Ванга ясновидката
Изтегляне 1.4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „Не завиждай на никого, преди да си му видял края!”
- „Не е трябвало да си правиш операция. Нали този недъг не ти пречеше да ходиш. Ако Бог ни постави и рога, ще си ги носим.”
- АЗ СЪМ ВРАТА ЗА ТЯХ”
- Не плачете толкова много, поливате ни обилно със сълзи и с тях ни цапате дрехите
- Аз бях повикан и никой не можеше да ме спре
- Тя говореше за Смъртта като за жена с красиви разпуснати коси.
| Тогава ти беше известна като струмишката врачка, въпреки че вече живееше в Петрич в своята скромна стаичка. България и светът не те знаеха още.
Докато съм жива, няма да забравя умението и съчувствието, с което ти тогава възпроизведе целия процес срещу сътрудниците на ЦК на БКП. Как само се превъплъщаваше ту в ролята на обвинителя, ту в председателя на съда, как редеше думите на защитата и на обвиняемите. Потресаващ беше фактът, че ти говореше с техния език, с техния стил. С какво дълбоко състрадание и мъка се отнасяше към героите на тази драма - млади, способни, предани на своя народ мъже! Като закрила, като по-голяма сестра те почувствах, когато ти ме обгърна с думите: Росице, Росице, колко си млада, колко рано си се почернила (в смисъл станала вдовица - б. а.). Та дори и модела на роклята ми, която беше сгъната в куфара, описа, видя под нея и торбичката с бонбони, които бях купила за племенниците на Антон, на които той винаги е носил по нещичко, когато е отивал в Петрич. (А. Попов е от Петричкия край - б. а.) Ти, Ванге, ми говори повече от час, каза ми, че по-дълго и от мен ще помниш видяното, ти и самия разстрел беше видяла, и последните мигове на осъдените... Накрая започна да изправяш мъртвите от гроба и да говориш с думите на Антон, на Петър Богданов... Това беше неописуемо потресаващо! А после каза: „Изправя се от гроба си Димитър.” Тогава за пръв път те прекъснах и ти казах: „Аз дойдох при тебе, без да вярвам в ясновидства, но ти ми говори повече от час, каза ми неща, които зная само аз, но, изглежда, вече си се уморила и започна нещо да грешиш, умрял човек роднина на име Димитър аз нямам.” Но ти настояваше, че имам и че ми е много близък. И тогава изведнъж заговори с някакъв не свой, а друг глас: „Аз съм Димитър... Димитър Даскала!” Бях сигурна, че ти говоря истината, а то какво излезе? Бащата на моята майка се е казвал Димитър и е бил учител, умрял е, когато мама е била малка, а и тя почина, когато аз бях малка. Може някога да е споменавала пред мен за този дядо, но всичко е потънало някъде в съзнанието ми, ето, ти го измъкна оттам. Олекнах като перце, чувствах се не на себе си, откъде го извади този мой забравен дядо, от гроба ли, от небето ли го доведе тогава? Оттогава досега навсякъде съм говорила за теб, спорила съм, доказвала съм твоето надмощие над всички... Та ти дори и брака със сегашния ми съпруг видя тогава, когато мислех, че никога няма да се омъжа повторно. Ти ми каза: „Ще се ожениш за човек, който пише...” През пролетта на 1944 година, когато вече зреели черешите, съпругът на Ванга се завърнал от Гърция, но бил станал, както се казва, „половин човек”. От лошата вода, която пили, и от маларията черният му дроб се бил увеличил и макар навън да било топло, треперел от студ, нямал сили да свърши каквато и да е работа. Както бил обещал на Ванга, през 1945 година се захванал да прави плановете за новата къща, градил и правел всичко сам, за най-тежката работа само викал майстори. А навън на двора хората се трупали все повече и всички търсели помощта на Ванга. Тя ставала много рано, готвела на майсторите, месела хляб и после, както всеки ден, заставала на вратата и давала от силата си на всички хора. Притежаваме още едно свидетелство за живота и дейността на Ванга от онова време. Г. Ч. от Пловдив разказва за срещата си с Ванга през 1944 година. „През месец май 1944 година бях мобилизиран в Серес (дн. Гърция - б. а.). Получихме разпореждане към края на септември да се изтеглим в Петрич. Моят командир се срещна със свой другар от военното училище, полковник, който беше пристигнал в града при нас. Отидохме на срещата заедно. Пихме кафе. По едно време съвипускникът на командира каза: „Знаеш ли, тук има една много интересна гледачка, която преди 9.1Х предрича завземането на властта от комунистите, за което е била арестувана.” Наредено ми беше да проуча къде живее тази жена и една ранна сутрин в първите дни на октомври 1944 г. я посетихме. Още с влизането в бедната й стаичка Ванга изпадна в транс и започна да говори на моя командир: „Ти си от гр. Русе, жена ти се казва Мария и ти е втора жена, тя е малко глуха. Къщата тя е край Дунава, синът ти се казва Ицко...” и т. н., все такива подробности от бита и семейството на полковника. Слушах изумен, защото тя му говореше за неща, които не ми бяха известни до този момент, въпреки че с командира бяхме близки. Към края на срещата полковникът помоли да каже нещо за брат му, който много го интересува. Ванга веднага превключи и започна да чете като по книга: „Брат ти, назова му името, се намира в град Бор-до, Бор-до, така разчленяваше думата, Франция, и е много добре, има всичко, което му е необходимо, има и лодка, но много страда, защото при напускането на България не се е сбогувал с теб, ти не си бил съгласен да заминава.” От този ден аз станах приятел и редовен посетител при Ванга. При нея действително идваха много хора. Имаше посетители от цялата страна, това бе времето на Народния съд и много жени и майки идваха да научат нещо за своите близки, на които веднага отговаряше с болка на душата: „Гроб, гроб”, което значеше, че е ликвидиран, или им казваше: „Иди си, той ще те посрещне”, или „Върви си, след теб ще се прибере!” И зная от познати, посещавали я по такива въпроси, че успокоителните й думи са имали пълно покритие. Приятелството ми тогава с Ванга продължи около 50 дни, но те оставиха в мен трайни спомени за цял живот. Ванга е свръхчовек, тя е оракул, Бог да я поживи!” А аз зная друг случай, пак от онова време. Един от командирите на нашата армия, които влезли първи в Петрич, получил нареждане да ликвидира всички вредни елементи в града - фашисти, пропаднали елементи и в това число и Ванга, защото със своето гледачество тя насаждала суеверия у хората и новият строй не трябвало да допуска съществуването на такива вредни явления от миналото. Докато командирът размишлявал как да изпълни заповедта, се случила следната история... Войник пренасял на кон чанта със секретни документи от една гранична застава до друга. От напрегнатата работа по установяването на народната власт в този край всички били преуморени. Когато пристигнал в заставата, войникът установил, че някъде по пътя е загубил чантата с документите. Ужасна ситуация! Това означавало смърт за приносителя. Арестували веднага уплашения до смърт младеж и трябвало да го предадат на военен съд. Но войникът помолил да го пуснат за един ден да потърси отново и за да не помислят, че иска да избяга, помолил да го придружава друг въоръжен войник. Командирът се възпротивил, защото това било забранено, но младежът толкова много се молил да опита още веднъж, че той се съгласил. Слезли от планината и войничето веднага отишло в Петрич при Ванга. Помолило я да му помогне да намери документите. А тя му казала да отиде в планината на поляната, където е почивал с коня, и внимателно да търси във високата трева. Там според нея била паднала закачената за седлото чанта и още си стояла там, невидяна от никого. Войниците веднага отишли на посоченото от Ванга място и намерили чантата сред високата трева непокътната. Взели чантата, отишли в заставата, войникът я предал и казал: „Сега можете да ме съдите!” Разпитал го командирът как е намерил документите и като разбрал, че Ванга му е помогнала, решил, че тя е полезен човек и не вижда защо да я ликвидират. (Случаят е разказан на мои познати от самия командир.) Офицер от София няколко пъти идвал в Петрич с жена си и всички много им завиждали, защото били „образцово семейство” във всяко отношение, а Ванга казвала: „Не завиждайте, бъдещето ще каже колко са за завиждане.” След победата научили, че офицерът бил осъден и разстрелян от Народния съд. По този повод Ванга понякога казва: „Не завиждай на никого, преди да си му видял края!” Пак случай от онова време. Жена от околните петрички села по време на един панаир загубила тригодишната си дъщеря. Търсили я навсякъде, но напразно. Неутешимата майка не можела да повярва, че детето й не е живо, и отишла да попита Ванга. Тя й казала, че детето е отвлечено от цигани, които били на панаира, и че ще минат много години, но ще дойде ден, когато майката случайно ще чуе за дъщеря си и ще я открие. Тези „много години” станали точно 22. Един ден през 1962 година жената пътувала за Благоевград и на спирката на града Кресна чула как две жени разговаряли, че в близкото село живеят няколко семейства цигани, но по-младата снаха съвсем не прилича на майка си, защото е руса и синеока и е някак си по-друга от останалите. Нещо трепнало в сърцето на жената, която толкова години наред все чакала да се сбъдне Вангиното предсказание и един ден да чуе нещо за дъщеря си. Решила се и веднага отишла в това село, намерила лесно къщата и още невлязла, веднага зърнала „русата снаха”. Имала чувството, че сърцето й ще изскочи от вълнение. Започнала да говори, жената я гледала смаяно и й казала, че това не е вярно, защото цял живот си била живяла с тези хора. Мъжът й дори понечил да изгони нахалната жена. Но свекървата им заповядала да мълчат и казала, че си спомня какво й е разказвала майката на снаха й. Наистина това дете й било дадено от други цигани, които били в едно петричко село на панаир преди много години, на тях пък им го дали някакви селяни. Циганката взела детето и си го отгледала. После го задомила. Когато развълнуваната жена продължила да говори и все питала „Помниш ли?”, снахата слушала много внимателно и като че ли нещо просветнало в главата й. Казала, че смътно си спомня за един голям двор и кладенец с голям камък пред него и че един ден там я клъвнал петелът по крака. Показала й белега. Жената вече не се съмнявала, че това е изгубената й дъщеря, затова предложила да отидат в нейното село и всичко да видят на място. Когато отишли, „циганката” си спомнила още, че е имала братче, познала двора и лесно се ориентирала в къщата. Събрало се почти цялото село, а срещата била толкова трогателна, че всички плакали. През месец май 1944 година по-малкият брат Томе се завърнал от Германия и се установил в Струмица. На 10 юни по-големият най-неочаквано дошъл в Петрич от с. Лахана, Гърция, където тогава бил войник. Казал на Ванга, че отива в Струмица и ще стане партизанин. Тогава, в края на войната, в Струмишкия край се сформирала партизанска бригада и много младежи се записали в нея, за да се бият с части от отстъпващата германска армия. Тайно от Ванга Любка и Васил се споразумели да заминат заедно. Тогава Васил бил на 22 години. Ванга била много тъжна за взетото от брат й решение и със сълзи на очи го молела да не отива. Казвала му: „Не отивай, ще те убият на 23 години!” Но брат й казал, че не й вярва, и още същия ден отишли с Любка в Струмица, намерили там Томе и още на следващия ден и тримата станали партизани. На 8 октомври 1944 година Васил, който бил командир на сапьорска група, получил задача да взриви моста при село Фурка, защото оттам се оттегляли части от отстъпващата германска армия. Васил изпълнил прецизно задачата и взривил моста, но не забелязал, че когато извадил от джоба на ризата си кибрит да запали фитилите на експлозива, му паднала и личната карта. След това веднага се укрил при един приятел от селото и възнамерявал през нощта да се върне в отряда. Дошлите