В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| ОБРАБОТЕНИТЕ ПЛАНИНИ Проследих посоката, в която сочеше монахът, и видях, че планините на противоположния склон наистина бяха като обработени — през тях минаваха хоризонтални бразди, които приличаха на стъпала. — Не можем да изключим вероятността конкретните планински структури да са със слоест характер, а предизвиканата от вятъра ерозия да е оформила въпросното подобие на стъпала — чу се гласът на Рафаел Юсупов. — Какво!? — не го разбра монахът. Тату преведе думите на Юсупов, доколкото му стигаха възможностите. — А, не! — възкликна монахът. — Не е вятърът! Хора са направили стъпалата! — Как са ги направили? — не се предаваше Рафаел Юсупов. — С ръце и глава — смути се монахът. — Така твърди легендата. — Легендата е нещо сериозно! — не се сдържа Селиверстов. — Какво е предназначението им? — отново попита подробният Юсупов. 232 — Не зная. Нищо не пише по този въпрос — монахът сведе очи. Аз също не разбирах предназначението на стъпалата и дори нямах никакви предположения. Тогава още не знаех, че те са способни да намаляват фините енергии при влизането в нашия триизмерен свят от друг, например четириизмерен, който по своята природа е по-зареден с енергии. Трябваше да приключи египетската експедиция, за да се приближа поне мъничко до разбирането на този въпрос. Защото там, в горещия Египет, започнахме да интерпретираме стъпаловидните пирамиди като места за влизане в нашия свят, а класическите островърхи пирамиди — като места за изход от нашия свят. Тогава в Тибет бях по-склонен да приема предположението на Рафаел Юсупов. Някъде дълбоко в душата ми се таеше мисълта, че великата Шамбала, съществуваща едновременно в няколко паралелни свята, навремето е създала тук онова, от което ще зависи нашето бъдеще, и че един ден сред нас ще се появят нови хора, които ще приличат на нас, но ще бъдат други… На раздяла стиснах ръката на монаха. А Селиверстов толкова дълго я тръска, че според мен го изплаши. Продължихме по своя маршрут. Крачех и аз, присвивайки се от болка. Свечеряваше се. Скоро спряхме и започнахме да разпъваме палатките. Стомашната болка напълно ме срази. Легнах на земята, останал без дъх и сили в студената тибетска вечер. Мъртвите не ме бяха пощадили. |