя категорично, но ми се струва, че веществото е изкривено пространство, в което времето е спряло напълно. Повтарям — напълно! И няма… тегло. Което означава, че всяка хилядатонна скала може да стане по-лека и от пухче, ако в нейното вещество времето спре напълно… без онова „почти“. Но в реалните условия то съществува. „Почти“ означава малък, много бавен ход на времето във веществото. А ходът на времето, както вече 212 обсъдихме, е енергия — подобна на електричеството или… гравитацията например. Гравитацията, струва ми се, е енергия, определяна от бавния ход на времето. Разбира се, енергията на гравитацията е по-слаба, отколкото например енергията на ядрения разпад. Но тя присъства навсякъде, където има вещество. С помощта на силата на мисълта, тоест на енергията на свободното време, изглежда може да се спре ходът на времето във веществото и да се получи антигравитационен ефект, при който веществото става по-леко от пух. Енергията на свободното време е такава енергия, която е способна да влияе върху времето в различните му състояния. А благодарение на това може да се извършват чудеса, за които дори не подозираме. За тази цел обаче трябва да знаем заклинанията, които свято се охраняват от Царството на мъртвите. Миларепа-йога очевидно е знаел някои от тях и ги е прилагал. Не бива да се изключва възможността той наистина да е пренасял тежести с „очите си“, когато силата на мисълта е предизвиквала не само спиране на времето във веществото на камъка и го е олекотявала, но е притежавала и телекинетични свойства. Това е ставало вероятно по следния начин: Миларепа е вдигал във въздуха „ошлайфаната с ръце“ грамадна каменна плоча с погледа си и пак с него я е пренасял по въздуха на такова разстояние, докъдето му стигал погледът, а после още и още… Освен това, скъпи читатели, ще се повторя, като кажа, че в град Пемза живее човек, който е в състояние да повдига чугунени плочи и да ги задържа над гърдите си. Изглежда той умее да използва силата на мисълта и да предизвиква антигравитационен ефект. Може би дори не знае, че умее да спира времето във веществото за сметка на своята енергия на свободното време или силата на мисълта. Самият тунел, тоест пещерата, която Миларепа облицовал с каменни плочи, е била изградена навярно по следния начин. Той е „нарисувал“ мисловния образ на тунела и всяко вещество, което е изпълвало вътрешната част на тунела, е прехвърлил със силата на мисълта в четвъртото измерение. Така в триизмерния свят е останал само тунелът. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|