Важни бележки из живота си на цвятко якимов от 1886 Г. До 1955 Г

Работилницата беше в Жеко Ив. Алтълъков, но той започна да ми казва да си изляза и да освободя зданието му. Ази потърсих да се изместя или да си купя място и да построя здание за мене. Така ази купих от братя Момови ,Митю и Марин Момови, с Алекси Момов -малкия и Стоян М.Момов пълномощници, едно дворно място от около един декар и 800 кв. метра, над чешмата ЕРЕКЯ, срещу Васил Пенев Байрямов и Миню Пенев Байрямов, за около 44 000 лв. тогавашни пари с договор. Мястото беше голо и незаградено. Същата година го заградих с трънен плет, насякох кирпичи и превезох камъни. Есента се подготвих за пролетта да строя. И така през пролетта на 1921 г. започнах да строя. Същата година успях да покрия къщата и да изкарам в горния етаж стаята към чешмата и малката средна стая. През зимата заживяхме там. Тогава на 14 ноември 1921 г. в нея се роди дъщеря ми Стефанка. Окончателно не можах да я изкарам, тъй като имах и други нужди – за работилницата, за добитъка да купувам храна и др. Окончателно я изкарах през 1924 г., а я боядисахме през 1925 г. В това време направих плевнята , сайванта и заградих добре.По това време децата ми бяха малки и от тях и да имаше помощ , то тя беше съвсем малка. Яким е роден 1907 г. през декември и значи е бил на 12 - 13 години и ходи на училище. Велико е роден 1911 г. през м. юни и е бил 9-10 годишен и също ходи на училище. Така ази изпитвах най-голямата тежест. Преместих работилницата в новото здание и заработих в него сода-лимонада. Още преди да я изместя ази вече бях изкупил дяловете на Димо Ив.Бирника и на Митю Добрев ( Куру-Митю). Дяловете , които те имаха бяха 1/4 от работилницата.

През 1922 г. м.декември умря баща ми Яким Митев Дянков, в Преслав , у дома и е заровен в старото гробище на гр.Преслав. Там ази му поставих и скромен паметник. Такава ми е била тогава и силата – слаба и му отслужих както повеляват християнските закони.

Тогава за първи път купих пърче земя в гр.Преслав, в местността “Бял град” , за лозе, 1 декар и 500 кв.метра от Алекси Янев и същата година го направих – реголвах и посадих лозе. През 1924 г. купих нива от 2 декара и 2 ара от Марин Станев Бояров в “ Новините” ,срещу Атанас Георгиев – Бежанеца и посях люцерна за конете си. През есента на 1924 г. взе да става дума, че някой си върбичани щели да отварят лимонадена работилница в с.Върбица и понеже е в моя район, то ази започнах да си мисля, че щом там се отвори такава работилница, аз вече в Герловото няма да мога да ходя и да продавам лимонада.Замислих се какво да направя и без да кажа и на жена си, почнах да търся машина. За жалост скоро след войната още нямаше и случайно намерих една содова машина , система Karl Pohler, Карл Похлер, от Виена – Австрия,в банка “ПЛИСКА” в Шумен и я купих за 35 000 лв. на 15 февруари 1925 г.

Закарахме я във Върбица и я поставихме в зданието на Стефан Ив. Шопа – часовникаря и започнахме да работим. Други вече не отвориха там работилница. Бях закупил стъкла лимонадени и содови и понеже бяха скъпи, пари все не достигаха. Тогава едно стъкло литрово за сода комплект струваше 100 – 110 лв. , а лимонадата 12 до 16 лв.. С голям труд ази и моето семейство и с големи икономии работехме нормално на двете работилници. Имаше и по малко да “накуцва", но това никой освен мене не го чувстваше или знаеше. Децата бяха още малки.

През декември 1926 г. у дома доди Наки Тодоров Граматиков от гр. Преслав, а живее в с. Белокопитово и ми каза ,че ще продаде къщата на ул. “Цар Крум” , срещу Тони Стойчев, до Марин Манасчев и Марин Данчев. Пазарих я и я купих за сто хиляди лева при условие за две години изплащане. Първата година ще броя 70 000 лв и втората 30 000 лв.Изплатих я и ме снабдиха с натурални актове.

През 1927 г. започнах да строя три дюкяна и три стаи от вътрешната страна и заградих с дувар към другата улица. Есента по Архангелов ден, щом ги измазах и ги приготвих , вътре се премести Околийското съдилище със съдия Венко Славчев. На другата година, 1928 г. , започнах да строя три стаи , един салон и една голяма стая 6 на 7 м. за содова работилница и порта до Стоян Маринов Манасчев. Като изкарах стаите, съдът ги взе и ми освободи дюкяните , които дадох под наем - един дюкян на Стефан Янев , адвокат, втори на Стойчо Юр. Байрямов , шивач, и трети дюкян на Митю Марков, обущар.

В същата 1928 г. сгодихме Яким Цвятков, моя син, за Цветана Василева Батова от с. Осмар.. В 1929 г. през м. май ги оженихме и направихме голяма сватба. Много пари и с мерак похарчих. Малко хора могат да направят такава сватба в гр. Преслав. Булката ни беше добра и човек способен за всичко , но за жалост моят син не излезе добър и започна да пиянства.Въпреки моите съвети той не ме послуша. Много съвети му давах и го учех , но той не взе нищо от това и из основи раздруса моето добро семейство. Много пари ми е изразходвал на вятъра и мене между мои добри приятели засрами и себе си той загуби. След 8-9 години мъчно живеене булката му се принуди да го остави. Въпреки моите съвети, като и казвах на булката Цветана, че ази булка тормозя Якима, тормози го и ти, но го дръж пак като мъж, а тя се изви и ми каза булката Цветана – “Тате , ти хубаво казваш , но аз не ща да се разделям от вашето семейство, но не ща Яким да ми е мъж. Ако не се откаже от пиянството, ази ще го напусна.” Тя така и направи. Какво мога да направя ази. мисля , че не съм ази виновен, а сам моя син.

През 1929 г. отидох и пазарих един имот от около 48-52 декара нива и една къща с двор от 2 декара в с.Велибей( сега Миланово) от Сюлейман Мортаджията и дадох капаро 10 000. После заминах за с. Дикили таш , за да продам ниви и къщата.. Продадох около 45 до 50 дка ниви от 2000 до 2500 лв/дка. Къщата продадохза 70 500 лв на Нено Стефанов, брат на жената. Когато след 2-3 месеца отидох да снабдя хората с натуриални и да си взема парите от тях, Нено се отказа от къщата. Ази нямах пари да наплатя купените къща и нивите в с.Велибей за 200 000 лв. Не ми стигаха парите и се отказах В Преслав не се продаваха ниви и лозя, за да си купя.

Тогава додоха при мене Деню Славов и Тодор Николов и ме поканиха да купя една четвърт част от мелницата им. Ази се съгласих и я купих за 102 500 лв. Иванка Колева Пенчева имаше половин мелница, то ази я убедих да продаде част от мелницата на двама ни по една част. Тя това гледаше понеже и трябваха пари и на драго сърце се съгласи и продаде на двама ни по една част за 33 500 лв. Така ние тримата, Цвятко Якимов, Деню Славов и Иванка Колева, имахме по една трета от мелницата. Тя беше с два френски камъка за бяло брашно и един камък за ярма и царевица, Еврика тарар –аспиратор, копринени сита, мотор 30 конски сили, дизел двутактов, вертикален, Айленбург Моторенверке , германски.

През 1930 и 1931 г. се чувстваше най-голямото безпаричие. Тогава хората , които мислеха , че трябва да се плаща, започнаха да продават ниви и келемли за лозя. Ази закупих от Тодор Сланев нива 2 дка в местността “Дълбокия път” , нива от Жеко Ив. Ламбанов 1 дка и 8 ара в “Лещака”, нива в “Средния път” от 11 дка и 5 ара от Киро Калев Балтажиев и др. за около 150 000 лв.

През 1932 г. развалих старата къща в долния двор и започнах и изкарах мазата с камъни 105 метра и отгоре бетонирана и армирана, желязобетонна плоча поставих за бъдещо здание на два етажа без мазата. Тогава така го оставих като в последствие ази купих от Киро колев Балтажиев 665 кв.метра дворно място и др. инвентар за работилниците.

