Каква е целта на нашия брак?

Каква е целта на нашия брак?

А до кой бряг искаме въобще да достигнем с нашата яхта?

Какво въобще целим да постигнем с нашия брак? Каква е нашата цел? За какво Бог въобще е създал брака? Само този, който знае накъде е тръгнал, ще стигне!

Библията казва за смисъла и целта на брака, че той е подобие на отношението на Бога към човека (сравни Ефесяни 5:32).

Така, както Исус обича Своята църква, така и мъжът трябва да обича жена си. Следователно християнският брак трябва да е свидетелство за Твореца на брака и Неговата любов към нас. Тя трябва да се отразява в брака.

Бракът усилва излъчването на всеки от партньорите: ако някой преди брака е имал проблеми в личния си живот, след брака те се проявяват не двойно, а тройно и четворно по-силно. Който обаче още преди встъпването си в брак е стоял в Божия път и чрез своя живот е отразявал и излъчвал любовта и същността на Христос, той ще види, че в християнския му брак това излъчване ще се увеличи, и то не само двойно, а многократно.

Ето защо главната цел на брака е да сочи към Бога, да отразява Неговата любов. Библията ни казва също, че бракът е постановен от Бога и следователно принадлежи на Него. Ето защо ние не можем просто да го използваме, както на нас ни се харесва, или да злоупотребяваме с него за собствени цели. Ние сме отговорни пред Бога за него. Не сме отговорни пред психолога, роднините, църковните власти, обществото или държавата, а единствено и само пред Бога. И пред Него нито можем, нито трябва да крием нещо. Той съвсем точно знае състоянието на брака ни! Самият Той живо се интересува от него.
Постоянно безветрие
Стефан — преуспяващ търговец.

Неговата жена Ани — красива, елегантна, общителна.

Двамата са здрави, имат две мили деца, хубава къща в центъра на града, видео, кола, много дрехи и солидна банкова сметка.

Стефан винаги се връща вкъщи навреме. Занимава се с децата, вечер чете или гледа телевизия. Понякога се уговарят с някоя позната да гледа вечер децата, за да отидат на театър или на гости.

Въпреки децата могат да си позволяват отпуска в чужбина през лятото и всъщност нямат никакви проблеми. Стефан живее за семейството си, винаги са заедно, винаги са мили един към друг — живот, на който мнозина биха завидели. И въпреки това Ани е дълбоко нещастна! Такъв хубав живот и въпреки това нещастна?! На какво може да се дължи това? Може би причината е в липсата на напрежение, във вечното еднообразие, при което „нищо не се случва“ и постоянно „грее слънце“. Винаги е еднакво топло, еднакво светло, еднакво дълго, всичко е равно и плоско, без низини и върхове.

Разбира се, това еднообразие с разрушителните му последици съществува. Но тази липса на напрежение се дължи на една по-дълбока безсмисленост!

Семейният живот сам по себе си не може да бъде смисъл на живота, защото и той е подвластен на преходността.

От това става ясно, че двамата нито са разбрали, нито са се насочили към истинската цел на брака. Затова и не могат да управляват яхтата си и тя блуждае безсмислено по водата.

„Приятели мои, има страшно много повърхностни и прибързани отговори на въпроса: “За какво живея?“ Веднъж, преди много години, получих всички тези повърхностни и прибързани отговори накуп. Беше през 1936 г., значи по времето на Хитлер. Студенти от Мюнстер ме бяха помолили да си поговоря с тях на тема: „Какъв е смисълът на живота?“ “Добре — казах аз, — нека започнем: какъв е смисълът на моя живот? За какво живея?“

Тъй като разговорът се водеше по времето на хитлеровия райх, веднага, разбира се, стана един и заяви: “Аз съществувам заради моя народ.“ На това аз отговорих: “Добре, но за какво е народът?“ Настана тишина. Той също не знаеше. Разбирате ли, с това не беше даден отговор на поставения въпрос. Той само беше изместен. Тогава един друг заяви: “Аз съм на този свят, за да изпълнявам дълга си!“ “Човече — казах му, — та точно това е въпросът! Какъв е моят дълг? Аз считам за свой дълг да ви проповядвам Божието Слово. Матилда Лудендорф счита за свой дълг да отрича Бога. Какво тогава е дълг?“ Сега вече младите хора се замислиха повече. Тогава един стана и заяви гордо: “Аз произлизам от стар благороднически род. Мога да проследя предците си до 16 поколения назад. Едно голямо родословно дърво! Не е ли съдържанието и задачата на живота ми да продължа достойно тази поредица?“ На това можах да отговоря само така: “Човече! Ако не се знае за какво са живели тия 16 поколения, тогава не си струва към тях да се прибави и едно 17-то!“ Тогава друг студент заяви: “Вижте, аз искам да стана лекар. И ако мога да спасявам човешки живот, това не е ли един красив смисъл на живота?“ Тогава аз му отвърнах: “Добре. Но ако не знаете за какво живее човекът, няма никакъв смисъл да му спасявате живота. По-добре му направете една инжекция, за да умре.“ Моля, разберете ме правилно! Недейте да разправяте, че съм казал, че на хората трябва да се прави инжекция за умъртвяване. Аз имах предвид, че това все пак не е окончателният отговор на нашия въпрос за смисъла на живота.

Вижте сега, след като човек премисли всичко това, което аз само нахвърлях, ще дойде и отговорът, който получих тогава и от студентите в Мюнстер: “Животът въобще няма никакъв дълбок смисъл. Това, че съм роден, е чиста случайност. Зад този факт не стои никаква цел.“ Който стигне до това заключение и има труден живот, в такъв момент е много близо до самоубийството. “Защо трябва да продължавам още да живея? Ако всичко е случайно и безсмислено, по-добре е да се сложи край!“ Често съм говорил с хора, които ми заявяваха: “Животът е безсмислен и аз ще го захвърля — или в наслаждения и удоволствия, или ще се самоубия.“ Тогава съм запитвал: “Но ако той все пак има някакъв смисъл? Ако все пак има смисъл, а вие живеете така, като че няма? Как бихте застанали в края му?“ В Библията има един текст, който дълбоко засяга всеки. Той е следният: “На човека е определено веднъж да умре, а после — Божий съд.“ Вижте, трябва да се знае този текст, за да се запитаме съвсем сериозно: “За какво живея аз?“ Та как ще умрем и как ще се явим пред Божия съд, ако сме пропуснали смисъла на живота си! Ясен ли е въпросът? Тогава минавам крачка напред:

Кой може да даде отговор?

Църквата? Не! Свещеникът? Не! Та той е в същото положение като вас. Професорите? Философите? И те не могат да ни дадат отговор на въпроса: “Защо живея?“ Само един-единствен може да ни каже за какво живеем, а именно Онзи, който ни е призовал в живота, който ни е създал — Бог!

Позволете ми да използвам един съвсем глупав пример: един ден влизам в едно жилище. Там седи един примерен младеж и работи нещо с жици и лампички. Питам го: “Човече, каква адска машина строиш тук? Какво ще бъде това?“ Той ми обяснява всичко, но трябва да призная, че нищо не разбирам. И тогава си мисля: “Никой не може да се сети какво ще бъде това и само този, който го прави, може да каже какво ще стане и за какво ще служи.“ Така е и с нашия живот — само Онзи, който ни е създал, може да каже за какво ни е създал! Бог трябва да ни го каже! Ако аз в момента не чета Библията, то чрез този въпрос би трябвало да стигна до нея. Не бих могъл да издържам повече, ако не знаех за какво съм на този проклет свят. Изразът “проклет свят“ много силен ли Ви се струва? Този израз е от Библията и показва, че над този свят тегне едно ужасно проклятие. И аз не бих издържал да живея в него, ако не получех чрез откровение Божия отговор.

В Библията Бог отговаря на въпроса за смисъла на живота. И това показва колко страшно важна е за нас Библията. Познавам хора, които малко приповдигнато казват: “Ние пък не четем Библията!“ На това мога само да отговоря: “Мога да Ви докажа, че Вие досега не сте се замисляли над въпроса: “за какво живея?“ Но глупостта е много широко разпространена болест и ако от нея болеше, светът щеше да е изпълнен с вопли. Искам да ви предам отговора на Библията само с едно изречение: Бог ни създаде, за да станем Негови деца!

Както един баща се радва синът му да прилича на него, така и Бог създаде човека “по Свое подобие“. Бог иска да станем Негови деца, които говорят с Него и с които Той говори, които Го обичат и които Той обича.“ (из “Исус наша съдба“, CLV, 1992; със съкр.)

Да живеем според Божията боля — това е щастие! Това не е едно чувство на безметежно блаженство, не безпроблемно вегетиране на една слънчева ливада, по която хвърчат пеперуди (както някои глупаво си представят щастието).

Искам високо и ясно да заяви това: щастие означава да живееш в Божията воля! Това е най-великото и възвишено нещо в живота на един човек — Божият план да се осъществи чрез мен.

А това включва висини и падини, болка и страдание, бури и вълни. Пълноценен брачен живот е възможен само ако двамата вървят заедно нагоре по този каменист път или се отправят на това “пътуване с брачната лодка“ под Божието водителство. Тогава те ще устояват, дори когато черни облаци скрият слънцето, когато дъждът измокря до кости и когато раните болят.

Тогава човек вкусва изненадан и от благословението, което носи пълният с приключения християнски живот — когато някой паднал, отчаян човек се освобождава от робството на греха, когато се заражда близко общение между християни в една църква, когато десетки други хора познаят благословението и щастието от познаването на Бога.

Но и когато болното от месеци дете отново се засмее от сърце, или когато мъжът на един дъх изкачва стълбите и нахлува вкъщи с някоя радостна вест, когато дойде щастието от чутата молитва, когато някой костелив орех бъде разчупен, когато двамата са преминали заедно през огън и вода, през слънце и мрак, през сладко и горчиво, когато са били здраво споени в едно, когато са победили — това е живот, тогава скритата слава излиза наяве като цветна пъпка, която се разпуква.