В сп. „Население”, 2012, кн. 1-2, стр. 163. Помаците според българската етнодемографска статистика. Pomaks according to the Bulgarian ethno-demographic statistics

| | | | | | |

Наред с това в публикацията за общите резултати от преброяването през 1900 г. е дадено двумерно разпределение на населението по вероизповедание и матерен език. От него ние можем да извлечем географското разпределение по окръзи и околии на мохамеданите, чиито матерен език е българският език, и да го сравним със съответното географско разпределение на помаците. Това е направено в Таблица 1. както за преброяването през 1900 г., така и за преброяванията през 1905, 1910 и 1920 г.

Според преброяването от 1900 г. общият брой на помаците е 20 638 (0.55 % от цялото население и 3.22 % от мохамеданите), а мохамеданите с български матерен език са 20 726 души (0.55 % от цялото население и 3.22 % от мохамеданите). Както се вижда, общият брой на двете групи през 1900 г. почти съвпада. От Таблица 1 се вижда, че той почти или напълно съвпада и по околии и окръзи.

С публикациите на резултатите от следващите две преброявания (през 1905 и 1910) се въвежда практиката да се дава подробно изложение на използваната методика, включително анкетната карта и обясненията към нея. Нека да разгледаме някои елементи на етнодемографската понятийна система, така както е разработена от Главната дирекция на статистиката в съответните методически раздели. (Общи резултати, 1905; Общи резултати, 1910)

На първо място нека да отбележим ясното разграничение, което се прави между „етнографическата народност” (nationalité ethnographique, в по-късни публикации се използва nationalité ethnique) или просто „народност” от една страна и от друга „политическата народност” или „политическата националност” (nationalité politique), т. е. поданството (sujetion).

Народността (етнографическата народност) е определена според концепцията на примордиализма, която се основава на произхода – всяко лице трябва да посочи „към коя народност принадлежи по произхождение, по рождение”. В обяснителните бележки за написване на отговорите в личната анкетна карта при преброяването през 1910 г. е пояснено как да се отговори на въпроса за народност:

„На тоя въпрос ще се отговаря, като се покаже от каква народност е лицето по рождение, по произхождение (българин, турчин, евреин, грък, циганин, помак, цинцарин, гагузин и пр.) Не трябва да смесвате тоя въпрос с въпроса за поданството: напр., ако сте австрийски поданик, не пишете, че сте австриец, а покажете точно народността си: чех, немец, словак, поляк, словинец и пр.”

В подхода към групата на помаците е налице известна двойственост, защото в самата лична анкетна карта от 1910 г., за разлика от обяснителните бележки, те не фигурират в примерния списък от народности. Въпросът в картата е: „Какъв сте по народност? (българин, турчин, циганин, евреин, цинцарин, каракачанин или друг, какъв?)”

Що се отнася до поданството, то се отнася до принадлежност към дадена държава. Съответният въпрос в анкетната карта е: „Чий поданик сте? (български, турски или друг, какъв?)”

Специално внимание се отделя и на специфичния етнодемографски термин „матерен език”. В обяснителните бележки към личната карта при преброяването от 1905 г. се дава следното определение:

„Матерен език според настоящите обяснителни бележки се счита оня език, който лицето обикновено и предпочтително говори от детинството си.”

При преброяването от 1910 г. определението е доразвито:

„Под матерен език в случая ще се разбира езикът, който лицето е научило в детинството си, в семейството, в училището и на който мисли и говори обикновено и най-лесно. За най-малките деца ще се показва езикът, който се смята за матерен и на който се говори обикновено в домакинството.”

С това разбиране за съдържанието на термина „матерен език” българската статистика в началото на 20 век кореспондира с утвърдените след Втората световна война определения на този етнодемографски показател. За сравнение ще посочим две такива определения:

„Майчин или роден език (mother or vernacular language) е езикът, който едно лице усвоява в ранните си години и който обикновено става негов естествен инструмент за мислене и общуване.” (UNESCO, 1953)

„Майчиният език (the mother tongue) се дефинира като езикът, който е обикновено говорен в дома на индивида в неговото или нейното ранно детство.” (United Nations, 1980)

При обнародването на резултатите от преброяването през 1905 г. се внасят известни промени, относно представянето на етнодемографските показатели в сравнение с 1900 г. В публикацията за общите резултати се запазва комбинираната таблица за разпределението на населението по матерен език и вероизповедание. (Общи резултати, 1905).¹⁴ Същевременно в публикацията по окръзи, околии и населени места (Резултати, 1905) народността е комбинирана в обща таблица с месторождението, а не с матерния език. Като се изхожда от презумпцията, че между народността и матерния език има до голяма степен припокриване, там, където се наблюдават различия между тези два показателя, те са дадени в забележки.¹⁵ Накрая броят на помаците по окръзи, околии и населени места е даден в подграфа на графата „българи”, като отново се пояснява, че те, ако и да спадат по матерен език и народност към българите, са дадени отделно.

През 1905 г.броят на помаците бележи лек спад в сравнение с предишното преброяване и е 19 360 (0.48 % от цялото население и 3.21 % от мохамеданите), докато броят на мохамеданите с български матерен език расте – те са 23 734 души (0.59 % от цялото население и 3.93 % от мохамеданите).

Едно възможно обяснение на очерталата се през 1905 г. разлика между броя на помаците и броя на говорещите български език мюсюлмани е дадено от Любомир Милетич (виж по-горе), който предупреждава, че част от циганите могат да декларират за свой матерен език българския. Действително, от анкетираните по време на преброяването са заявили, че техният матерен език е циганския, само 67 3961 души В същото време деклариралите, че са цигани са 99 004, като на част от тях матерният език е българският. За да се направи окончателно заключение обаче, е нужно да се знае още колко от българоговорещите цигани са се определили като мохамедани, за което не е публикувана информация.

Моделът за представяне на етнодемографските данни за 1905 г. се запазва в общи линии и в публикациите за преброяването през 1910 г.¹⁶

Броят на помаците сега е 20 332 (0.47 % от цялото население и 3.38 % от мохамеданите), а на мохамеданите с български матерен език – 27 008 (0.62 % от цялото население и 4.49 % от мохамеданите). (Резултати, 1910; Общи резултати, 1910.)

Методически интерес представляват таблиците за разпределението на населението по народност, които се публикуват периодично в Статистическия годишник, който Главната дирекция на статистиката започва да издава от 1910 г. Тъй като текстът е двуезичен (на български и френски), може да се проследи преводът на френски на „народност” в названието на съответната графа по години на издаване на годишника – до 1914 година – nationalité ethnographique, през 1915 – nationalité, след това до 1936 г. – nationalité ethnique. Всички таблици са съставени еднотипно, като народностите са разделени на две групи – славяни и неславяни. Данните са общо за държавата, като от 1915 г. за сравнимост се дават резултатите от последните три преброявания. В тези таблици се дават данните от преброяванията за помаците (с това название до 1931 г. – виж по-долу), като те са включени като народност в групата на славяните. (Статистически годишник, 1910 – 1937) Има неголеми различия между числата за помаците в Годишника и тези в официалните публикации. Вероятно това се дължи на последващи доуточнявания. Нека да приведем за пълнота и данните за помаците от разгледаните до тук преброявания, така както са в Статистическия годишник: 1900 – 20 637 (0.55 %), 1905 – 19 373 (0.48 %), 1910 – 21 143 (0.49 %).

Преброяването през 1920 г. отразява промените, установени с Ньойския договор. Броят на окръзите е увеличен с три - Мъстанли, Пашмакли и Петрич, които са населени с многочислено помашко население.¹⁷ В методиката за наблюдаване и представяне на етнодемографските показатели не са настъпили съществени промени. Новото е, че вече няма (под)графа помаци, като техният брой за всяко населено място е даден в забележка под линия (Резултати, 1920).

Броят на помаците е нараснал значително – 87 729 души (1.81 % от цялото население и 12.70 % от мохамеданите) и съответно – броят на мохамеданите декларирали, че техният матерен език е българският – 93 953 (1.94 % от цялото население и 13.60 % от мохамеданите). Според Годишника броят на помаците е 88 329 (1.82 %).

В същото време значително е намалял броят на помаците, които преди войните са живели в родопските каази на Одринския вилает – Ахър Челеби, Даръдере, Дьовлен, Кърджали (Кошу кавак) и Егридире и върху чиято присъединена територия след Първата световна война са разположени окръзите Мъстанли и Пашмакли и околията Кърджали – от 94 040 според оценките на Милетич през 1912 г. (виж по-горе) на 51 811 според преброяването от 1920 г. (намалението е с 44.9 %).¹⁸ За приблизително същия период е намалял с 39.9 % и броят на помаците в съседния Пловдивски окръг (от 16 860 през 1910 г. на 10140 през 1920 г. – виж Таблица 1.)

От Таблица 1. се вижда, че през 1920 г. в окръзите на Южна България броят на помаците и на българоезичните мюсюлмани почти съвпада, като общо за Южна България са преброени 83 852 помаци (95.6 %) и 84 818 българоезични мюсюлмани (90.3 %). Разликата между двете групи се откроява за окръзите Враца, Плевен и София, където е по-забележимо присъствието на циганско население.

По-сериозно се променя начинът на обнародване на резултатите при преброяването, проведено на 31 декември 1926 г. Публикувани са (през 1931 г.) само общите резултати - за Царството, по окръзи (окръзите са се увеличили с един – окръг Хасково) и околии (Общи резултати, 1926).¹⁹

Няма обаче публикация, която да представя резултати по населени места. При предишните преброявания именно в такава публикация се дават данните за помашкото население, както общо за цялата страна, така и неговото разпределение по териториално-административни единици. Този път съответна информация за помаците не е официално публикувана.

Оставена е комбинираната таблица, която дава двумерното разпределение на населението по матерен език и вероизповедание – общо за Царството, по окръзи и околии – тя съдържа съответното разпределение на мохамеданите, чиито матерен език е българският (виж Таблица 1.). Техният общ брой през 1926 г. е 113 064 (2.06 % от цялото население и 14.32 % от мохамеданите).

В същото време броят на помаците е бил наблюдаван, което се разбира от Статистическия годишник. Според Годишника общо за Царството през 1926 г. те са били 102 351 (1. 87 % от цялото население и 12.97 % от мохамеданите). Във фонда на Министерството на външните работи (МВнР), намиращ се в Централния държавен архив, е съхранена и една таблица от това преброяване, която дава разпределението на помаците по населени места, в които те са над 10 %.²⁰ Ще приведем от тази таблица данните за онези окръзи на Южна България, в които концентрацията на помаците е относително по-голяма. За сравнение в скоби е даден броят на мохамеданите с български матерен език в същите окръзи и съответните околии (виж Таблица 1.):

• 
  окръг Мъстанли – общо 19 772 п. (19 837), по околии: Егри-дере – 14 522 п. (14 522), Кошу-кавак – 4 417 п. (4 418), Мъстанли – 710 п. (710), Орта-кьой – 123 п. (123); в таблицата на МВнР не е включена околията Кърджали с 64 българоезични мюсюлмани (не се знае колко са помаците в нея);
  
• 
  окръг Пашмакли – общо 35 597 п. (40 961), по околии: Даръ-дере – 10 656 п. (13 229), Дьовлен – 10 019 п. (11 145), Пашмакли – 14 922 п. (16 587);
  
• 
  окръг Петрич – общо 25 171 п. (25 578), по околии: Горна Джумая – 911 п. (1039), Неврокоп – 16 193 п. (16 252), Разлог – 8 067 п. (8 255); в таблицата на са включени околиите Мелник, Петрич и Свети Врач с общо 32 българоезични мюсюлмани;
  
• 
  окръг Пловдив – общо 12 111 п. (12 407), по околии: Пещера – 7 404 п. (7 432), Пловдив (селска?) – 180 п. (187), Станимака – 4 527 п. (4 602); в таблицата на МВнР не са включени околиите Карлово, Пазарджик и Пловдив (градска?) с общо 186 българоезични мюсюлмани.
  

При преброяването от 1926 г. са настъпили и методически промени по отношение съдържанието на етнодемографските показатели. Въпросът за народност в личната карта е модифициран. Сега той гласи: „9а. Народност. Какъв сте по народност, по произход, по раса? (българин, турчин, циганин, евреин, грък, каракачанин, ромънец, цинцарин, гагаузин, чех, хърватин или друг, какъв?)” Така формулиран, въпросът внася известна неяснота по отношение на съдържанието на използваните термини. Може да се попита дали в този контекст термините народност и раса са използвани като равнозначни или като взаимно допълващи се? В обяснителните бележки се пояснява, че става дума за „етнографическа народност, въз основа на езика и расата, т. е. какво е лицето по рождение, по произход”. Това обяснение съдържа известно противоречие, защото езикът не е абсолютно устойчив и еднозначно дефинитивен етномаркер (езиковата и народностната идентичност не винаги се припокриват напълно, както се вижда и от самите преброявания), докато в същото време принадлежността към дадена група по произход има устойчив характер, по правило независещ от индивида.

Нека да добавим, че, за разлика от предишните две преброявания през 1910 и 1920 г., в примерния списък от народности в обяснителните бележки към въпроса за народност вече не фигурира названието „помак”.²¹

Двусмислие се появява и във въпроса за езика. Той е формулиран в личната карта по следния начин: „9. Роден (говорим, матерен) език. Кой е езикът на който обикновено говорите дома си? (български или друг, какъв?)” Между говорим език от една страна и роден или матерен език от друга има очевидна разлика. Въпросът, който е адресиран пряко към анкетирания, съответства по-скоро на „говорим език”. Говореният у дома език може да не съвпада с матерния (родния език), така както той е определен в обяснителните бележки към личната карта при преброяването през 1910 г. С днешна дата въпросът в личната карта от 1926 г. съответства на понятието „обичаен език” (usual language), зададено в споменатите по-горе „Принципи и препоръки за преброявания на населението и жилищата”, издадени от ООН през 1980 г.:

„Обичаният език се дефинира като езикът, който е обикновено говорен, или най-често говорен от индивида в неговия или нейния дом.” (United Nations, 1980)

Що се отнася до обяснителните бележки към личната карта, в тях се възпроизвежда старото определение за матерен език и въобще не се говори за „говорим език”: „Отговорът трябва да показва езика, който лицето признава за роден или матерен, т. е. езикът, който е научило да говори в детството си, в семейството, в къщи и на който то мисли и говори обикновено и най-лесно.”

Може да се предположи, че противоречивостта на използваните през 1926 г. термини отразява тенденция за преход от „матерен език” към „говорим език”. Използваната през преброяването през 1934 г. методика потвърждава, както ще видим, това предположение. Все пак през 1926 г. в съответните таблици остава терминът „матерен език”.

Както беше казано, методиката, която се използва при преброяванията през 1900, 1905, 1910 и 1920 г. по отношение на наблюдаваните етнодемографски показатели, е сходна и дава възможност за сравнително проследяване във времето на наблюдаваните данни за състава и разпределението по териториално-административни единици на помаците и на мохамеданите, чиито матерен език е българският. Данните по окръзи и околии за посочените четири преброявания са дадени в сравнителната Таблица 1. Към таблицата е добавена и графа за съответното разпределение на мохамеданите с български матерен език през 1926 г.

При запознаването с таблицата трябва да се имат предвид извършващите се промени в териториално-административното деление. В резултат на тези промени преброяването през 1920 г. се провежда и на територията на три нови окръга – Мъстанли, Пашмакли и Петрич. Преброяването през 1926 г. се провежда при създаден нов окръг – Хасковски, което е съчетано с известно прегрупиране на околиите на окръзите Стара Загора, Хасково и Мъстанли – тези околии, които са извадени от състава на даден окръг и прехвърлени в друг, са изписани в таблицата с курсив. Дадени са годините на преброяванията, в които са включени новите окръзи, както и годините, в които преброяванията в дадени околии се провеждат в състава на нов окръг.

За улеснение при четенето в Приложение са показани съответствията между използваните в таблицата стари названия на окръжни и околийски центрове и техните съвременни имена. По-голямата част от тези селища получават новите си имена през 1934 г.

Промените, направени през 1926 г., са в унисон с терминологичните промени, които настъпват в таблицата за народност в Статистическия годишник през 30-те години. Както вече беше казано, до 1931 г. използваният термин в изданията на Годишника е „помаци” В изданията от 1932, 1933 и 1934 г. настъпва модификация – „българи-мохамедани (помаци)”, а в изданията от 1935 и 1936 г. съответният термин е „българи-мохамедани”.

Докато през 1926 г. можем да говорим само за проявили се известни нови тенденции в етнодемографската статистика, то в средата на 30-те години става ясно, че протича цялостен процес, който се задълбочава и води до радикална промяна при следващото преброяване, проведено на 31 декември 1934 (последното преди Втората световна война).

И при това преброяване, както и при предишното, няма публикация, която да представя демографската картина по населени места. Етнодемографски данни (вероизповедание и говорим език)²² общо за Царството и за новите седем окрупнени области (създадени с Наредба-закон от 15 май 1934 г.) се съдържат в публикация от 1938 г. (Общи резултати, 1934). Както се отбелязва в предговора на това издание, данни за разпределение на населението по народност не се съобщават, въпреки, че такива данни са наблюдавани, както се вижда от новата – „домакинска” анкетна карта и от дадените наставления към картата за написване на отговорите. Сведения от преброяването през 1934 г. за разпределението по народност и матерен език се съобщават в съвременни публикации и документи на Националния статистически институт.²³

В анкетната карта през 1934 г. е включен въпросът: „8. Говорим език и народност. а) Говорим език или езикът, на който лицето мисли и обикновено говори у дома си. б) Какво е лицето по народност, по произход (българин, турчин, циганин, евреин или друг, какъв?” Виждаме, че по отношение на народността е налице връщане към произхода като единствен определящ признак – това се потвърждава и от приложеното наставление, в което са казва, че отговорът на въпрос б) трябва да показва „какъв е народностният произход на лицето по рождение”. Що се отнася до езика, тук напълно е изоставен терминът „матерен език” и еднозначно е преминато към „говорим език”.