Яким каза утре ще дойда да ръся аз, а в други ден да поръсиме и моите лозя, с един ръсач по-малко да са.На другия ден като отидоха да ръсят на него додаха булката Цветана с двамата си братя и старши стражар Иван Топчиев , за да вземат дрехите на булката. Минаха край мене във фабриката и ме повикаха, но ази останах назад, те заминаха за у дома, а ази отидох при адвокат Колю Бонев и го попитах може ли да не даваме дрехите й и да искаме да се върне. Той каза, ако тя пожелае да остане добре, но ако не иска , дрехите вие не можете да задържите. Това го казах и на Яким. Тогава отидох у дома и казах на двамата и братя, вие каквото искате такова можете да правите, но моето желание е да останат у дома дрехите и булката. Те не се съгласиха и вземаха дрехите й. Него лято уж се съгласи да работи с нази, но и работата му беше незадоволителна и започна пак да иска да му дам Върбишката фабрика да работи самостоятелно. Ази се съгласих и Велико отиде и му я предаде като го предупредил, че дава ти я тати да работиш добросъвестно, добра стока и редовна да се снабдяват клиентите със стока. Това беше 1940 г.. Така кара той един месец и като се отвори курорта той я удари на сикеим анасъна. Отивам ази и го сварвам пиян до насиране и не сепомни какво прави и какво говори. Всичките стъкла празни до едно, гълма го, съветвам го и му казвам, както беше му казал и Велико, че в тази фабрика няма да дойде тати , нито ази, ако добре работиш и булката макар да е в с.Осмар ще се научи, че ти си станал вече редовен човек и ще си дойде. Ако тя не си дойде , ази ще ида и ще я взема, но тя ще дойде , когато чуе хубаво за тебе, инък няма да дойде. За жалост на кого да разправяш. Яким си кара както желае и като дойде 1 януари 1941 г. ази отидох и приех от него фабриката. Като влязох в мазата , в която имахме содови стъкла съвсем нови с калаени глави, видях , че има без глави около 70 стъкла и отгоре счупени. Тогава ми се изправи косата и се много ядосах. Като го запитах кой е чупил тези стъкла и кой е вземал главите им, той каза че не знае, може чирака да е. Ази казах, даже чирака да е, пак ти си виновен. По-после се научих, че той ги е продавал на калайджиите, за да калайдисват съдове, понеже нямаше калай по него време. И тогава си казах, че оттука на сетне във фабриката не го пущам и доверието ми изчезна и като умра от фабриките дял не му давам. Така и направих. На Велико Цвятков завещах Преславската фабрика заедно с всичкия инвентар и долната къща с двора. След като изгледа мене , баща си, и майка си и ги погребе и отслужи както трябва. А на Якимовия син , Цвятко Якимов Цвятков, завещах Върбишката содова работилница с целия инвентар. Така след като го напусна булката Цветана, Яким тръгна свободен. Тогава си продаде едното лозе на Иван Минков, на Антон Керчев , дето бяхме го купили от Мирчо Пенев и другото продаде на Върби Стефанов Върбев.

След като продаде нивите Яким отиде в гр. Русе и купил 500 лимонадови стъкла и една малка содова машина и я постави в с.Върбица, за да ме конкурира. Тогава се ожени сам за Радка Станчева от с. Драгановец, понеже ние го бяхме изоставили да прави каквото си иска. А ние двамата със сина Велико работехме и в двете работилници.

В 1942 г при мене в Преслав дойде един ден Иван Батанов, родом от с. Върбица, а живее в с. Садово , Котленско и ми каза , че продава едно дворно място в с. Върбица. Ази го пазарих и през марта 1943 г. ми извади документи и същата 1943 г. аз строих ново здание, като сринах старата къща.Всичко беше на името на Стефанка Цвяткова и то е собствено нейно, като тя е изповядала в съда, че го е купила и платила.

Яким и новата му булка правеха лимонада, мъчеха се да пълнят моите стъкла и често правеха мохабети и разходки. Още есента вдигна работилницата си и я пренесе в с. Драгановец.

Ази изпитвах най-големи тежести по постройката.В този промеждутък Велико беше два пъти мобилизиран. Първо в Елхово и второ в Сърбия, гр. Ниш. Там го завари навлизането на чужди войски в България на 9 септември 1944г.

Ази, булката Данка и дъщерята ми Стефанка работехме във фабриките. Ази ги научих да работят . През 1940 до 1942 г. първо се роди на Велико момиче и живя осем дена, кръстиха го Русанка. Второто живя пет месеца и беше кръстено Румянка.

През 1943 г. изкарах и покрих дюкяните и къщата в с. Върбица. Двата дюкяна и идна стая изкарах и поставих прозорци и врати. Есента преместих фабриката в дюкяна. Другият дюкян дадох под наем за кръчма на Антон Ив. Гогов. През това време Яким се премести в с. Иваново. Там стоя 2-3 месеца. После го извикаха в с. Веселиново в кооперацията им. Там работи на заплата и все като така пие, почнали да го гълчат и по-после му казали, че ще те уволним , ако все така продължаваш. Той дойде и ми каза , че нямало какво да прави и къде да отиде. Ази му казах, че от тебе не става търговец ,защото парите ги мразиш и ги изпиваш. Той ми поиска нивите в с. Побит камък. Ази му казах, че мога да му ги дам да ги работи и за себе си и да им плаща данъка и да плаща на мене годишно по 30 крини жито и 25 крини царевица. Той се разсърди и не отиде. Каза ми, че ако му ги актувам всичките за него , тогава щял да иде , ако не, не. Тогава не му ги дадох. След една година пак дойде и се съгласи да му ги дам само при моите условия. Като му купих две крави за 86 000 лв. Дадох му желязна каруца , която струва 20 000 лв. най-малко, мотики и др. Той отиде за Великден на 1946 г. Но той не устоя на мойта дума и нищо не ми е дал от нивите от тогава и до сега. От тази си жена завъди едно момиченце Русана през 1943 г. и едно момче Станчо през 1946 г.

През 1943 г. изкарах и покрих дюкяните и къщата в с. Върбица. Двата дюкяна и идна стая изкарах и поставих прозорци и врати. Есента преместих фабриката в дюкяна. Другият дюкян дадох под наем за кръчма на Антон Ив. Гогов. През това време Яким се премести в с. Иваново. Там стоя 2-3 месеца. После го извикаха в с. Веселиново в кооперацията им. Там работи на заплата и все като така пие, почнали да го гълчат и по-после му казали, че ще те уволним , ако все така продължаваш. Той дойде и ми каза , че нямало какво да прави и къде да отиде. Ази му казах, че от тебе не става търговец ,защото парите ги мразиш и ги изпиваш. Той ми поиска нивите в с. Побит камък. Ази му казах, че мога да му ги дам да ги работи и за себе си и да им плаща данъка и да плаща на мене годишно по 30 крини жито и 25 крини царевица. Той се разсърди и не отиде. Каза ми, че ако му ги актувам всичките за него , тогава щял да иде , ако не, не. Тогава не му ги дадох. След една година пак дойде и се съгласи да му ги дам само при моите условия. Като му купих две крави за 86 000 лв. Дадох му желязна каруца , която струва 20 000 лв. най-малко, мотики и др. Той отиде за Великден на 1946 г. Но той не устоя на мойта дума и нищо не ми е дал от нивите от тогава и до сега. От тази си жена завъди едно момиченце Русана през 1943 г. и едно момче Станчо през 1946 г.

През 1944 г. във Върбица изкарахме и измазахме вътрешната мазилка на къщата и направихме плевня и дам за два коня. Стоката започна да се харчи повече, както в |Преслав, така и във Върбица. Като никога много се харчеше лимонада сода. През това време ние с Велико работехме заедно и в работилниците и на лозята и нивите. Заедно с нази работеше и дъщеря ми Стефанка, понеже беше свършила училище в Шумен през 1940 г-.Купихме и много лимонадови и содови стъкла и др. инвентар за повече от един милион лева. Язи стоях повече във Върбица . През 1946 г. Димитър Ив. Анастасов от гр. София поиска да ми стане зети да вземе Стефанка.Съгласихме се всичкизаедно и приз м.юни 1947 г.дойдоха от София и направихме сватба и ги венчахме в Преслав. Те заживяха в София .

7. НАРОДНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ!
На 23 декември 1947 г.в България имаше национализация на мелници, фабрики и содови работилници. Така моята работилница в с. Върбица я национализираха с всичкия , заедно с къщата. Национализираха и Великовата содова работилница с всичкия инвентар , нови стъкла на бали за около осемстотин хиляди лева, един кон с каруцата и амуницията, чул и др.Също и дворно място за около 250 кв. метра. Това беше за мене един голям удар и близо една година ходех като замаян. В тая същата година имахме около 1200-1300 кила вино. През зимата и лятото пихме . Ази пиех това вино с наши приятели, които идваха да ни наобиколят и го изпихме. Може би от това не ми стана нищо. В къщи беше много трудно, сякаш беше умрял човек. Ние потърсихме правото си дали действително са имали право да вземат и национализират нашите предприятия. Тогава излезе в Държавен вестник бр.39.от 18.02.1948 г., в който се казваше, че се дава право на един месец, който иска да направи оплакване до Министерството на индустрията, като всички молби се изпращат чрез Директора на Национализацията. Тогава ази отидох при адвокатите Колю Бонев и Димитър Марков и направихме нужните молби, като взехме удостоверение от Занаятчийското сдружение. Представихме и Натуриален акт на къщата в с. Върбица , от който се вижда, че къщата е на дъщеря ми Стефанка Цвяткова , а не моя. Представихме и плана по който я строихме и един договор, с който беше дала под наем един дюкян с маза за кръчма на Доню Ив. Гогов. От тези горни документи се виждаше, че имота не е мой, а на дъщеря ми Стефанка . За жалост тези документи се изгубиха , търсихме ги в разните министерства, но за жалост не се намериха и до днес не съобщиха нищо. От тогава 27-12.1947 г. до сега 25 11.!952 г.няма нищо. Работилницата ми , макар и много малка и до сега е ръцете на Държавния промкомбинат. Нито облигации, нито имот и пари не ни е повърнат. Още на същата дата са блокирали и парите ми :

- една книжка № 272620 партида 573, издадена от Българска земеделска кооперативна банка на 14 май 1945 г . - 288 947 лв.

- втора книжка № 715 от Преславска популярна банка, издадена на 13 май 1942 г - 263 000 лева.

- трета книжка № 587 от 14 май 1943 г. издадена от Популярна банка с. Върбица - 309 757 лева.

- четвърта книжка на Руса Цвяткова, издадена на 18 март 1930 г. в гр. Преслав ,№ 885586 от телеграфо – пощенска станция до 19 октомври 1946 г. – 90 027 лева.
И така за тези горни суми до сега нищо не знаем. По слух чуваме , че са ги минали към Промкомбината.

През 1948 г. беше засята само нивата в с. Алусиян(сега с.Мостич) с жито и тя пусна 15-20 крини жито, а ние ядем годишно най-малко 100-120 крини жито. А и пари нямам. Тогава отидох при Иван Хр. Бозаджиев и го помолих да ми даде пари за да отида в Добруджа и потърся храна. Той ми даде 50 000 лева. Вземах ги и заминах за с. Царев дол, Тутраканско. Отидох в моите братови синове Дичко и Митю. Събрах ги и им казах, чи съм дощъл за жито.Помолих ги да ми дадат в заем жито. Митю ми даде 25 крини, а Дичко даде 15 крини, за което ази съм им много благодарен. Купих от Янко Атанасов от с.Балино 20 крини жито по 1100 лв., от от Стефана Атанасова от с. Царев дол 10 крини жито, също и от Дичко купих 5 крини жито за 6000 лв. И така за 1948 г- ази купих 75 крини жито, 30 крини ечемик , 20 крини царевица и 16 кг. олио. Това всичко синът ми Велико го е пренесъл за ядене в къщи. Като се върнах от с. Царев дол имах облигации за 250 000 лв. и отидох да взема лихвите. Казаха ми , че са излезли от тираж 60 000, получих ги и занесох на Иван Хр. Бозаджиев 50 000 лв. , за което му и много благодарих. През 1949 г. вземах от Митю 5 крини жито за замяна на 10 крини ечемик и 5 кила олио. От Дичко вземах 5 крини царевица, която имах да я вземам. От Велико Драганов взех 6 крини царевица, която му бях платил на 27.09.1948 г. Велико, син ми, взема моя царевица 4 крини от Велико Драганов, от Недялко Петков 10 крини царевица, от Симеон Митев от с. Побит камък 15 крини жито . Цветан Якимов донася на 8.04.1949 г. от с.Царев дол от Димитър Г.Великов 5 крини жито и 5 крини царевица, от Величко Драганов 6 крини царевица, от Яким Цвятков 7 крини царевица като му плащам 3000 лв, от Стефан Гатев 7 крини царевица. Така ази купувах и доставях от моите ниви и от други места , за да се изхраним от януари 1948 г. до 31 .октомври 1952 г. Син ми Велико е изработил и купувал от други места , за да се изхраним и да живеем заедно добре.