след взрива германски войници претърсили около развалините на моста и намерили личната карта. Турчин дървар, който бил заловен недалеч от моста, издал, че видял младежа от снимката да се върти наоколо. Веднага арестували всички хора от селото и ги затворили в черквата. Преди още да усети какво става, бил арестуван и Васил заедно с всички хора. Германците издали заповед, че ако до един час не кажат къде е подпалвачът, ще подпалят черквата заедно с хората вътре. Хората видели, че Васил е сред тях, познавали го и знаели, че той е подпалил моста, но си мълчали. Разбрал безизходността на положението, той излязъл от тълпата и казал: „Аз бях!” Познали го от снимката, веднага го извели на черковния двор, избутали и хората навън и пред очите им зверски го инквизирали. Слагали му нагорещени железа в ушите, гаврили се и накрая, когато бил вече полумъртъв, го застреляли. Оставили обезобразения труп на земята за назидание. Васил загинал на 8 октомври, деня, в който навършвал 23 години... Интересни са спомените на П. Р. От София от 1945 г. През март 1945 година бях мобилизиран в гр. Свети Врач (днес Сандански). Разпределен бях за гара Генерал Тодоров в село Препечене. Един неделен ден, когато скуката ме налегна, реших с малкото влакче от теснолинейката да отида до град Петрич и малко да се разнообразя. Качих се във вагона и седнах до една жена, облечена в траур. Започнах да си мисля къде да отида в града и какво да разгледам. Когато кондукторът дойде да ни провери билетите, жената до мен го помоли да й обясни как да намери в града къщата на Ванга. Заслушах се в разговора им и изведнъж се сетих, че всъщност и аз съм слушал за тази жена в една обущарница в София. Един приятел на обущаря разказваше следните случки за Ванга: Някакъв разтревожен селянин отишъл при Ванга да му каже къде да си намери коня. Вързал го добре за едно дърво на пазара, а после не го намерил. Ванга му казала: „Не се тревожи, на следващия пазарен ден ще си го намериш вързан на същото място. Взе го човек от съседно село, за да си закара вкъщи чувалите с вълна от дарака.” И втория случай, който си спомних. От простора изчезнала ризата на някакъв човек. Ходил при Ванга по други работи, но между другото я попитал и за тази риза. А тя му казала: „Ти за една риза ли си се разтревожил, след като имаш и други? Този, дето я взе, я взе от голяма нужда, защото няма нито една. Зная кой е, но няма да ти го кажа. А ти, ако го видиш този човек с твоята риза на гърба, ще се направиш, че не си забелязал!” След като си спомних тези разкази, любопитството ми се разпали и реших и аз да отида при Ванга. Следвайки указанията на кондуктора, лесно намерих уличката. Застанах пред почерняла от годините дървена ограда. Влязох в двора и видях схлупена стара къща с чардак, на който седеше възрастна жена, кръстосала боси пети, и решеше прошарената си коса. Като ме видя, попита ме дали идвам при Ванга и като потвърдих, ми заяви, че днес е неделя и тя не приема никого. Казах й, че просто искам да видя Ванга отблизо, защото съм чувал много интересни неща за нея. Тя отиде да попита, после излезе и ми посочи вратата да вляза. Почуках, отворих и се озовах в една сенчеста стая, застлана с черги, скромно подредена. И понеже нямам обичай да се заглеждам в подробности, запомних само това, че Ванга беше полулегнала на една кушетка, застлана с одеяло, и с длан подпираше русата си глава. Знаех, че не вижда, но я гледах в очите, за да се уверя. Поздравих и казах, че идвам само за да й засвидетелствам своето уважение и почит. Докато й казвах тези думи, вратата се отвори и влезе познатата ми от влака жена в траур. Каза, че моли Ванга да й каже нещо за изчезналия й син, когото тя не знае къде да търси. Ванга й каза да дойде утре рано сутринта. Жената си излезе, но след захлопването на вратата изведнъж Ванга отпусна глава на възглавницата, сви се, застена в конвулсии, пребледня и с груб, с баритонов тембър глас започна да вика: „Гроб, пресен гроб, ох, болят ме краката!” Това го повтори няколко пъти. Изплаших се. Сещам се, че някъде в сумрака на стаята седеше някаква друга жена, явно Вангина близка или роднина, която ми направи знак да мълча. Помислих си, че тази сцена е предизвикана от жената в траур, която току-що си беше отишла. След минута-две Ванга се попривдигна и седна с подвити под себе си крака. Помълча и ми каза: „Ти имаш много братя и сестри, чакай да ги изброя... Иван, Неделя, Рада, Станка” и т. н. Девет сме - потвърдих аз. „Тази Рада има сега голяма тревога, но ще е напразна.” Когато после писах на сестра си за това, тя ми отговори, че тогава синът й бил арестуван за няколко дни, но го освободили. Ванга ми каза, че имам двама братя на фронта и че единият е с нашивки. Отговорих й, че нямам брат с нашивки. Имаш, имаш, спомни си - настояваше Ванга. След няколко отричания се сетих, че най-малкият ми брат беше пратил снимка като ефрейтор от Дунавския флот. Сред това започна да ми описва къщата. Каза: голяма къща с желязна ограда. Само че сега няма никой вкъщи. Казах й, че жена ми е в провинцията на гости при братовата ми жена. Чакай да видя къде е - прекъсна ме Ванга. - Ето една голяма река. Това сигурно е Дунав. Чакай да видя в кое място е, и започна да срича - Ру, Ру, Рус, Русчук (дн. Русе - б. а.), там ли е? Да - потвърдих аз. Ами тука се вижда един твой много близък, шивач, кой е той? Казах й, че в семейството нямаме шивач. Имаш, имаш, каза Ванга, възрастен човек с големи мустаци, с голо теме и очила. Седнал е под едно дърво със скръстени под себе си крака и шие. Изведнъж се сетих, че това е баща ми. След като се пенсионира, той вземаше скроени шаячни дрехи, съшиваше ги и ги обточваше с гайтани. Правеше разни елеци и потури. А се пенсионира като разсилен в лесничейството. Видя ли, че имаш шивач - рече Ванга, а после се обърна към другата жена с думите: „Много ясно ми се явяват.” Ванга продължи: „Зад баща ти, малко встрани стои изправена жена и държи за ръка едно момченце, кои са?” Не зная, казах, но може да е моята майка, починала през 1922 година, и моето дете, което почина преди пет години. Те са - потвърди Ванга. Попита ме, ти като си запасняк, защо си с цивилни дрехи. Обясних й, че за нас не стигнаха военните дрехи, защото са нужни на фронта. Да, каза Ванга. Сега войниците на фронта играят хора, бръснат се, перат, кърпят хамути, поправят каруци, изобщо весели са и скоро ще си тръгнат за България. Това е. Ами ти, желаеш ли да ти кажа нещо за тебе? Казах й, че не желая, защото нямам проблеми. Зная, че като се върна в София, само работа ме чака. И все пак... - настоя Ванга. Казах й, че имам една отдавнашна мечта - да си построя някога къща като моите колеги. Ванга помълча малко и каза: „Ще построиш, две къщи ще има, два пъти ще строиш!” После каза, чакай да видя какво работиш. Охо, ти имаш голяма работилница, имаш и много чираци. Виждам готварски печки, лейки, корита и мангали ли, котлони ли... Помислих си, Ванга ми каза, че ще строя две къщи, защото ме смята за богат, затова я осведомих, че съм кооператор в тенекеджийска кооперация. През 1952 г. си построих къща. През 1975 г. надстроихме със средства от моите синове и снахите. Ето че наистина строих на два пъти и фактически две къщи, горния етаж за единия, от синовете. , Когато се сбогувах с Ванга, тя ми каза, че като се прибера в поделението, ще ме чака писмо, известие. Реших, че това е може би заповедта ми за уволнение, и много доволен си отидох. Когато се прибрах в Препечене, другарите ми ме попитаха къде съм бил, а аз им отговорих, че съм бил в Петрич при Ванга и тя ми е казала, че ме чака писмо. Наистина видях един плик, поставен на възглавницата ми. Другарите ми завикаха да им разкажа за срещата, но аз реших първо да си прочета писмото. Но те не ме оставиха на мира. Казаха ми, че ще забравя, докато чета, и аз се съгласих. Разказах им всичко и ги оставих да коментират помежду си. Писмото беше от жена ми от Русе. Като ме подготвяше внимателно, тя ми съобщаваше, че брат ми е загинал. На 14 май след примирието 5-6 войници с един подофицер, прочиствайки местността край Грац в Австрия, намерили един шмайзер. Подофицерът взел да го разглежда, шмайзерът внезапно гръмнал и ранил смъртоносно в сърцето брат ми Александър. Занесли го в болницата, живял 3-4 часа и починал. В съобщението пишело „загинал при инцидентен случай”. „Гроб, пресен гроб” - викаше Ванга. Значи за мене се е отнасяло, защото брат ми е загинал в понеделник, а аз бях при Ванга няколко дни след това, в неделя. Започнах да плача. Другарите ми прочетоха писмото и започнаха да ме утешават. Дойде и поручикът и за да ме разсее вероятно, и той ме помоли, доколкото мога, да му разкажа за срещата си с Ванга. След това заяви, че желае на другия ден да го заведа при нея. Но стана така, че на другата сутрин заедно с него имаше още двама души - Павел и Минчо. Този Минчо ми каза, че трябва да бъдем дискретни и да не говорим къде отиваме, особено ако около нас има хора. Защото той допускал, че Ванга има подслушвачи, които я осведомявали. Спряхме пред дворната врата на Ванга много рано сутринта, за да бъдем първи. Навсякъде беше много тихо. Но като отворихме портата, се изумихме. Дворът беше препълнен с хора. Едва можахме да влезем и да се мушнем зад портата. Решихме, че е безнадеждно да я видим, затова някой предложи да закусим някъде и да се върнем тук вечерта. И тъкмо да тръгваме, един човек отпред, приел доброволната роля на разпоредител, се провикна: „Да влезе Петко!” Побиха ме тръпки, защото това е моето име. Чаках някой да се обади, но никой не се отзова. Човекът повтори и потрети. Тогава аз се обадих, че и аз съм Петко, но току-що съм дошъл „Няма значение - каза човекът - щом Ванга те вика, влизай!” „Но аз не съм сам, възразих, водя и други.” Абе влизайте колкото сте! Хайде, че се губи време! От хората се понесе ропот. Видях се в чудо и тръгнах към входа. Не вярвах, че Ванга вика точно мен. Останалите вървяха отзад. Насядахме на столовете край стените в малката стаичка. Аз седях до Ванга, а другите трима срещу нас. По едно време Ванга се изправи, пребледня и припряно се придвижи към средата на стаята, започна да стене, като че искаше да заплаче. И се строполи на пода. Полегнала на дясната си страна, се гърчеше и с този чуден баритонов глас заговори думите, които бях чул предишния ден: „Гроб, пресен гроб, краката ме болят!” Ние се спогледахме изплашени. По едно време Ванга се изправи и заднишком тръгна към стената, до която аз седях. Размахваше ръце, като че ли нещо отпъждаше от себе си. Стигна до вратата на стаята, отвори я и бързо излезе от нея. Появи се отнякъде мъж, вероятно неин близък, каза ни тихо, че тя вероятно малко ще си почине и пак ще дойде. Действително тя се върна. И още не седнала, попита кой е Петко. Аз се обадих. А Ванга каза: „Твоят брат (убитият - б. а.) е много упорит. Настоява да ти кажа да не изоставяш детето му и ти да имаш грижа за него.” Приех това поръчение. След това Ванга попита кой от нас е офицер. Поручик Урумов се обади, а Ванга го попита защо се е облякъл цивилен. Той отговори: „За да не правим впечатление.” Ванга: „А аз гледам да видя офицер. Добре. Но ето сега какво. Тук пред теб застана един твой много близък, също офицер. Убит е през март. Сещаш ли се кой е?” Поручикът потвърди. Ванга продължи: „Той иска да ти каже нещо много важно за тебе, но аз нямам право да говоря по политически въпроси. Но той казва така: ти знаеш той от коя партия е бил. Предлага да последваш неговия пример и да преминеш към неговата партия, за да си добре. И друго. Казва да кажеш на жена му да свали траура и да побърза да се омъжи, докато е малка дъщеря му Малинка, за да свикне с новия татко. И да облече момиченцето с бялата рокличка, да й сложи и часовничето, за да види той как й отиват.” Поручикът обеща да пише на вдовицата. Ванга смени темата. Към поручика: „Преди да дойдеш тук, ти си служил на друго място. Там са изчезнали някакви инструменти, кирки, лопати и не сте ги намерили. Поручикът потвърди. Ванга: “Не се тревожи, ще се намерят. Когато водите на Струма спаднат, дръжките им сами ще се покажат от водата.” Поручикът засия. Ванга продължи: „При вас е станала някаква афера с някакъв куфар. Имало е там някаква сланина и войниците без позволение на собственика са я изяли. Не им се карайте! Гладни са били, пък и в тоя глад сланина така само да се гледа не може. За тебе толкова.” Когато излязохме на улицата, споделихме това и онова, въпреки че всички бяхме много изненадани, и аз попитах поручика от коя партия е бил неговият приятел. Той ми отговори, че е бил комунист, а той е земеделец и двамата много спорили по различни политически въпроси. Когато Ванга попита кой е следващият, се обади Павел. Ванга му каза, че работи в канцелария и от едната му страна вижда рафтове с книги. На отсрещната стена също има книги, а срещу бюрото на Павел работи една много хубава жена. Тя е вдовица и има две много хубави момиченца. Ти си ерген, нали? Павел потвърди. Каза, че е чиновник в „Храноизнос” в Елин Пелин. „Слушай, Павле, каза Ванга, ти ще се ожениш за тази жена. Тя те харесва, но се срамува да ти открие чувствата си. Затова ти трябва да направиш първата крачка. И знай, че тази жена ще ти донесе щастие.” Павел се изчерви като момиче. Ванга му каза, че го чака повишение, и той беше много щастлив. След няколко години срещнах Павел в София в един ресторант, на чието място сега е построен хотел „Хемус”. Запитах го дали се е сбъднало това, което му каза Ванга. Той отговори, че действително се е оженил за тази жена, има много добро семейство и е вече директор на предприятието. Третият, на когото Ванга гледа, беше Минчо. „На тебе нищо не ти се явява, каза Ванга, тъмно е, нищо не се вижда. Ти не вярваш, затова е тъмно.” Минчо каза, че се интересува дали ще имат дете. „Ще ти кажа като човек на човек - каза Ванга. -Осиновете си, пък ако след това си имате и свое, още по-добре.” Минчо беше този, който ни внушаваше, че Ванга черпи информация от подслушвачи. След години го срещнах и го попитах вслушал ли се е в съвета на Ванга. Каза, че дори не е направил опит. Беше мрачен. Може някой да се запита как така подробно ще помня срещите си с Ванга, след като са минали толкова много години. Не би било чудно, ако този някой знае, че тези мои преживявания съм ги разказвал стотици пъти досега, а и те ми направиха толкова силно впечатление, че е трудно да ги забравя. След като през 1947 година Вангиният мъж построил новата къща, той тежко се разболял. Още от времето, когато се върнал от Гърция, не бил добре, но след строежа на къщата вероятно се преуморил много и се чувствал съвсем отпаднал. Получил и силни стомашни болки и приятел го посъветвал да пие по малко ракия, за да му мине. Пиел уж по малко, но постепенно се пристрастил и много се променил. Затворил се в себе си, денонощно стоял сам в една стая, почти с никого не разговарял и само пиел. Вероятно и той имал някаква своя човешка драма, но с никого не я споделил. И лекари, и самата Ванга непрекъснато го съветвали да не живее по този начин, защото отива към гибел, но той никого не слушал. Ванга ходела из къщата като сянка, топяла се от мъка и тревога и по цели нощи плачела. После тя споделила със сестра си, че е знаела, че за мъжа й няма никакво спасение. Таяла този страшен факт само за себе си, мълчала и се молела да стане чудо. А хората се трупали денонощно пред вратата й и тя ги изслушвала, съветвала и лекувала всеки ден и никой не подозирал каква трагедия се разиграва в собствения й дом. Митко „се лекувал” по този начин в продължение на 12 години, докато паднал на легло. Ванга била съвсем отчаяна. Взели го в болницата, защото развил цироза на черния дроб и започнал да се пълни с вода. Ванга пожелала да бъде с него и близо седмица седяла на един стол в болничната стая до леглото на съпруга си. Когато един ден лекуващият лекар казал на сестра й, че иска да съобщи нещо на Ванга, тя казала, че няма нужда, защото знае, че настъпва краят, и пожелала да си отидат вкъщи. Докарали и болния и той като че ли се поотпуснал и заспал. На пода, до краката на мъжа си, заспала и Ванга. През всичките шест месеца на тежкото му боледуване тя била неотлъчно до него, като че ли искала да му предаде от своята сила и твърдост, а може това да е било и едно бавно, непрекъснато сбогуване с любимия човек, с когото Ванга живяла 20 години. Любка: „Когато Митко беше вече в агония, Ванга коленичи до леглото му и от слепите й очи непрестанно се лееха сълзи. Нещо шепнеше. Дали не молеше да бъде пощаден животът му, или се прощаваше с него, не знам. Митко издъхна на 1 април 1962 г. Почина на 42-годишна възраст. Направихме каквото беше нужно за мъртвеца, започнаха да идват и хора, а тя все спеше. Спа до момента на погребението. После ми каза: „Аз го придружих до мястото, където му беше определено.” На другата сутрин излязох пред струпаните на вратата й хора, които не подозираха какво се е случило, и им казах да се разотидат, защото Ванга вчера е погребала мъжа си и не е в състояние да приеме никого. Тя ме чу и извика: „Не, не ги връщай, ще ги приема всички. Те имат нужда от мен!” От този ден ние, децата на Вангината сестра Любка - Красимира, Анна и Димитър, - единствените племенници на Ванга, сме свидетели на нейния тъжен, самотен вдовишки живот, на личната и трагедия, но и на нейната забележителна неуморна дейност в услуга на хората. Вероятно тя така е орисана: да няма свое лично щастие, а да е щастлива, когато го дарява на другите. Помня я как изглеждаше тогава - под черната вдовишка забрадка, лицето й е бледо и някак застинало, цялото й същество като че ли е обърнато навътре, напрегнато и концентрирано, далеч от всичко, което я заобикаля... А хората прииждат ли, прииждат, стават все повече, идват от целия свят. С различни проблеми, с различни въпроси, учени и по-малко учени, скептици и вярващи, болни и здрави, пристъпващи към нея със страх или с насмешка, с недоверие или с любопитство. И тя никого не връщаше. Предлагам един разказ от онова време. „Около 1944 година баща ми, който беше лекар и убеден материалист, отишъл при Ванга от любопитство. В Петрич пред къщата й било пълно с хора, които чакали да влезнат при нея. Тя се показала на вратата и повикала баща ми по малкото му име, което никога не е изговаряно извън семейството. Вътре Ванга му казала много неща за неговото минало - баща ми е женен два пъти и тя много вярно описала женитбите, казала му подробности, лични неща, които дори и двете съпруги не знаели. След това му заговорила за бъдещето. Казала му, че ще умре след 14 години от рак. Казала му за по-малкия ми брат и за мен. За мен споделила, че ще имам щастлив брак, но моят съпруг ще почине наскоро след това. Аз ще остана вдовица с малко дете. После отново ще се омъжа и ще сбъркам. Този брак ще бъде много неудачен за мен. Казала още, че съдбата на брат ми ще бъде още по-несретна и че той ще умре при злополука на 20 години. След години баща ми реши, че е болен от язва. Направиха му две операции. Втория път само го отвориха. Почина от рак през 1958 година на датата, предсказана от Ванга. Аз се омъжих и имах щастлив брак. Роди ни се дете. Но съпругът ми неочаквано се разболя и почина. Омъжих се повторно, наистина много сгреших. Разведох се. Преди няколко години брат ми тичал да вземе трамвая, но не успял да се хване добре, подхлъзнал се и трамваят го прегази. Беше на 20 години. Всичко, което Ванга беше предсказала на баща ми, се сбъдна.” (Този случай е описан през 1970 година от Шейла Острандер и Лин Шрьодер в книгата „Рsychic Discoveries Behind the Iron Curtain”, издание на IMPACT, UNESCO.) Друг случай. Детенце на наши съседи, бебе на десетина месеца, изгаряше от температура повече от двадесет дни. Лекарите не можеха да разберат причината и го лекуваха с какво ли не, но нямаше никакъв резултат. Заведохме го при Ванга, а тя каза да го изкъпят с вода, в която са сварили горско сено. Още при първото къпане температурата спадна, а след второто бебето се успокои и оздравя. На балерина рускиня, омъжена за българин, която след раждането беше получила някакви нарушения в двигателния апарат и лекарите смятали, че може би няма да може повече да танцува, й каза, че ще се оправи, ще има още две деца и ще разнася славата на руския балет по целия свят. Така и стана. Ф. С. - медицинска сестра Преди много години майка ми ходила при Ванга, за да потърси лек за сестра ми, която оглушала като бебе. Хазяинът, в къщата на когото са живели моите родители, се прибрал една вечер пиян, влязъл в стаята им и ударил бебето. Засегнал му някакъв нерв. Ванга казала на майка да отиде на ушен лекар във Варна, но че детето щяло да получи само малко облекчение и няма да се излекува. Така и станало. На майка ми казала да си почива повече, защото ще умре така, както си ходи. Така и стана. Майка ми почина внезапно от удар преди пет години на 54-годишна възраст. Видяла и моя чичо, отдавна починал, който държал чаша в ръка. Чичо ми починал при опит да предотврати челен сблъсък между два пътнически влака. Не можал да се отмести навреме и двата локомотива буквално са го сплескали. Наистина се оказа, че преди това чичо ми е пил чаша червено вино и поради този факт дълги години на дядо ми не му даваха пенсия (обезщетение) заради сина, защото смятаха, че злополуката е станала, защото е бил пиян. А че е спасил живота на толкова много хора от двата влака, това не е важно. Владо Г. - писател Преди повече от седемнадесет години моя роднина ходила при Ванга, говорили за различни неща и по едно време Ванга казала: „Какво прави Владо, Старата къща?” Дора после ми се обади и каза: „Гледай какви глупости говори Ванга - какво прави Владо, Старата къща?” 17 години по-късно написах една книга, спомени за моя роден град Банско, и я бях нарекъл „Моравото лале”. Дадох я в издателство „Народна младеж”. Главен редактор беше Евтим Евтимов. Той каза, че не му харесва много заглавието, и предложи да го сменим. Казах му, че аз имам и друго заглавие -„Спомени от старата къща”. Това е по-добре, каза Евтим Евтимов. Книгата ми излезе под това заглавие. Една нощ Дора ми се обади посред нощ много развълнувана и каза, че не е могла да спи една нощ, докато е чела книгата, щото изведнъж си е спомнила как Ванга е видяла тази книга и нейното заглавие. Преди толкова много години. С. П. - журналист Разказвал ми го е кметът на нашето село (Разложко - б. а.). Изчезнали конете на наш съсед. Отишъл при Ванга, а тя му казала: „Конете са откраднати от цигани и са в планината на една ливада. Завързани са. Циганите ги гледат и ги хранят, а после вечерта се готвят да ги отведат и да ги продадат.” Отишли веднага на указаното място и видели конете, спънати и завързани, които пасели. Взели ги, а човекът бил много радостен, защото той бил отговорният за конете в стопанството. Е. Н. - Русе Откраднали коне на наши съседи - чифт, много хубави. Ванга им казала: „Конете са отведени през Стара планина и са в едно габровско село.” Описала много подробно и мястото, и селото. Отишли и ги намерили. К. Н. - Киноцентърът След заснемането на филма „Зарево над Драва” започна работата по монтирането на филма. Това беше копродукция на няколко страни и бяха вложени много средства. Колегите с ужас установили, че липсва част от лентите. Това означавало голям скандал и много неприятности. Отишли при Ванга и тя казала, че лентите са изхвърлени. Описала някаква малка, изоставена сграда в близост до сметище. Колегите се сетили, че край Панчарево действително Киноцентърът има такава малка стара сграда, където оставяли бракувани или дефектни ленти. Отишли там, дълго ровили, но накрая открили лентите от филма. Граничен офицер си загубил пистолета. Ванга му казала да отиде и да претърси мястото, където е ходил по малка нужда. Отишъл и го намерил. Кр. Ст. - чуто от Серафим Северняк (писател) Ванга го попитала колко брака има. Той отговорил: три. Не, не са ли четири, попитала Ванга. Ето, сестра ти застана до тебе и ми показа четири пръста. С. С. се уплашил много, защото имал сестра, починала много отдавна като дете. Дори и най-близките му приятели не са знаели този факт. Б. X. Детето на наши съседи изчезна безследно. Търсиха го безрезултатно в продължение на няколко дни. Родителите отишли при Ванга и тя им казала, че в събота детето ще бъде докарано вкъщи живо и здраво от представители на властта. Хората разпространиха тази вест и още от сутринта в събота се струпахме всички пред блока, за да видим дали ще бъде вярно казаното от Ванга. Имаше и песимисти, които си тръгнаха, но вярващите бяха възнаградени. Когато към обяд милиционерска кола възви към нашия двор, от всички гърла се понесоха възгласи на удивление. От колата слезе момчето, придружено от милиционер. Сцената беше неописуема. Г. Ж. - Преди много години Ванга ми каза какви въпроси ще ми се паднат на приемния изпит по български език. Когато изтеглих билета пред комисията, бях толкова смаяна от съвпадението, че един от комисията ме попита какво ми е. Толкова бях изумена, че набрах кураж и му казах защо съм толкова изненадана. Той се засмя и отговори: „Ами сега, какво да правим? Да сменим ли билета, щом Ванга го е познала?” Г. П. от с. Гега потърси помощ от Ванга, защото овцете от неговото стадо започнали необяснимо да се хапят една друга и щели да умрат от глад, животните не искали да ядат нищо. Ванга казала да наблюдава сутринта коя овца ще започне да хапе първа, да отреже от нея малко вълна и да й я донесе. След като й я донесоха, нареди да нарежат на много ситно вълната и да я дадат на всички овце, размесена с храната. Овцете се успокоили. Млада бременна жена плаче и обяснява, че е бременна за седми път и има все дъщери. Ако и сега роди момиче, мъжът й ще я изгони. „Остави на мой късмет това дете - каза Ванга. - То ще се роди момче”. Наистина след два месеца се родило момченце. Момче по рождение имало някакъв недъг в краката. Решило да го изправи и се оперирало. След операцията се почувствало още по-зле. Коментарът на Ванга: „Не е трябвало да си правиш операция. Нали този недъг не ти пречеше да ходиш. Ако Бог ни постави и рога, ще си ги носим.” Млад човек с шипове в стъпалата и почти осакатял от тях пита Ванга за лек. Ванга: “Вземи една стара бакърена чиния, нагрей я върху печката, вземи една вълнена кърпа и я натопи в бензин. Постави я върху топлата чиния и стъпи върху нея. Стой, докато чинията изстине. Повтори процедурата четири пъти.” Но тогава, след смъртта на мъжа й, в когото Ванга е чувствала някаква опора, тя не можеше вече да се справи с хилядите хора, които стояха пред вратата й, викаха, молеха, чакаха, плачеха и искаха по нещо да им каже. Един ден даже бяха бутнали дворната ограда и прегазили и самата нея. Едва се оправи тогава. След тази случка тя разговаря със сестра си, майка ми Любка, и с баща ми Стоян и те решиха да се преместим да живеем в Петрич, за да сме близо до нея, и колкото е възможно да й помагаме. Току-що си бяхме построили нова къща в Сандански, но я изоставихме и отидохме в Петрич. Това беше през 1966 година. Да чуем и един разказ на баща ми, Стоян Гайгуров: За Ванга се говореше в моето семейство още през 1942 година. Майка ми и баща ми дълбоко я уважаваха и често се допитваха до нея по различни въпроси. Удивителното е, че тя е знаела за мене, без да ме е виждала (когато е идвала у нас, бях войник), и че е видяла предварително, че ще се оженя за нейната сестра. Може да се каже, че тя ежедневно присъства в нашия живот не само като роднина, но и като феномен. Все не мога да си обясня как тя още при раждането на трите ми деца предсказа живота им и всичко се случва според казаното от нея. На голямата ми дъщеря предсказа, че ще учи йероглифи и ще се занимава с чужди езици. Когато порасна, тя кандидатства българска филология, но я приеха турска и наистина учеше йероглифи и чужди езици. На малката ми дъщеря Анна предсказа, че ще стане много добра лекарка, а тя до завършването на средното си образование учеше музика и свиреше много добре на пиано. Не зная как реши, но в последния момент кандидатства медицина и сега наистина е добра лекарка и много си обича професията. На сина ми Димитър предсказа, че ще бъде сръчен техник, и той наистина е такъв. Мнозина, които са скептично настроени към нейната дарба, смятат и до днес, че Ванга си има посредници, чрез които предварително събира сведения за хората, които я посещават. Това, разбира се, не е вярно и е невъзможно, тъй като при нея пристигат хиляди съвършено непознати хора от всички краища на света. При това тя говори за новородени и за още неродени деца, вижда и разговаря с хора, починали преди 100, 200 и повече години, за които дори и най-близките не си спомнят, знае какво лекарство или каква билка да посочи на тежко болен човек и той да оздравява, след като медицината със своята хилядолетна практика се е оказала безсилна. Ванга наистина не можеше да се справя с тълпите хора, които я обграждаха от всички страни денонощно, и потърси помощ и закрила от държавата. Тези, които я изслушаха, оцениха нейната дарба. На 3 октомври 1967 година Ванга премина, както се казва, „на държавна работа”. Назначиха хора, които да въдворяват ред пред вратата й и да се грижат за почивката и спокойствието й. Създаде се специална служба към общинския съвет, която да записва по дати всички желаещи. С две думи, най-после Ванга бе официално призната и както споменах в началото, стана обект и на научно изследване от Института по сугестология и парапсихология, ръководен тогава от д-р Георги Лозанов. М. Д. - гр. Русе През 1968 година посетих Ванга два пъти. Излязох от стаята й удивена, по-точно - потресена. Всичко, което исках да зная, тя ми го каза. В стаята работеха някакви магнетофони, имаше апаратури. Председателят и секретарят на общинския съвет ме заведоха пред някаква медицинска комисия да ме разпитат. Те бяха около 30 души, облечени в бели престилки. Бяха насядали около една голяма маса. Това бяха лекари, психолози, невролози и други специалисти. След една година получих две писма от Института по сугестология да попълня изпратените ми от тях формуляри и да отговоря на въпросите кое от казаното от Ванга се е сбъднало. Отговорих с удоволствие, защото всичко, което тя по-рано ми каза, се сбъдна абсолютно точно. За съжаление тази сериозна научна работа постепенно заглъхна и от многобройните материали нищо не бе публикувано. Поне жадните за информация хора искаха да прочетат нещо по-достоверно за Ванга, защото се ширеха най-невероятни слухове, и може би точно на този интерес откликна вестник „Поглед” през 1966 година, когато излезе с материал за Ванга. Статията се казваше „Парапсихологията... и Ванга” от Емил Христов и в нея наред с интервюто с д-р Лозанов се правеше сериозен опит да се обясни явлението. Това бе единствената публикация тогава. През това време обаче в чужбина излязоха и продължават да излизат различни материали за Ванга. Тя е популярна в много страни, за това красноречиво говорят и многобройните писма от чужбина, които продължаваме да получаваме и сега. Още през 1970 година в САЩ излезе книга за паранормалните способности на хора в социалистическите страни, издания на IMРАСТ (ЮНЕСКО). Заглавието й е: „Psychic Discoveries Behind the Iron Curtain”. Авторите в първата глава, озаглавена „Ванга Димитрова -българският оракул”, правят опити чрез описание на случаи от дейността на Ванга и интервюта с посетители и специалисти да обяснят това явление и поставят интересни за обсъждане проблеми. В края на главата, която е около 30 страници, се оказва, че когато книгата излезе, това ще бъде вероятно най-задълбочената и най-творческата студия, която някога е правена на жив пророк. „АЗ СЪМ ВРАТА ЗА ТЯХ” Най-удивителната проява на ясновидството на Ванга е контактът, който тя установява с починалите близки, роднини и познати на посетителя. По въпроса за смъртта и какво остава от човека след нея тя има други представи, които доста се различават от тези на съвременния човек. Ето един записан разговор през 1983 г., когато Ванга казва на един режисьор (П. П.): „Нали ти казах, тялото, като умира, гние и всичко живо, като умира, гние. Но част от тялото и душата, дори не знам как да го нарека, не гние. Говорите за прераждане. Какво е това, аз не знам. Но това, което не гние от човека, според мен е така: то се развива, за да достигне едно по-висше състояние, но ние не знаем какво е то. Примерно става ето така: умираш прост, после умираш ученик, после висшист, после ставаш учен или заемаш голям пост и т. н. Ето така е висшето. Това е душата.” Тя възприема смъртта само като физически край и според нея личността се запазва и след този фатален край. На въпроса на един посетител защо му говори за починалата му майка и той ли я е довел с присъствието си, тя му отговори: „Не я водиш ти. Те си идват сами, защото аз съм врата за тях.” „Щом застане пред мен човек, неговите починали близки се нареждат около него, задават ми въпроси и отговарят на въпроси, а аз съобщавам чутото от тях на живите.” Искам да започна тази тема с един по-скорошен случай, защото дори и на мене, която съм свикнала с тези сеанси на Ванга, ми направи голямо впечатление. Случаят е следният. Двама родители, съпругът е инженер, имат едно-единствено дете. 16-17-годишен, ученик. Още когато детето е било малко, и двамата свикнали да водят детето със себе си, а после, като поотраснало, тримата ходели навсякъде заедно. Когато детето станало юноша, и майката, и бащата твърде неохотно му разрешавали да излиза навън с приятели и да ходи само, защото все се боели, като не е край тях, да не му се случи нещо лошо. Един ден синът попитал поотделно родителите си дали му разрешават да отиде на вилата с приятели и странно как и двамата, противно на принципите си и без дори да попитат кои са тези приятели, без абсолютно никакви възражения и уговорки разрешили на момчето да излезе. И то излязло и не се върнало. Намерили младежа убит от ток край един електрически стълб. Смазани от скръб, душевни терзания и самообвинения за това, че лично са разрешили на момчето да отиде на смърт, двамата родители един ден дойдоха при Ванга. Казахме им да носят със себе си саксия с цвете, защото скорошната смърт може да предизвика у Ванга тежко психическо състояние и даже припадък. Когато родителите застанаха пред Ванга, тя изведнъж пребледня и извика със силен, чужд глас: „Ето ме и мен! Как е инженерът?” Бащата на свой ред пребледня и му стана лошо. Момчето имало навика, когато се връща отвън, вместо поздрав да се обръща към баща си с този шеговит въпрос. И двамата потвърдиха, че това е гласът на сина им. Гласът продължи: „Утре непременно идете при Любчо (негов приятел - б. а.) и му подарете сивите чорапи (следващият ден, 17 септември, беше религиозният празник Вяра, Надежда и Любов - б. а.). Разкажете ми как е Людмил. Получих от Ваня цветята, но и много сълзи. Не плачете толкова много, поливате ни обилно със сълзи и с тях ни цапате дрехите. После няма как да се чистим. Небето не е синьо, както вие го виждате, а бяло, много бяло. И ние сме в бяло. Искам от вас двамата, като дойдете следващия път, да направите от сребро едно сребърно украшение, нещо като колие, и да го носите със себе си, да изпишете на него буквите Б и К. Аз пак ще дойда. Аз пак ще дойда между вас, но това ще е в деветия час.” Не им беше ясен смисълът на последното изречение, но майката, окопитила се по-бързо от всеобщото изумление и все още невярваща, намери сили да попита Ванга, като говори с неговия глас, може ли да го опише. Ванга чрез гласа каза: „Аз съм тук, аз съм този, за когото питате, и за да се уверите, ще ви кажа как ме изпратихте. Аз целият съм в сиво - сив панталон, сив пуловер. Не се чудете! Когато тръгвах и ви попитах, вие и двамата ми разрешихте да изляза. Аз бях повикан и никой не можеше да ме спре! При мене са и моят чичо (брат на бащата -б. а.), и моят дядо, водят се за ръка. След кратка пауза: „Хайде, толкова ми е разрешено да ви се обадя и да разговарям с вас.” Ванга въздъхна дълбоко, посъживи се и каза: „Ето, той се оттегли, отлетя нависоко като снежнобяла дрешка.” И после обобщи: „Това е, всички - и вярващи, и невярващи, всички потегляме в една посока. Това е бил последният час на вашето момче и то е било повикано да си отиде.” Ванга: „Дойде при мене една млада жена и аз веднага я попитах: „Помниш ли, че починалата ти майка имаше белег на лявото бедро”, а тя го потвърди. Попитаха ме как съм го видяла това. Много просто! Мъртвата застана пред мен. Млада, весела и засмяна жена, синеока, на главата с бяла забрадка. Беше облечена в пъстра рокля. Вдигна полите си, показа белега и ми каза: „Попитай, спомня ли си, че аз имам белег на крака от падане?” Починалата майка продължава: „Кажете на Магдалена (другата й жива дъщеря) да не идва на гробищата, защото е без коляно. (Посетителката потвърждава, че сестра й е с изкуствена капачка на коляното и й е трудно да ходи.) Кажи на дъщеря ми, че навремето, когато турците искаха да запалят нашето село Галичник, моят татко даде на бея много пари, за да спаси селото. А после решихме да направим черква и изсякохме всички черничеви дървета в селото. Пренасяхме ги до определеното за строежа място нощем, тайно. Построихме черквата. Пред нея направиха чешма с три чучура.” Изумената дъщеря каза, че не знае такива подробности, но е ходила в Галичник и действително там не е видяла черничеви дървета и пред черквата действително има чешма с три чучура. Ванга продължава да препредава: „Преди години моят син падна на главата си и сега е много болен.” Да, потвърждава посетителката. Брат ми има тумор в главата. Опериран е. Ванга съобщава: „Направете още една операция, но само за ваше успокоение. Няма да има резултат и брат ти скоро ще умре.” Друг случай. Дошла е майка, чийто син войник е починал при катастрофа. Ванга пита: „Как се казваше момчето?” „Марко” - отговаря жената. „Но той ми казва, че се казва Марио.” „Да - потвърждава жената, - вкъщи му викахме Марио.” Чрез Ванга момчето съобщава кой е виновен за катастрофата и казва: „Смъртта ме предупреди още в петък и аз си заминах във вторник.” Войникът починал във вторник. Мъртвият попитал дали са му купили часовник. Майката разказала, че момчето си било загубило часовника в казармата и тя му обещала да му купи нов, но след като й съобщили за катастрофата, не купила нищо. Синът попитал защо не вижда сестра си вкъщи, а майката обяснила, че тя е завършила и живее и работи в друг град. Петима души от София решили да отидат при Ванга, качили се на една кола и пристигнали на Рупите. Чакали доста време, но тя пожелала да приеме само единия от тях. „Извикайте да влезе Кирил” - казала тя. Наистина този човек имал най-сериозното основание да посети Ванга. Неговият син отишъл преди няколко дни на екскурзия на Витоша и не се върнал. А Ванга му казала само няколко думи: „В момента виждам сина ти как седи на една скала и нещо рисува на един лист. Повече нищо не мога да ти кажа. След два дни ще имаш новини за него.” Човекът успокоен и щастлив си тръгнал с радост, защото, казвал си той, щом Ванга го вижда, че рисува, значи е жив и ще си дойде. Решил, че това е поредната му младежка лудория. Наистина бащата получил след два дни известие за сина си, но от милицията, защото момчето било намерено мъртво под скалата. Намерил го възрастен човек, планинар, който съгледал младежа долу в дерето. Той уж седял, но бил някак си странно приведен към земята. Извикал му няколко пъти, но момчето не се обадило. Слязъл човекът долу и видял, че това всъщност е труп на младеж, целият в кръв. До него се търкалял омачкан лист хартия, на който бил нарисуван как се хвърля от скалата. Редове от писмата. М. К., София: “През 1970 г. брат ми Васил, тогава на 49 години, изчезна и повече от 20 дни не знаехме нищо за него. Беше главен счетоводител в СНС. Моята сестра и снаха ми отидоха при Ванга. И тя описала цялата му външност - цвета на ризата, че е с къси ръкави, че по навик гледа часовника си, но той не е на ръката му (беше го оставил вкъщи), че го вижда бос и е много нависоко в планината. Описала местността, но не е могла да каже коя е. Разбрахме после, че брат ми е загинал, като е паднал от Черната скала в Рила, на една от терасите й. Тя бе видяла и неговата агония, защото беше казала: „Виждам го бос, лежи на земята - и след кратко мълчание... - не е умрял.” Като казах това на следователя, той се стресна и каза: „Да, той беше бос, обувките му бяха встрани от него и не е умрял веднага.” Но Ванга беше изпратила снаха ми със следните думи: „Върви си, невесто, властта ще ти съобщи.” И наистина след два дни дойде милиционер в къщата на снаха ми да каже, че са го намерили. Не е ли това чудо?!” И. Л., София: “Не е нужно, Ванга, да ви припомням всички думи, които получиха пълно потвърждение след срещата ми с вас. Но не мога да забравя вълнението, което ме обхвана, когато вие ме повикахте отвън по име и когато застанах пред вас. Казахте ми: „Ето, починалият ти баща дойде, тук е пред тебе и идва много отдалече.” Чрез вас баща ми разказа и ми припомни удивителни неща от живота на нашето семейство и неговото бъдеще. Вие ми казахте: „Баща ти е недоволен, пита защо си му продал къщата, която е застроена върху място, подарено му от Александър Стамболийски?” Наистина се вцепених, защото, наистина този факт отдавна съм го забравил и не съм смятал, че това е вече толкова важно. Съжалих, че така съм огорчил баща си, но вълнението от тази невероятна среща ще запазя за цял живот.” Ванга казва: „В скоро време хората ще започнат да срещат своите покойници по улиците” (1989). Невероятната Вангина способност да общува с мъртвите направила много силно впечатление и на нашия известен литературен критик Здравко Петров. В броя си от 24-30 юли 1975 г. списание „София нюз” публикува неговия много интересен материал, озаглавен „Пророкуваща българка”. Предлагаме разказа му със съкращения: „До есента на 1972 година аз отдавах малко значение на факта, че една жива пророчица живее в малкия град Петрич до гръцката граница и привлича вниманието на българите. От ранна утрин до късна вечер се трупат хора пред вратите й. Тя казва къде се намират изчезнали хора, разкрива криминални случаи, поставя медицински диагнози, разкрива следите на миналото. Най-учудващото в нейния дар е, че тя разкрива настоящето и се впуска в бъдещето. Прави своите предсказания без фатална последователност. Опитът я е научил да внимава в своите предсказания. Освен това не всичко, което е възможно, става реалност. Ако употребим Хегеловия термин „разпръсната реалност”, използван, за да се обясни вероятността като философска категория, то това е, което съществува във Вангиния случай. Тя казва някои неща с учудваща точност. На „сеанс”, на който присъствах в нейния дом, бях свидетел как тя поиска часовника на един от своите „пациенти” (обикновено посетителите при нея носят бучка захар), за да го попипа. Той се учуди, че тя иска такъв предмет. А тя му отвърна със следните думи: „Дай ми часовника си, аз не държа него, а мозъка ти.” ...По една случайност отидох в град Петрич за кратка почивка. Останах там няколко дни. Моето запознанство с тази 60-годишна жена от народа, надарена с дар за пророкуване и с чувство за хумор, стана най-забележителната случка в живота ми. Всъщност аз нямах намерение да се подлагам на никакви сеанси. Изглежда, Ванга бе усетила това мое състояние през първите часове на престоя ми в Петрич, защото после беше казала на мой приятел, адвокат: „Той дойде с чувството да не му казвам нищо, ама аз му казах.” След което се засмяла със своя характерен смях. Най-интересната част от тази история започва сега. Приятелят, който ме запозна с Ванга, имаше кола и предложи следобеда да се разходим извън града. Наближихме село Самуилово, край което има запазени стени от крепостта на цар Самуил, обект на археологически изследвания и реставрация. В колата бях мълчалив и размених с моя приятел само няколко думи. За кратко време се изкачихме на крепостта и започнахме да разглеждаме разкопките. Ванга не можеше да сподели удоволствието от гледката и остана в колата със сестра си. Те разговаряха помежду си. Аз се разхождах по поляната. По едно време, когато бях на 7-8 метра от нея, Ванга започна да говори. Явно, че думите се отнасяха до мен. Тя ме стъписа с първата фраза: „Баща ти Петър е тук.” И аз застанах като Хамлет пред духа на баща си. Какво можех да кажа? Баща ми беше умрял преди 15 години. Ванга започна да говори за него с такива подробности, че аз се вкамених. Не помня как съм се чувствал тогава, но според хората, които бяха с мен, съм бил много възбуден и смъртноблед. Тя няколко пъти повтори, че баща ми стои пред нея, въпреки че и до ден днешен не зная в каква проекция го е виждала: в миналото, настоящето или бъдещето; тя дори показа към него с ръката си. Очевидно получаваше сведения за един домашен свят, отдавна забравен дори от мен. За нея времето не съществуваше като минало, настояще и бъдеще, но като някакъв еднороден поток. Поне моето впечатление е такова. Между другото тя ми каза, че баща ми говори за Цветница, че аз съм имал име на цвете, че името ми било или Цвятко, или Здравко. Аз потвърдих, че името ми е Здравко. След това каза, че баща ми говорел турски. Той беше адвокат по професия, но беше работил и като преподавател по политическа икономия и гражданско право в турската гимназия в Шумен преди 9 септември 1944 година. След това Ванга започна да говори за моите чичовци. Наименува двама от тях. За моя трети чичо, който загина при трагични обстоятелства, аз сам й казах. Смъртта му беше твърде тайнствена. Тя каза, че предателство лежи в дъното на неговото убийство. Друго нещо, което ме учуди, бе, че ме попита кой е Матей в нашата фамилия. Казах й, че това е името на моя дядо. Бях петгодишен, когато го погребаха в един януарски ден. Оттогава са изминали 40 години. Че тя знае името му, ме изуми. След като се завърнах от Петрич в София и разказах на приятелите си за моето изумление, някой от тях ме попита дали по това време не съм мислел за дядо си. Казах им: невъзможно. Аз рядко споменавам името му в София, тъй като имам само няколко роднини, на които бих могъл да говоря за него. Даже най-добрите ми приятели не знаят името му. Тя го окачестви като добър човек. Това отговаря напълно на истината, знаех го от мои роднини. Ванга говори много за моите роднини, около 10-15 минути. Говори за моята племенница, която е направила погрешен избор при влизането си в университета. Спомена по-дребни ежедневни подробности, например, че съм купил дефектен радиатор. След това ме посъветва да излизам повече на слънце заради здравето си (истина е, че аз не обичам много слънцето), в противен случай, каза тя, ще ходиш с бастун. Тя каза: „Нека слънцето да бъде твоят бог.” След това ми каза, че имам две висши образования („две глави”, както тя се изрази), присъстващите добавиха, че съм специализирал в Москва. Тя ме попита какво значи това. След това започна да разказва, че вижда войниците на Самуил, наредени пред нея, войниците на този трагичен български цар, които, знаем от историята, били ослепени. Попита ме кой ги е ослепил, каква е националността му. Аз се смутих, в този момент паметта ми беше изневерила и аз бях забравил напълно неговата царска династия. После мой приятел ме попита как съм могъл да забравя произхода на Василий, след като съм така добре запознат с византийската история. Навярно съм бил слисан от това, че Ванга е в състояние да вижда толкова назад в нашето историческо минало. При други обстоятелства Ванга ме попита какви хора са били византийците. Тя разказваше, че когато била в черквата в град Мелник, чула гласове, които казвали: „Ние сме византийци.” Тя вижда хора, облечени в сърма, и останки от римски бани под повърхността на земята. Няколко видни византийци действително са били отдалечени от Византия в миналото и изпратени в Мелник. Тя говори и за други исторически личности. Разисквахме върху нейния дар да вижда в миналото и бъдещето. През цялото време между нас се водеше необикновен разговор. Ванга започна да говори за Смъртта. Всички гледахме втренчено неподвижното й лице. Очевидно тя имаше видения. Разказа няколко случая, при които бе усетила Смъртта. Разказа ни за собствения си съпруг, на когото бе видяла точния час на смъртта. След това ни разказа за един ден, когато варели сладко от сливи вън на двора и Смъртта „прошумяла” сред дърветата. Всичко това ми прозвуча като балада. Тя говореше за Смъртта като за жена с красиви разпуснати коси. Имах чувството, че стоя срещу поет, а не срещу ясновидка.” Смъртта... Тази страшна и от никого нежелана гостенка, която прекъсва нишката на живота ни. Но според Ванга това е проекция на нашето „аз” в някакви други, непонятни нам засега измерения. Един ден при Ванга дойде млада жена от София. Ванга изведнъж се обърна към нея, попита я: „Къде е твоят приятел?”, а жената й отговори, че е мъртъв, защото се е удавил преди няколко години. Ванга го описа, като каза, че вижда мъртвия като жив и разговаря с него, даже той й задава въпроси: „Ето го, той застана пред мене, висок, мургав, има бенка на бузата и малък дефект в говора.” Жената потвърждаваше. Ванга: „И ми казва: никой не е виновен за моята смърт. Сам паднах във водата. Уплаших се много, защото не мога да плувам... И сърцето ми се пръсна. Пречупих се през кръста на две... Пита къде е часовникът му и други дребни неща (вещи). Реди имена и пита за разни приятели и роднини... Съветва приятелката си да се омъжи след време и я уверява, че изборът й ще бъде добър.” ...Испански учен, професор, разказва на Ванга колко добра и загрижена за него е била приживе неговата майка, но през целия си живот е била много бедна. Ванга го прекъсва и казва: „Чакай, аз ще ти разкажа как беше... На смъртното си легло тя ти каза: „Нямам какво друго да ти оставя, но ще ти дам един мой стар семеен пръстен. И понеже ще останеш сам - нека той ти помага и да те напътства в живота!” Изумен, професорът потвърдил, че е било точно така. „Е, добре - попитала го Ванга, - какво стана с този пръстен?” Испанецът обяснил, че когато вече станал учен и известен, един ден отишъл извън града на почивка, пръстенът се изхлузил от пръста на ръката му и паднал в реката. Той гледал, търсил, но не можал да го намери. Какво си направил, човече? Ти си прекъснал връзката с майка си! Смутеният учен признал, че понякога такава мисъл му е минавала през главата, защото след загубата на пръстена много често не му вървяло в нищо, но той като учен материалист прогонвал тази мисъл от главата си... Преди години по време на наводнение в Скопие родители загубили единственото си дете. Логично решили, че детето се е удавило. Отишли при Ванга да я попитат. А Ванга (случаят ми е разказан от самата нея) им казала: „Няма да плачете, защото дотук му бяха дните. Детето наистина не е между живите. Но не търсите трупа му където трябва. Той е по-надолу, след големия завой на реката. Има големи дървета и тялото се е оплело в коренищата. От единия край му се подава ръчичката. Сега да ида - веднага ще го намеря къде е. Ето, виждам го като живо. То ми казва: „Ела, ще те заведа точно на мястото.” След време близки на семейството дошли при Ванга и й съобщили, че трупът на детето е намерен точно на мястото, където тя е посочила. Такива случаи има хиляди, но тук не е възможно да ги опишем всичките, пък и темата не е много приятна. Но Ванга не се движи само в царството на мъртвите. Тя обхваща и смъртта, и възраждането на цели градове. Например Мелник. „Тук - казва Ванга - всяка тревичка, всяко камъче, всяка педя земя е светиня. На това място идвам с удоволствие и най-добре си почивам. Зареждам се със сила, с енергия и с вдъхновение. Присядам на някой камък и искам така да си помълча. Никой да не ме смущава. Всичко, което ме заобикаля, ми говори - и камъните, и развалините, и сипеите... Градът ми разказва своята история от отдавна отминали времена: виждам отдавна починали хора, разрушени храмове и домове отпреди хиляди години. Един ден пак бяхме дошли със сестра ми Люба, а тя водеше със себе си първото си внуче, шестмесечно бебе. Изведнъж като че ли душата му ми каза: „Виждаш ли, сестро, Мелник. И ти си като него.” Разстроих се много и после дълго плаках. Защо като Мелник? Дали пуста и самотна като него или с древна история като тази на града? Не знам. И до ден днешен не мога да го разгадая.” В началото на 70-те години Ванга имаше силно желание да ходи всеки ден в Мелник и там да приема многобройните си посетители, защото смяташе, че там получава много вдъхновение за дарбата си и ще вижда и разказва много интересни неща. Но такава дейност в толкова малко градче е свързана с много проблеми около организацията на нейната работа и желанието й не беше удовлетворено. Жалко наистина, защото кой знае какво още щяхме да чуем от нейните уста! И още един интересен случай: През 1983 година режисьорът П. П. сподели с Ванга, че има голямо желание и отдавна се готви да направи филм за Орфей. Ванга му каза, че няма да успее, защото позицията му спрямо този легендарен певец е неправилна. Тя каза (разговорът е записан на магнетофонна лента и се намира у мен): - Дарбата на Орфей не идва от небето, а от земята. Той слага ухо на земята и пее. И дивите животни стоят и го слушат, но не разбират. Орфей е земен. Той е свирил и на върбово лис то, и на върбово дръвче, и с кора от бряст, и с кора от бука и дъб. Лежал е на земята и самата земя му е звучала. Орфей пее със земята. Където ходи, с всичките дървета свири и птичките му пеят, и небето му дава, и пише по земята, и както минава, си го чете и пак пее. - Добре - към режисьора, - ти дрипав пишеш ли го, виждаш ли го?... За мене Орфей е така: той е със скъсани дрешки, много окаяно дете... После минава като необръснат момък, неподстриган, с големи нокти... И все си пее. Всички гласове му ги дава земята. - Не знам защо след него върви Самуил... - Аз, като изпадам в транс, тия неща ги виждам, но никой не ми е задавал такива въпроси и на мен това не ми е било интересно. Но като седя така, сама си мисля: „Боже, какво ли не е имало по света!” Но с най-голямо удоволствие Ванга си говори с цветята. Тя ги възприема като живи същества и е обичайно сутрин съвсем рано да я види човек как обикаля богатата си цветна градина в дома си в Петрич. Или в местността Рупите как се спира пред всяко цвете, как го гали, полива и как нещо си шепне. Казва, че и цветята й разказват много неща. И тук става нещо много необяснимо... Ако отидете при Ванга и съвсем наскоро е починал някакъв ваш близък, от съприкосновението с тази скорошна смърт на нея й прилошава и може даже да припадне. Тогава винаги казва: „Защо не носите саксия с цвете? Тази информация за мъртвия, която несъзнателно извиквате с присъствието си, се отвежда към цветята и те ме спасяват от тези състояния.” Не обича букети, казва: „Все едно че това са отрязани ръчички на деца, цветето трябва да е живо.” Сестра й Любка си припомня, че в една такава сутрин Ванга й казала да излезе при хората отвън и да доведе при нея една жена, казала й името и че е цветарка от София. На въпроса на сестра си откъде знае, че отвън има цветарка, Ванга й отговорила: „Ето тези „обички” току-що ми казаха. Тя идва да ме пита за разхайтения си син. Извикай я, ще й кажа!” По темата за цветята тя дълго време разговаря и със съветския писател Леонид Леонов през 1980 година. Каза, че му завижда за голямата градина; знае, че той също така умее да разговаря с тях и те го вдъхновяват и му помагат да пише книгите си. Укори го, че е подарил голям филодендрон, който е стоял в къщата му, на техния съюз на писателите. Каза му веднага да си набави друг, защото и от това растение той е получавал голямо творческо вдъхновение. Пак за цветя и билки Ванга разговаря и с известния художник и общественик от Индия Святослав Рьорих. На въпроса му за билките Ванга му каза: „Това е една друга, голяма тема за разговор. Светът е започнал с билките и с билките ще свърши. Но билките от дадена страна лекуват само хората, които живеят в нея. Така е определено. Всеки да се лекува със своите си билки.” Лечебна дейност Наистина темата за човешкото здраве, за диагнозата и лечението на различните болести заема голямо място в дейността на Ванга. Тя смята, че почти всички болести могат да се лекуват с билки. Твърди, че България е благословена страна, защото и у нас има много лечебни растения. Тя е убедена, че не е далече денят, когато човечеството ще се избави от страшната болест рак, защото ще бъде открито лекарство против него. Тя казва: „Ще дойде ден и ракът ще бъде окован в железни вериги!” На молбата ни да разтълкува какво означава това, е отговорила, че лекарството, което ще лекува хората от тази болест, трябва да съдържа желязото, защото този елемент в човешкия организъм намалявал. Според нея в бъдеще ще бъде открито и друго лекарство, което е много необходимо за възстановяване на човешкото здраве. То ще се приготовлява от хормоните на кон, куче и костенурка. На въпроса ни защо от тези животни, е отговорила: конят е силен, кучето е издръжливо, а костенурката - дълголетна. При лечения с билки най-много препоръчва хората да се поливат с вода, в която са сварени билките, защото лечебното им действие най-добре прониквало през кожата на тялото. Ванга никога не противоречи на официалната медицина и признава нейните успехи във всички области. В този смисъл различните препоръки, които предлага за лечение, по-скоро подпомагат, отколкото отричат традиционните методи за лечение. Но тя смята, че прекаленото вземане на лекарства е вредно, защото те затварят вратата, през която да влезе природата чрез билките и да възстанови нарушеното равновесие в заболелия човешки организъм. Радва се на откритията в областта на медицината и смята, че е правилно преоткриването на иглотерапията. Но ето какво е казала съвсем наскоро на посетил я лекар, който се занимава с иглолечение: Ванга: „Лечението с игли е правилно, но за да има успехи, трябва да работите не с метални, а с глинени игли, така както са го правили в древността. И тези игли да ги нагрявате на жар, а не с електричество, защото и в човека има електричество, по този начин вие го засилвате, а това пречи да се въздейства правилно на определените места.” Лекарят й възразил, че това означава връщане назад, а Ванга му отговорила: - Ами да, всичко се връща назад, огледай се около теб! Бихме ли могли от цялата й лечебна дейност да извлечем някои по-общи съвети за всичко? Да, бихме могли, въпреки че билките и лечението, които препоръчва на отделни хора, макар и за едно и също заболяване, са различни, защото Ванга смята, че всеки организъм е, толкова индивидуален, че изисква конкретно лечение. И така... И т. н., и т. н. Доста любопитни случаи описва брат ми, Димитър Гайгуров. Предавам целия му разказ: - Аз съм ежедневно край моята леля и съм имал възможност да наблюдавам различни нейни състояния и поведение, да присъствам на нейни сеанси. Искам да разкажа едно невероятно мое преживяване с нея в началото на май 1988 година. Три дни преди това леля ми мълча, беше унесена и не искаше да разговаря с никого и никой с нищо да не я притеснява. На четвъртия ден ме повика при себе си и ми каза да седна до нея. Известно време седяхме така и мълчахме. Изведнъж тя се обърна към мен с непознат глас, от който ме побиха тръпки, и каза: „Аз съм духът на Жана д'Арк и идвам много отдалече. Тръгнала съм за Анадола, защото там сега се лее много кръв и аз отивам да помогна да настъпи мир.” Настъпи кратка пауза и след това гласът й поде отново: „Вие в нищо не обвинявайте тази душа, защото тя не е от вас, тя не е от никой. Има свидетел. Това е твоята родителница (сестра й Любка - б. а.), която я носеше в корито, когато беше на смъртно легло. Тогава в един миг душата й излезе и в нея се всели друга и тя се съвзе, за да продължи земния си живот. Тя не ви е роднина и не може да ви разпознава.” Отново настъпи кратка пауза и след малко чух: „Тя трябва да отиде в „Нотр Дам” да постои в бдение една нощ, защото чрез нея ще ви се разкрият големи тайни за света и за нея в частност.” Ванга не можа да отиде в Париж и сега по повод на отдавнашното си желание каза: „Когато трябваше, не ми разрешиха да отида в „Нотр Дам” и вече тези думи си остават в тайна.” Запитана от французойка дали тя не е Жана д'Арк, Ванга отговори: „А, не, тя е Жана д'Арк за своето време, аз съм Ванга за своето време.” Настъпи продължителна тишина. Леля ми бавно идваше на себе си, силната бледност на лицето й започна да изчезва, но през целия ден остана вяла и омърлушена. Какво беше това чудо, въобще не мога да си обясня. Питал съм, кои сте вие, какви сте? Отговаряли са: Ние сме духове. Идваме от изток и сме облечени в бели дрехи. Изпратени сме тук. Но тук не е хубаво. Много искаме да се върнем отново там, на изток, там, откъдето изгрява слънцето, защото там е много, много красиво. Запомнил съм и други странни случаи с Ванга, особено що се отнася до методите й на лечение. ...Късно една нощ вкъщи дойде моят приятел Б. П. от село Коларово. Водеха го неговите братя. Приятелят ми внезапно беше полудял и грабнал брадвата да коли близките си. Беше много силен и буен, затова братята му го бяга овързали с въжета, а той беше неузнаваем Отидох, събудих леля си посред нощ и я попитах какво да правим. Тя каза: „Купете нова стомна, напълнете я с вода от реката обратно на течението и с тази вода от стомната полейте три пъти болния. После хвърлете стомната назад да се счупи, без да се обръщате!” Мислех да предложа на моите познати да отложим лечението за сутринта, но видях, че положението е неудържимо, затова - срам не срам - отидох и събудих грънчаря, който живееше близо до нас и правеше стомни; човекът, макар и много озадачен от среднощното ми посещение, ни даде нужния съд. Реката в Петрич минава през центъра на града, а нашият блок е на по-високия бряг. Отидохме пред нас, слязохме в реката и изпълнихме всичко, както беше казала леля ми. Благодарен бях за този късен час, защото „свещенодействието” ни в реката би се сторило подозрително всекиму. Но по-важното е, че приятелят ми се отпусна от водата, през нощта спал, а на другия ден се събудил като нормален човек. Друг случай. Дойде при Ванга млад човек, багерист, който одраскал коляното си, когато отводнявали някакво блато. Оттогава кракът му започнал да отича, да гноясва и лекарите казали, че трябва да се ампутира. Но съветът на моята леля беше друг - да намерят една жаба, по възможност от мястото, където е пострадал човекът, да я одерат и да залепят кожата й на болното място. Изпълнил човекът нарежданията на леля ми, спал след това непробудно две денонощия, докато преди това изобщо не можел да заспи, а обикновено взимал големи дози приспивателно. Когато се събудил, превръзката му била паднала и на нея имало бяло жило (като цирей), дълго около 10 сантиметра. Само след седмица раната му зарасна и кракът му беше спасен. Учудих се много на това лекарство, но после прочетох в едно природонаучно списание, че в кожата на жабата са открили такива вещества, че ако жаба бъде ухапана и от най-отровната змия, не може да умре, защото тези вещества неутрализират отровата. Преди време в рамото на лявата си ръка почувствах остра болка, която често вечер не ми даваше да заспя. Ходих на лекар и той ми каза, че това е шип, а лечението е трудно и доста продължително. Един ден помолих леля да ми каже какво да правя. И тя ме посъветва да взема 2 пакетчета тамян, да го счукам на прах и да го разбъркам с 50 грама ябълков оцет. После да намажа сместа на вълнен парцал и да налагам болното място три вечери поред. Оттогава болката ми изчезна - Мой приятел от Петрич имаше същата болка, но на него Ванга му каза друго лекарство: да натопи вълнен парцал в бензин, да го постави на болното място, а отгоре да слага нагорещена медна чинийка - топлината й да може да се понася - и да направи три сеанса. И на него болката му изчезна. - М. Т. от Петрич имала брадавица на ръката си, която й пречела при работа, и един ден тя безразсъдно я разчоплила. Само след седмица по цялото й тяло започнали да излизат брадавици. Леля ми посъветва жената да намери билката ралица, да я стрие на прах и с нея да посипе и натрие първата появила се брадавица. След това всички брадавици изчезнаха. - К. Б. имаше от дълги години вътрешни хемороиди и не можеше да се излекува. Ванга му каза да намери билката бял имел, която расте на бор (това е интересно паразитно растение, чиито семена се захващат за кората на различни дървета и само там се развиват; попаднали на земята, семената загиват). После да натроши клечки от растението, да ги слага в чаена чаша с вода и сутрин да изпива водата. Хемороидите изчезнаха. - А. П. от Сандански оздравя от диабет в начална форма от следното Вангино лекарство: шушулки от зрял боб, около три килограма, които той донесе при нея. Тя ги подържа малко в ръцете си, а после му каза да вари тези шушулки и да пие от отварата по 1 чаена чаша сутрин на гладно. И т. н., и т. н. Сестра й Любка има едва ли не цяла енциклопедия от различни случаи, излекувани от Ванга, както и някои нейни съвети. Ето няколко от тях: Ходете боси през лятото, съветва Ванга. Не прекъсвайте връзката си със земята. Пускайте децата голи и боси през лятото. Нека се цапат, да играят навсякъде, за да се защитят после от всички болести през зимата. Храната им да бъде повече течна. Не наказвайте децата със суха храна. - Освен къпането задължително всяка вечер трябва да се мият краката. Често с Ванга си устройваме „часове по ботаника”. Аз я водя по поляните в Рупите и я слушам, а тя като учител търпеливо ми обяснява. Не знам как и какво „вижда”, но ми посочва даже с пръст накъде и какво да погледна: „Тази тревичка до тебе знаеш ли коя е?” Зная - казвам. „Ето, плодовете на тази тревичка са отлична храна за анемични деца, а това голямо растение с трите листа, който го отглежда в къщата си, вечер сънува кошмари, особено когато то цъфти. Ето, всички те ми говорят! Това цвете с цветове като камбанки е донесено от страна, където има много размирици. Сега усещам и миризмата на кервиза. И той е лекарство против ревматизъм. Нека от него да има салата на трапезата на всеки дом. А джодженът е против стомашно разстройство. Тревата, която расте покрай канала, е чудесно лекарство за деца, които се напикават. А тази, на която сега сме стъпили, е лек срещу трудно зарастващи рани... Говорят ми растенията, но те са много и аз успявам да запомня малко...” - Излекува млад лекар от упорити обриви, като му каза 20 дни да пие отвара от семе на фий. - Ванга: „За жълтеница има много просто лекарство, което лекува за три дни без остатък. Още щом се забележи (болестта), в продължение на 3 дни всяка сутрин се изпива сокът на 1 лимон, размесен с 1 лъжица сода бикарбонат. Изпива се на гладно.” - На болен младеж от левкемия препоръча да пие водата от сварени зърна на пшеница, царевица, овес, ръж и просо. После младежът се обади, че се чувства отлично и е напълнял с 5 кг. - На друг младеж с припадъци, за когото смятаха, че има епилепсия, Ванга каза, че има прищипнат нерв вследствие на падане. Препоръча му да вземе платно, да го потопи в смес от зехтин, стопен восък и вощина и да залепи мушамата по протежение на целия гръбначен стълб - от врата до долу. Припадъците спряха. - На друг човек, на когото бяха направили неуспешна операция на лимфните възли, възпалени вследствие на инфекция, Ванга каза, че има нужда не от хирург, а от зъболекар, защото според нея инфекцията се причинява от неудобната зъбна протеза. - На жена с отоци по краката предложи следното лечение: в една кофа студена вода да разтвори 1 пакет каменна сол. После да вземе една кърпа за лице, да я топи в тази вода и да си я налага на кръста. Щом кърпата се затопли, отново да я топи във водата. След този компрес жената изхвърлила много вода и повече не получила отоци. - Любка: Когато бяхме малки и боледувахме от малария, Ванга ни лекуваше по следния начин: на слънце в чист емайлиран съд поставяше прясно кокоше яйце и 200 грама чист винен оцет. До сутринта на другия ден черупката на яйцето се стопяваше. Тогава тя разбиваше сместа добре и ни даваше да.изпием течността на гладно. - Ако някой се отрови от риба, Ванга препоръчва на часа да вземе една супена лъжица мастика, размесена в чаша вода. Веднъж аз самата така се отрових, бях яла пълнен шаран и се почувствах много зле. Цялата нощ повръщах, а на другата сутрин припаднах на стълбите. Ванга извика на часа да пийна мастика, иначе ще умра. След 5 минути ми поолекна и постепенно взех да се съвземам. И т. н., и т. н. Не разбирам от билки и билколечение, затова спирам дотук. Има хиляди случаи, които доказват забележителните способности на Ванга като лечител, но тук те не могат да бъдат описани, а и не са предмет на тази книга. Работа на специалистите е да оценяват нейните умения и да открият има ли рационално зърно в съветите и препоръките й. Горните примери са само една бледа илюстрация от всестранната й дейност. Ванга казва: „Не признавам лечение, при което трябва да се пият по 20-30 билки наведнъж. Понякога хората изпиват по цели чували от различни растения, а ефектът е малък. Аз препоръчвам за дадена болест само по една билка или само едно лечебно средство, за да знае човек от какво се е лекувал или от какво си е навредил. Работата е там, да се открие точно за коя болка коя билка помага. Аз не твърдя, че съм голям билкар, на мене тези билки ми се казват. Много често названията им, които изричам, са ми абсолютно непознати.” Аз обаче имам и други впечатления от нейното лечение. Не зная как става, но дори и да не са лечебни билките и другите средства, които Ванга препоръчва, те придобиват лечебна сила, след като малко ги подържи в ръцете си. Като че ли чрез това съприкосновение различните треви придобиват мощен лечебен, а и сугестивен заряд. Но понякога тя препоръчва и други начини за лечение. Те са странни, нелогични и необясними. Именно те предизвикаха яростно отрицание на Вангината дарба от страна на официалната медицинска наука, която я заклеймяваше като магьосница и ловка спекулантка. Боли ме от това определение, защото каквито и да са Вангините съвети в близо петдесетгодишната й практика, не са навредили на нито един човек. За илюстрация на горните изречения ще предложа няколко примера. На жени, които раждат мъртви деца, препоръчва при следващото забременяване да донесат при нея нова кукла, повой и леген. Около една-две минути тя ги държи в ръцете си, а после им препоръчва да извършат следната процедура. Първата вечер жената да увие повоя около кръста си, а на следващата да увие с него куклата. Да направи това редуване три пъти. След като се роди детето, да го къпе само в този леген. Обикновено след тези процедури тези жени раждат живи деца и те се развиват нормално. На един посетител, който се напикавал вечер, макар и вече възрастен, Ванга препоръчала да донесе при нея един бъбрек от свиня. След като го подържала малко в ръцете си, му предложила следната процедура: да превърже този бъбрек на кръста си, да вземе от къщи две празни шишета и да ги напълни с вода от чешмата, която е на двора. След това да изсипе тази вода в градината, настрани от чешмата, а после да махне бъбрека и да го закопае надалече, в някоя ливада. Човекът веднага оздравял. На дете със същото страдание е предложила подобно лечение, но вместо да излива водата, детето трябвало да бъде заведено някъде в гората да припикае този свински бъбрек и след това да го закопаят в земята. Поискала от жена с нервно разстройство да й донесе една възглавничка, напълнена с изсушено горско сено, и един литър вода в шише от къщи. След това й препоръчала с водата да си мие само очите, а сеното да раздели на три части и три вечери подред да ги сварява в голямо количество вода. Да се полива с нея от раменете надолу. За дете, което прогресивно си загубвало зрението, поискала и подържала в ръцете си следните неща: направени от тесто и изпечени две кръгчета като очички и един литър вода, напълнена от къщи. Препоръчала: тези тестени очи да престоят една вечер във водата и след това да се оставят в клоните на дърво, което не дава плод - топола, върба и т. н., - а с водата да се измият очите на детето. Прогресивното ослепяване спряло. На посетител, който не можел да се ожени, помогнала по следния начин. Помолила го да събере в съд вода от първия пролетен дъжд и да я донесе при нея. След това да отиде на чисто място - планина, поле, - да се полее с тази вода и без да се обръща, да си отиде. Ученик от техникума по електроника, уплашен от големите изисквания в това училище и без влечение към тази специалност, беше изпаднал в силна депресия и получил нервно разстройство. Ванга поиска от родителите му да донесат при нея пръст, събрана под ясла, от която се хранят овце, и едно ново малко огледало. Не зная какво направиха после родителите с тези неща, но момчето, което беше започнало да буйства, след посещението при Ванга се успокои и оздравя. Ето и един друг разговор на тази тема, който съм записала буквално: Ванга: Тази млада жена, която стои пред мен, е омъжена, нали? - Да, потвърждава друга възрастна жена, която я придружава. Ванга: Защо идвате при мен, защото нямаш деца ли? - Да, потвърждава посетителката. Ванга: Вдигнала си кофа, пълна с вода, когато си била бременна и плодът още не е бил добре закрепен. На три месеца ли абортира? - Да, потвърждава посетителката. Ванга: Ще стане майка! Но трябва да ушие една детска възглавничка, отгоре да бъде с розова коприна и дантела, а от обратната страна да бъде бяла. Да я напълни вътре с памук и да я подари на черквата „Свети Козма и Дамян”. Ще стане майка! Като забременее пак, да внимава и да не вдига нищо тежко. Към възрастната жена: Това момиче е много хубаво, я виж какви бели зъби има. Я ми кажи, боля ли я едно време лявото око? - Да, потвърждава майката. Ванга (към мен): Да знаеш какво виждам! Виждам всичко, което има в един човек. И отвътре, и отвън! На друга майка, чието дете се напикава, Ванга каза да хване една пчела, да я умъртви, да я сложи в залък хляб и да го даде на детето да го погълне. Друга една жена, болна от псориазис, Ванга посъветва: - Ще намериш восък и сабор. Восъка ще занесеш в черквата, а сабора ще го сложиш във възглавницата си. Още докато носела восъка към черквата, жената почувствала облекчение. Излекувала се. Посетители при Ванга бяха и родители от Бургас, чието десетгодишно дете е болно, но с неустановена диагноза. Ванга мълча доста време, а после рече: „Какво искат от това дете?” Позамисли се, повъртя бучката захар в ръцете си и накрая каза: „Най-сетне се откри какво търсят. На рождения ден на детето донесете при мен първия плод, който узрее във вашата градина.” Родителите донесли някаква ябълка. Ванга накарала детето да отхапе една хапка от нея, а останалата част наредила да я дадат на овца или на друго тревопасно животно и да я изяде. Не след дълго родителите дойдоха благодарни с успокоеното и оздравяло дете. А. Н. от с. Левуново, Петричко, също имаше болно дете с неустановена диагноза. Ванга нареди да донесат при нея един пирон от къщи и един омесен и опечен от жената хляб. Подържа тези неща малко в ръцете си, а после помоли да разчупят хляба над главата на детето и да му дадат да изяде от него едно парче. Другият хляб да бъде изяден от домашните животни, а пиронът да бъде забит на дворната врата. Детето оздравя. По повод на разни клетви Ванга заявява: Бащите не се разкайват, затова клетва, произнесена от баща към провинилия се син, преследва до седем поколения. Затова, бащи, много внимавайте! Единадесет годишно дете след катастрофа получава психични увреждания, два пъти го лекуват в психиатрията. Ванга казва, че това дете е неспокойно, защото не е кръстено и „няма свой ангел-пазител”.Родителите се съгласиха да кръстят детето, при условие че Ванга им стане кръстница. Тя се съгласи и след кратко време детето се освести, успокои се и е вече студент. Стар ерген се оженил още първата седмица, след като майка му занесла при Ванга едно вретено с прешлен (кръгчето, което се поставя в долния край на пръчката, за да подпира преждата). В. П. от Смолян нямала деца повече от седем години и отишла да попита Ванга дали ще се сдобие с рожба. Ванга казала да донесе от къщи при нея литър вода, една гривна и една нова рокля. Подържала ги малко в ръцете си, а после наредила: „С водата ще се измиеш, гривната ще носиш постоянно, а роклята, когато пожелаеш, когато я переш, ще я переш отделно от другите дрехи!” Само след година Ванга получи вест, че жената родила момченце. Н. В. от Чирпан работел на полето, когато един ден се извила страшна буря и до вечерта на мъжа се парализирали дясната ръка и десният крак. Дойде при Ванга буквално носен от родственици. Ванга каза: „В деня, в който те е сварила бурята, ще отидеш на същото място и ще вземеш от пръстта колкото една чаша. На мястото на пръстта ще оставиш същото количество захар. Пръстта ще донесеш при мен.” Когато я взе в ръцете си, тя я подържа малко, после каза на човека да изсипе тази пръст в река. Изпълнил всичко, човекът оздравя. Записала съм много други такива случаи. Ето още няколко странни „рецепти”. На родителите на дете с болни очички поискала да направят две очи от восък и да ги оставят при нея. Лекарството на друго дете, което било много неспокойно и плачело непрекъснато, било една прана долна фланелка от детето и двеста грама вода от водата, в която са го къпали. След като ги подържала малко в ръцете си, наредила да облекат ризката на детето, а с водата да му облеят крачетата. Бременна жена в шестия месец, която повръщала непрекъснато, била излекувана от Ванга по следния начин: помолила болната, след като обядват вкъщи и измият чиниите и съдовете, да ги изплакнат още веднъж с чиста вода и от тази вода да донесат при Ванга. След това тя наредила на жената да пийне малко от тази вода и тя престанала да повръща. Едно дете, около единадесет годишно, спряло да расте. Ванга му помогнала със следния съвет. Помолила бащата да направи малка стълбичка от дървени дъсчици на брой колкото са годините на детето и да подари тази стълбичка на Бачковския манастир. Друга една жена много се уплашила и се разболяла, защото, работейки на полето, видяла вълк. Ванга й каза да донесе при нея една нова рокля, а после й нареди да увие в нея парче дърво, ударено от гръм. След като постои дървото едно денонощие, жената да облече роклята и да я носи в продължение на три дни, а дървото да стои под леглото й. Едно дете много обичало да яде пръст от земята, от улицата, откъде ли не. Разтревожените родители поискали помощ от Ванга и тя го излекувала, като казала да премерят на един кантар една буца пръст и после от нея да предложат на детето да яде. То близнало един-два пъти и никога повече не пожелало да яде пръст. Пак за кантар става дума и при друго едно дете, което било болно от клептомания. Ванга препоръчала да премерят на нов кантар някакъв предмет, откраднат от детето, и да се занесе при нея. Оставен после между вещите на детето, този предмет изцяло унищожил желанието му да взема чужди неща. И още един случай за дете клептоман, но то вземало пари. Ванга казала тайно да се вземе откраднатата от него монета и да се занесе при нея. След нейното докосване монетата отново тайно била върната в джоба на това дете, което изведнъж изгубило желанието си да краде. Общо взето, засягаме повече детски проблеми. Друго душевноболно дете се излекувало, когато донесли при Ванга по нейно настояване една нова червена рокличка по мярката на детето и шише вода, напълнено от чешмата пред старата църква в селището. С водата измили детето, а рокличката му я облекли да я носи няколко дни. На дете, което се движело трудно, лекарството му било да купят на рождения му ден чифт обувки и да ги подарят на църквата. И ето сега друг, твърде необичаен случай. На родителите на дете, което имало много силни колики, Ванга наредила да донесат при нея три колчета от върба. И след като ги подържала малко в ръцете си, ги посъветвала да ги закопаят в земята извън населеното място. Спирам с тези примери дотук, защото те не са по-малко от билковите рецепти на Ванга и за тях може да се напише отделна книга. Въобще не зная какво да мисля и как да окачествя всичките тези случаи, затова предлагам да се обърнем отново към Ванга и заедно да я попитаме как човек да опази този безценен дар - здравето. „Как ли? - отговаря ни тя. - Много е просто. Нямам никакви специални препоръки и всеки от вас знае какво не трябва да прави. Преди всичко никакво преяждане, храната и без това вече се разваля от многото торове, а и всичките органи на човешкото тяло се обременяват при преминаването на много храна. Нали ако трябваше толкова много да ядем, природата щеше да ни даде по два стомаха, а не по един?... Казвам често на стопанските ръководители: „Трябва да сеете много ръж, хората трябва да ядат ръжен хляб, за да запазят здравето си и да оцелеят. За днешното време ръжта има голямо значение.” Яжте повече бели храни. Пийте често горски чай. Намалявайте мазнините в храната си. Тези, които са здрави, постепенно да намаляват месото в яденето и изобщо да се откажат от него. Яжте поне веднъж седмично варено жито и пийте водата, за да имате сила. Не пушете. Може да поемате преди ядене само по 20-30 грама ракия - за дезинфекция. Движете се повече и се трудете. Лягайте си рано - в 22 часа - и ставайте рано - 5-6 часа, - това е най-доброто време да си отпочивате и да не бъдете нервни и напрегнати. Издигнете чистотата в култ. Не се къпете с много гореща вода, използвайте повече домашните сапуни. Внимавайте, защото (записала съм тези й думи през 1981 г.) много и незнайни болести ще се явят. Хората ще падат по улиците без видима причина и без видимо да са боледували, а това е все още предотвратимо, защото е във вашите ръце... Не прекалявайте с торовете и химикалите, защото природата вече се задъхва. Ще дойде ден, когато от лицето на земята ще изчезнат различни растения, зеленчуци, животни - най-напред лукът, чесънът и пиперът: после пчелите, а млякото ще стане вредно.” Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|