Ваксина против стрес, Синелников
Изтегляне 1.43 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Възлюби-своята-болест-Валерий Синелников
| басейна. - Предишната вечер сте изпитвали силно безпокойство по отношение на парите - обясних аз - и освен това сте имали ситуация, в която сте постъпили като крадец. Подобното привлича подобно. - Изпитвах безпокойство. Но от никого нищо не съм крал - отговори мъжът след кратка пауза. - Може би - предположих аз - сте взели пари от някого, макар че тези пари не сте ги спечелили. Мъжът се замисли за миг. - Прав сте - каза ми той, - спомних си тази ситуация. Работя като лекар психотерапевт и имам частна практика. При мен за консултация дойде жена със сериозно заболяване. Започнах да прилагам различните методики, които познавам, но те се оказаха неефективни. Аз бях фрустриран, тя - също. Но взех от нея пари за сеанса. Все пак отделих от времето си. - Отделили сте от времето си, но нито вие, нито тя сте останали доволни от сеанса. Можете да вземете пари само ако сте помогнал на някого. Тогава те ще бъдат спечелени честно. - Навярно сте прав, Валерий Владимирович - съгласи се мъжът, - ние сме свикнали да уважаваме само своя джоб и да не мислим за парите на другиme. Оказва се, че крадецът е отразил самия мен и ми е дал урок. - Напълно сте прав. Изобщо, крадецът ни учи на много неща: да бъдем внимателни, спокойни по отношение на парите, да бъдем честни и на още много други неща. - Знаете ли - каза ми мъжът, - сега пресметнах наум. Стойността на вещите, които ми откраднаха, се равнява точно на тази сума, която взех от жената. За какво да благодарим на бюрократа? За това, че ни учи да се отнасяме с уважение към държавата и нейните структури. Това се случи с мен преди няколко години. Трябваше да получа лиценз за частна практика. Но се появяваха всевъзможни пречки. Ту нямах необходимите документи, ту беше невъзможно да се свържа по телефона с комисията по лицензиране, ту бях попълнил формуляра неправилно. Историята с лицензирането се проточи и аз реших да я анализирам. Знам, че ако на пътя ми се е появило препятствие, трябва да променя отношението си към него. Не беше много трудно да разбера какви са причините. Когато се обърнах към себе си, моето подсъзнание буквално крещеше: „Тези негодници бюрократи изобщо не ни позволяват да работим. Седят си в кабинетите и харчат парите на данъкоплатците, т.е. моите пари. Чакат да получат рушвет. Глупави закони!“ Не е чудно, че имах проблеми. Каквото си мислиш, това и се случва. Аз благодарих за препятствието на цялата бюрократична машина. - Уважаеми бюрократи и скъпа държава! - започнах благодарствения си монолог. - Благодарен съм ви за този урок. Ясно ми показахте, че е необходимо човек да уважава държавата, в която живее, както и нейните закони. Освен това, разбрах, че трябва да обичаме родината си. Държавата е отражение на своя народ. А народът заслужава онова правителство, което си е избрал. Затова е глупаво да обвиняваме законите, правителството и чиновниците. Ако степента на www.spiralata.net 27 осъзнатост на хората стане по-висока, тогава и правителството ще бъде друго. Ако аз не променя своето поведение, ще се наложи да заплатя за лиценза много повече, отколкото той всъщност струва. Или мога изобщо да не го получа. Най-добре е да променя мисленето си. И тогава държавата ще промени отношението си към мен. Както се оказа, думите ми бяха „стигнали“ до министерството, тъй като след една седмица ми съобщиха, че лицензът ми е готов и мога да го получа. За какво да благодарим на човека, който ни е обидил? Затова, че ни учи да се отнасяме с уважение към самите себе си и към околните. При мен на консултация дойде възрастна жена. Наскоро в болницата й бяха изрязали част от дебелото черво и й бяха поставили диагноза „рак“. Тя все още не бе чела първата ми книга и затова подробно започнах да й обяснявам как се е появило нейното заболяване. - В сърцето си сте натрупали много силна обида към някого от вашите близки поясних аз. - И докато не се освободите от нея, болестта ще продължава да ви „яде" отвътре. - Как да не се обиждам, докторе - възмути се тя. Мъжът ми, лека му пръст, пиеше много. Обиждаше ме по всякакъв начин, биеше ме. Сега родният ми син пие, а след като се напие, започва да ме обижда. А пък дъщеря ми ме доведе от болницата и ми каза: „Омръзна ми с твоите болести.“ И ме остави сама. Не мога да им простя. Казах им - продължи жената, като плачеше, аз без вас ще преживея, но вие без мен - не. С какво съм заслужила такова отношение към себе си?! Работех на три места, защото се разведох със съпруга си. Аз, старата глупачка, живеех само за тях. Изобщо не мислех за себе си. А те се отнасят така с мен, особено синът ми. - Знаете ли, Надежда Григориевна - обясних й аз, вашият син и вашата дъщеря ви учат на правилно отношение към вас самата. Чрез тях Господ Бог разговаря с вас и ви посочва верния път. - На какво ме учи и какво не съм правела както трябва? - попита ме тя. - Първата грешка, която сте извършили - казах й аз, - се състои в това, че сте поставили себе си на последно място в своя живот. Вие сте правели всичко за децата си, като сте забравяли напълно за себе си и за своя личен живот. А както помните, една от заповедите гласи: „Възлюби ближния като себе си,“ Затова първото, което трябва да направите, е да промените отношението към себе си. - Прав сте, докторе - съгласи се тя, - изобщо не обичам себе си. Често се ругая и се наричам стара глупачка. Отдавна съм сложила кръст на живота си. Но искам да живея и затова съм готова да простя на всички. Но как да го направя, когато обидата ми е толкова голяма? - Трябва да промените отношението си към своите деца - казах й аз. - Отнасяйте се към тях като към свои учители. Със своето поведение те ви показват какво трябва да промените. - И синът ми, когато се напие, ми казва: „Уча те как да живееш, стара глупачко!“ А аз не разбирах, че всъщност Бог говори с мен чрез него. Но защо Господ ме учи така? Нима не може по друг начин? -Може! Просто преди не сте го разбирали с добро, ако ученикът не разбира с добро, го налагат с пръчки, вие сте си „получавали заслуженото“ отначало от съпруга си, а след това и от сина си. Сега трябва да благодарите на сина си за уроците. - Да благодаря? - жената бе учудена, но на устните и играеше усмивка. - Да, да! Именно да благодарите. Идва си той пиян, а вие благодарите на него и на Господ. Значи на вас вие е нужен този урок. И бъдете старателна ученичка - слушайте внимателно какво ще ви каже той. Тъй като чрез него с вас говори Вселената. След известно време тя отново дойде при мен на консултация. - Докторе! - каза ми тя радостно. - Изследванията ми са чудесни! Лекарите не искаха да повярват. И синът ми престана да пие. Сега с него имаме добри отношения. Този списък може да бъде безкраен. Крадци, престъпници, грубияни и всякакви други „негодници“... И всички те са наши негласни учители. Преди време немарливите ученици са ги биели с пръчка. Както се казва, щом не влиза през главата - ще влезе отзад. Лично на мен винаги ми е харесвало да се уча: и в училище, и в института. А и в живота си с радост приемам всеки урок. И затова пред мен винаги и навсякъде свети зелена светлина. Ако си мислите, че след завършване на училището или на университета обучението ви е приключило, грешите много. През целия си живот получаваме уроци. „Човек се учи, докато е жив.“ Това е и великото предназначение на човека. Именно тази способност да се учим и творим ни отличава нас, хората, от животните и растенията. И ако не искаме да се учим, в живота ни възникват www.spiralata.net 28 т.нар. „стресови ситуации“ или се появяват различни мошеници (нашите косвени учители), които ни посочват уязвимите ни места. Те отразяват това, което притежаваме ние самите. Затова, ако ги наблюдаваме, можем да променим себе си. Изтегляне 1.43 Mb. Сподели с приятели:
|