В обятията на Шамбала

222
Веднъж ми разказа следното: „Изпаднах в истерия. Започнах да чупя чинии. Замерях с всичко, което ми попадаше под ръка!“
Котката се скри в ъгъла! Родителите ми се втрещиха! А аз им викам: „Вие какво, гледате ме като писано яйце! Предпазвате ме от грешки, така ли? Да не би вие самите никога да не сте грешили!? Та нали сте събрали акъл точно чрез грешки! И аз искам, искам да получа своите синини и да се науча да живея, а не да следвам вашите указания като някаква безлична мухла! А може би точно това искате,
за да демонстрирате пред мен своята «мъдрост»? Показвайте я, ама не пред мен — сополанката, а пред другите, които също са се поучили от своите грешки! Май няма да ви мине номерът! Страх ви е да го сторите пред тях! Опасявате се, че вашата «мъдрост» ще се окаже пълна глупост! Пред мен, недозрялата, може, така ли!? Не мен предпазвате от грешки, а удовлетворявате своето самолюбие! Аз пък искам да допускам грешки! Искам, искам, искам…“
Скоро момичето напусна семейството си, отиде да живее под наем и започна така да греши и да отмъщава на родителите си. После навакса изпуснатото истерично, пресилено, усещайки дълбоко удовлетворение от всяка своя грешка. Разбира се, родителите й отначало се възмущаваха и дори се отрекоха от нея. След време родителският дълг отново ги върна към дъщеря им. Тя обаче ги измерила от главата до петите със студения поглед на чужд човек.
— Остарели ми изглеждате — отбелязала сухо.
Запълнило дефицита от грешки, момичето благопристойно сключи брак с напълно приличен, леко пълничък и мекушав младеж, с когото заживя в нашия триизмерен свят, пълен с противоречия и контрасти, където няма само бяло, а задължително се появява и черното, за да можем чрез взаимния им контраст да се радваме на широкия свят.
Мъжът й се оказа домошар и абсолютно образцов съпруг, който винаги кимаше одобрително и никога не й възразяваше. Веднъж тя не изтърпяла и му тръснала: „Ех, Ваньо, да беше отишъл някъде да се позабавляваш с други жени! Защо все вкъщи седиш!?“
Щом излязохме от манастира на Миларепа и разреденият въздух на височина 5000 метра изпълни дробовете ми, си спомних още един подобен случай. Живяло едно красиво момиче. С едри гърди, с дълга плитка и елегантна походка. То имало безброй обожатели. Започнало

223
обаче да се среща с един мъж и скоро забременяло. Гинекологът
„зарадвал“ бъдещата майка, като й казал, че ще има близнаци. Тя обаче бързо разбрала, че не обича бащата на своите деца. А поставяла любовта на първо място в живота си, в това число и към децата, които носела в утробата си. Тогава напуснала мъжа, с когото имала връзка, и станала самотна майка на две прекрасни дечица — момченце и момиченце. Пристигнала с тях в дома на родителите си. „Какво пък толкова!“ — казали те и взели на ръце двете напикани и врещящи бебета. Родителите й разбирали, че дъщеря им е допуснала грешка и че не е постъпила „като хората“. Но те я обичали и знаели, че тя поставя любовта на първо място.
След няколко години неочаквано срещнах младата майка на улицата и я попитах как са децата.
— Растат — отговори тя, озарена от майчинското си щастие.
— А как е личният живот? Срещна ли някого…
— О! — смути се тя. — Срещнах. Много ме обича, истински, по мъжки…
— А ти него?
— Да.
— Заедно ли сте?
— Не. Той е женен. Но нали не е задължително. Казват, че първата жена е от Бога. Затова пък…
— И всичко това в името на любовта?
— А как да живея, ако не изпитвам любов! Само за да постъпя
„като хората“? Ако майката не усеща любов в душата си, то и децата й ще пораснат неспособни да обичат.
— Виждам, че изобщо не се разкайваш — погледнах я с добри очи.
— Бог ми изпрати тази грешка, за да изпита любовта в моята душа — отговори тя, свеждайки поглед.
Тези думи се бяха врязали в паметта ми. Осъзнах, че грешката е преди всичко изпитание, изпратено от миналото по твоята кармична линия. Разбрах също, че критерий за оценка на поведението е любовта, която си длъжен да съхраниш в душата си. „Нима наистина са се свършили мъжете, заслужаващи да бъдат обичани истински?“,
помислих си с негодувание.

224
Спомних си и предсказанието на Елена Блаватская, че човечеството вече излиза от „материалната яма“ и че в по- нататъшното му развитие ще се засилва духовният компонент в човешката душа. В това отношение ние, мъжете, като че ли изоставаме от жените. Тях природата ги е дарила с по-голям чувствен потенциал. Те често скучаят с нас, защото преизпълнената им с чувства душа се нуждае да ги отдаде, а не да съзерцава тъпо планината от мускули, върху които е опъната тениска с твърде къси ръкави, за да се демонстрира цялото „мъжко достойнство“. Получава се така, че много жени предпочитат да са самотни, но верни на мечтата си. Други стават самотни майки, за да възпитават момчетата като истински мъже на бъдещето — антиподи на планините от мускули в прилепнали тениски, а момичетата — като принцеси на бъдещето, които с един поглед ще облагородяват всичко наоколо и ще внушават на хората, че скоро ще настъпи „чувственият век“. Сигурно много грешки ще допуснат хората, следвайки този път, но те все по- добре ще разбират, че не бива да живеят ограничени от понятието
„като хората“, а според това, което им „повелява душата“. А грешките
— тези вездесъщи душевни изпитания, упорито и деликатно ще ги подтикват да осъзнаят основополагащото понятие Чиста душа. Някой ден, нека дори да е в далечното бъдеще, те ще усетят великата радост да бъдат чисти. После ще започне новата ера — ерата на чудесата, на онези чудеса, които се намират например тук, в Града на боговете, но не са създадени от нас, поне не и засега.
Отново погледнах камъка, обработен от Миларепа. Сигурно той е владеел технологиите на Чистата душа. Защо тогава е допуснал грешката да влезе в двубой с Бонпо-йога? Нима и такива хора могат да грешат? Нима и боговете грешат? Защо светът е така устроен, че винаги и навсякъде всички да се учат от грешките си? А уважението към възрастните не е ли всъщност уважение към „цицините“,
получени при преодоляването на грешките? Нима внезапното издигане на един млад и талантлив учен е само озарение, което не е минало през житейските изпитания, а творчеството на побелелия учен е упорит труд „под сянката на цицините“?

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: