И още: „Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение!”

При Ванга бяха дошли две жени, които стояха около двадесет дни. Жените бяха плетачки на ръчно плетиво и докато чакаха да ги приеме Ванга, седяха на земята до вратата й и плетяха. Когато влязоха при Ванга, тя толкова подробно разказа историята на тяхното семейство, че просто е трудно да се забрави. Тя ги попита: „Кое е това свещено лице, което застана до вас?”, а едната от жените отговори: „Не ми се говори за него. Ние сме дошли за брат ми, защото го прегази влак.” „Но нишката на вашето страдание идва точно от това лице” - възпротиви се Ванга. „Зная” - каза сестрата. „Защо тогава идвате при мен?” - попита Ванга и разказа следната история:

Един баща злосторник извършил редица престъпления до преклонна възраст и останал невредим. Но децата му изтърпели наказанието вместо него. Станали луди, епилептици и на свой ред разбойници, като причинили немалко злини и на родния си баща. Така родителят им станал свидетел и жертва на всичко, което сам бил извършвал години наред.

Една заварена дъщеря беше дошла при Ванга и се оплакваше от баща си, който лишил собствените си деца от наследство само за да угоди на втората си жена. От новия брак се беше родило недъгаво момиче с голяма гърбица. Бащата, привързан към втория си брак, беше преписал всичко на това дете и задоволяваше всичките му желания. Когато момичето пораснало, понеже било богато, си намерило даже и съпруг. Ванга се беше съгласила да стане кума на младото семейство и да ги венчае. Но след като родила второто си дете, младата жена починала. Оставила тя на свой ред две деца без майка. „Ех, момче - каза Ванга на рано овдовелия зет. - Твоят тъст остави двете си предишни деца, за да даде всичко на жена ти. Но съдбата разпореди нейните деца да останат сами. Тук въздишките и сълзите на забравените деца си казаха думата.”

А сестрата на Ванга, Любка, си спомня и друг случай отпреди много години:

Но ето и една друга история. Друг човек посети Ванга и й каза: „Идвам да ми кажеш: роди ми се четвърто момче. Но ако и това е като другите три, ще се върна вкъщи и ще го убия.” „Как ще го убиваш - подскочи Ванга, - ти да не си луд?” „Не съм луд, каза човекът, но трите ми други момчета са глухонеми, а трите ми момичета чуват, но не могат да говорят.” „Ех, човече, за да са ти такива децата, и ти имаш голяма вина, защото си нанесъл голяма обида на невинен човек, който ви е обичал.” „Вярно е” - рече човекът и се разплака, а после разказа:

Разводите и разбитите семейства са друга страна от човешкото битие, която също дълбоко огорчава Ванга. Не изпитва дори чувства към хората, които се развеждат, колкото и високостоящи да са те. Чувала съм я да казва:

Млада булка иска съвет от Ванга дали да се разведе, защото е разочарована от съпруга си. „Не - каза Ванга. - Не е трябвало да се омъжваш, след като предварително не си била наясно, че съпругът ти не е майка ти, която ти прислужва до ден днешен. А сега ти ще прислужваш на мъжа си. И пет пъти да се омъжиш, твоята участ ще бъде все такава.”

Един младеж доведе при Ванга красиво чернооко момиче и каза, че искат да се оженят, но родителите им били против. „Но вие не сте един за друг - каза Ванга - и освен това ти си в началото на кариерата си и много ще сгрешиш с тази женитба.” „Но аз я обичам” - каза младежът, а Ванга повтори: „Не сте един за друг!” Младежите си отидоха разочаровани и въпреки Вангиното предупреждение се ожениха. Но семейното им щастие продължило около една година, докато накрая окончателно се разделили. Останало на кръстопът едно десетгодишно момче, привързано единствено към своята баба, която го отгледа.

Един мъж изпратил жена си на работа в чужбина, за да спечели долари, а тя, щом се върнала вкъщи, веднага поискала развод. Ванга му каза: „Защо си дошъл при мен? Ти не знаеш ли, че жена и пушка не се преотстъпват доброволно? А ти си дал жена си доброволно. Даже си бил много доволен, че ще ти донесе много пари. Напразно си бил пътя! Тя няма да се върне при теб.”

Един мъж довел в дома си втора жена, но тя го ограбила и го изоставила. Много разстроен, изоставеният съпруг попита Ванга какво да прави. Ванга му каза: „Ами нищо няма да правиш, само си спомни как преди години ти изостави бившата си съпруга, без тя да има и най-малка вина. Виждаш ли сега каква мъка си й причинил. А нея я болеше още повече, защото останаха без баща и две деца.” Човекът каза, че тези деца са му причинили много неприятности и той не издържал и ги напуснал. „Да, но ти си причината, защото си лош човек. Сърбай си сега това, което си дробил.”

Една пък друга жена, добре гримирана и облечена по последна дума на модата, попита Ванга каква е причината, та не може да се омъжи, а Ванга й каза: „Ами виж как си боядисана, мъжете се боят от тебе, защото не могат да видят истинския ти образ. За тях ти си необикновена, защото нищо в теб не е истинско.” Такава е модата - пресече я жената. „Е, като е такава -каза Ванга, - ще си останеш неомъжена. Такива като тебе стават само за любовници, но не и за съпруги. Боже, боже, какви млади жени! Дори и родителите ти са вече болни от теб. Иди си вкъщи и си помисли добре върху всичко, което ти казах.”

На една друга много студена и високомерна жена, която разказваше на Ванга, че е обиколила целия свят, тя каза: „Това е всичкото, което притежаваш. Ще дойде ден, когато ще останеш сама като гъба на поляната.”

С най-голяма неприязън Ванга се отнася към тези хора, които не се трудят и мечтаят да харчат лесно спечелени пари. Защото според нея трудолюбието е най-голямата добродетел на човека:

Един младеж беше отишъл при Ванга по някакъв си младежки проблем, а тя на часа видя, че той е решил да бъде „вечен студент”, и още от вратата го подхвана: „Какво правиш ти бе, момче? Баща ти вече няма сили. Докога смяташ да бъркаш в празния му джоб? Аз виждам, че ти не учиш, а си се захванал с празни, безполезни работи.” Имам си момиче, прекъсна я младежът. „А, не е само едно - продължи Ванга. - Така напразно си пилееш времето. От твоето дърво свирка няма да стане! Не си добър човек. Ето колко изпита имаш, а не си взел нито един. Не се оправдавай, че ти се падат все трудни въпроси. Пред мен тези оправдания не минават. Ти просто не четеш. Отивай си! Няма за какво да разговарям с теб.”

Посетител от Югославия:

Към друг посетител: „Ти какво си завършил? философия. Философия ли? И каква е твоята философия - от жена на жена. Така философ не се става. Трябва много труд. А ако искаш да научиш повече, ще се приближиш до църквата. Там има много милосърдни, добри и начетени хора и много ценни книги и знания.”

Друг посетител пише някаква много сериозна книга и пита Ванга дали ще успее да я завърши. „Каква книга пишеш, за небето ли? Знаеш ли колко е високо това, за което искаш да пишеш. Огромни пространства ни разделят, докато стигнем до него.”

Едно от най-недостойните човешки деяния според Ванга е кражбата.Стара жена на сватбата си преди много години получила подарък от свекъра булчински гердан с двадесет и четири жълтици. Пазила този гердан като свиден спомен от младините си. Но един ден порасналият й вече внук поискал този гердан, за да се снима с него неговата булка в деня на сватбата им. Бабата го дала и повече не го видяла. На другата сутрин внукът казал, че били оставили гердана на масата и той изчезнал. Много огорчена, бабата попитала Ванга как отново да си прибере жълтиците. „Обясни ми сега следното нещо - каза Ванга. - Защо след като те накичиха с този гердан, когато беше младоженка, съпругът ти нареди вечерта да го свалиш, да го прибереш някъде и никога повече да не го слагаш?” „Ами не знам - каза бабата, -но съм чувала, че този гердан е бил откраднат от моя свекър.” „Да, така е - потвърди Ванга, - и той е бил взет от прабабата на момичето, което се омъжи за твоя внук. И ето дойде време този гердан да се върне, откъдето е дошъл. Дори младите наистина да не са го присвоили, да го е взел някой друг човек, тези жълтици не ти принадлежат, защото са придобити по нечестен път.” „Е, щом е така, няма повече да го търся”, каза бабата и си отиде.

На един млад посетител бяха откраднали колата. Правил, струвал, успял да влезе при Ванга веднага щом дошъл и прередил много хора. „Откраднаха ми колата, каза той на Ванга, а тя е нова и много хубава.” А Ванга му се скара, че за една кола прережда болни деца и възрастни хора, които идват при нея от голяма нужда, и после го попита: Но ти откъде имаш толкова много пари, та си купил такава хубава кола? Ами събрах си, каза човекът.

Около петдесетгодишен човек чака повече от десет дни, докато влезе при Ванга. „Защо си дошъл при мен - каза тя, - болест не виждам?” Имах пет жълтички и ми ги откраднаха, отговори човекът. Бях ги скрил. „Но ти откъде ги имаш тези жълтици” - пресече го Ванга. Купих ги навремето за децата, проговори той, имам четири момичета и две момчета. „А, не, не - повиши глас Ванга, - не си ги купил ти!” Е, да, татко ги беше купил. „Е, ти защо му ги взе”, попита Ванга. Защото на него не му трябват, смотолеви човекът. „Ами и на теб не ти трябват. С тези жълтици щеше да предизвикаш големи разправии сред децата. А сега по-добре, че вече ги нямаш. Иначе вкъщи щеше да се разправяш и с жена си, защото мислиш, че тя ги е скрила. Децата ти, като се задомят, ще работят и ще си спечелят доста пари. Нямате нужда от това злато.”

В ръцете на младеж дрънкат ключове от кола, а Ванга го попита къде му е колата. Наказаха ме за нарушения и няма да я карам известно време. Ти си наказан не само от КАТ - каза Ванга, - защото в тази кола непрекъснато возиш развратни жени.

Друга млада жена беше оставила на масата пред Ванга нещо, увито в бяла хартия. Жената беше много добре облечена и носеше красиви бижута. „Какво ми носиш”, попита Ванга. Жената каза, че е направила много хубав кекс и носи на Ванга да си хапне. „Вземи си го обратно - каза Ванга. - От тебе храна не бих взела никога. Я виж колко са ти големи ноктите, аз се гнуся от такива домакини. Всъщност ти за какво си дошла?” Жената: „Имах едно златно украшение, подарено ми от свекървата, и го загубих. Дали ще го намеря?” „А къде е свекърва ти?” - попита Ванга. Посетителката: „Ами у нас беше много тясно и ние я изпратихме в старчески дом.”

И започна Ванга да разказва нещо като приказка, с която ни накара да се замислим всички: