Ванга ясновидката
ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ДУШЕВНО ЗДРАВЕ
Изтегляне 1.4 Mb.
|
| ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ДУШЕВНО ЗДРАВЕ
Лечението с билки заема голямо място в практиката на Ванга, но тя смята, че нито билките, нито природосъобразният начин на живот могат да дадат необходимия ефект, ако човек не се стреми да поддържа на висота душевното си здраве. Според нея животът на човека е верига от взаимно свързани процеси и отношения и нарушаването на едно от звената може да доведе до нарушаване на хармонията в природата. Питали сме я какво разбира под душевно здраве и как то да бъде опазено, а тя винаги ни отговаря така: „Всяко живо същество, цялата земя и цялата вселена се подчиняват на строго определен космически ритъм и ред. Нарушаването на този порядък води до грешки, за които след това всички много тежко плащаме.” - Добре, а как да се движим в този порядък? - Като не нарушавате хармонията! - А как да живеем в съзвучие с нея? - Като се стремите да бъдете добри! Какво дава такава увереност на сляпата ясновидка Ванга, че добротата е основата за опазването на живота във всичките му проявления? Дали тази сигурност се подхранва от невероятната й дарба да преодолява времето и пространството, или да вижда невидимото, което е немислимо и за най-зрящия човек! Или това е нейната личностна житейска философия, формирала се в годините на бедния сирашки живот? Трудно е да се отговори на този въпрос, защото житейското поведение на Ванга и феноменалното й прорицателство се преплитат така ясно, че е трудно да бъдат отделени и охарактеризирани. Тя е личност с много висок морал и може би така и трябва. Защото не можеш да учиш хората да бъдат добри и да се обичат, ако сам не ги обичаш, не можеш да разтвориш сърцето си за всички, които търсят помощта ти, ако не разбираш, че можеш да бъдеш щастлив единствено като даряваш щастие на другите хора, не можеш да изживееш пълноценно живота си, ако не го жертваш заради другите. Нека да видим сега какво е мнението на Ванга за различните човешки качества и прояви, които го отдалечават от.така желаната от всички доброта. Да вземем отношението към децата и тяхното възпитание. Ванга казва: „Когато раждате деца, трябва да знаете, че вие вече не принадлежите на себе си, а на тези деца. Дарявате живот, за който сте отговорни.” Една жена плаче при Ванга: „Дъщеря ми ни бие всички вкъщи, просто е нетърпимо.” Ванга: „Ами трябвало е вие да я биете, когато е била малка. Това дете е преситено до гуша от всичко, което сте правили за него, и то психически вече не е добре. Вие сте сега така - имате дете, а всъщност го нямате.” Аз съм нещастна майка, казва друга жена. Единият ми син е рецидивист и вече няколко пъти влиза в затвора, а другият е нещастен в брака. Дъщеря ми пък има някакво нервно заболяване. „Въоръжи се с търпение - казва Ванга, - децата ти ще изтърпят наложените им наказания и ще се оправят. Такава е човешката съдба - неразкрита досега от никого от нас.” При друг подобен случай Ванга заключава: „Оставете хората да страдат и да се борят, за да се осъзнаят, иначе нищо не помага. Само когато се разболее, един пияница разбира какво е направил, но вече е късно...” „Нищо няма да излезе от твоя син - каза Ванга на един министър. - Даваш му всичко наготово, без той да положи каквото и да е усилие. Още от четиригодишен си му купил апартамент и колата му е готова. Колко много грешиш с това възпитание. От тухлите на твоя син зид не става и всичко ще отиде на вятъра.” Една-две години след това научихме, че синът на този човек е станал наркоман и от семената, които беше посял, бащата пожъна зловеща жътва. „И дъщеря ми много лошо се държи с мене - каза бивша учителка, - но сега се омъжи и има детенце, но то е болно. Какво да правя? Ванга отговаря: „Е, учила си чуждите деца, но твоето е останало безпризорно и се е отчуждило. Не те чувства близка. Но нищо! За държанието си тя ще плати, докато се мъчи с детето си.” Младо семейство с едно дете, около тригодишно. Детето е в ръцете на майката, непрекъснато хленчи и непрекъснато иска нещо. Със заповеднически, нетърпящ възражение глас майката нарежда на бащата какво да донесе и той снове безброй пъти до колата и обратно. С острия си и безпогрешен слух Ванга, която седи отвън в градината, дочува този хленч и долавя ситуацията. Раздразнена пита чие е това дете и нарежда да доведат родителите при нея. - Ти, жено, не знаеш да гледаш дете, лошо го възпитаваш, помни ми думата - един ден, като стане голямо, то ще ти посегне и ще иска да те убие. А ти заради него си се скарала с целия свят, като че ли само ти имаш дете! - Така е, лельо Ванге - намесва се съпругът. - Ние сме седем деца и аз съм най-малкият, но не смея да заведа детето при майка си, защото според жена ми тя не можела да го гледа. - Ти какво работиш? - пита Ванга. - Научен работник съм, а жена ми е учителка в детска градина. - Боже, боже! Така ли се възпитават деца? - възкликва Ванга. - От чуждите не ни остават нерви за нашите - оправдава се майката. - А, това не е вярно - ядосва се Ванга. - Причината е, че ти не умееш да възпитаваш детето. Дай го на свекърва си. Тя е отгледала седем деца и може да не е прочела толкова книги, но има верен усет от практиката за възпитанието на децата. - Никога! - процежда,снахата. - Не мога да дам детето си на село да се търкаля по прахоляка заедно с животните. - Е, ваша си работа - казва Ванга. - Но моля те добре да запомниш тази наша среща, защото ще дойде ден, когато горчиво ще съжаляваш и никой няма да може да ти помогне. По повод на друг подобен случай Ванга казва: „Законът в нашата страна трябва да се промени. Как трябва да се промени? Когато съдят разглезени и разхайтени деца, извършили престъпления, трябва да пращат в затвора родителите им, а не децата.” И друго нещо: „Всички деца са еднакви. Дали майката е бяла или черна, дали е царица или просякиня, еднакво се радват за всичко, което им е най-близко - децата. Треперят майките, когато децата им са на изпит, а всичко в живота е изпит, изпитание. Към тези любещи жени присъединявам и онези, които се сдобиват и отглеждат деца, макар и да не са ги родили.” „Осинови си детенце - каза Ванга на една млада жена, -защото много са и недостойните майки, които доброволно се лишават от майчината радост. Природата еднакво щедро се отплаща и на тези, които са родители, и на тези, които са отгледали дете. Величието на майката, която е осиновила, а не по-малко от величието на тази, която е родила. Даже твоята заслуга ще бъде по-голяма, защото сърцето ти е разтворено да дарява обич и ти ще носиш името „майка”. Отчаян баща пита какво се е случило с неговата дъщеря, вече голяма девойка, та тя е отслабнала с повече от 40 кг и е вече в много лошо здравословно състояние. Той иска да знае как и с какво да я лекува. Ванга го пита: „Ти какво работиш?” Миньор съм, работя под земята, отговори човекът. Ванга се обърна към него остро: „Ти, човече, дали поне веднъж си показал мазолите по ръцете си на твоята дъщеря?” Човекът отговори: Ами работя, защото искам да е добре, да се изучи! Ванга: И тя, вместо да се изучи, се е свързала с някаква религиозна секта, не мога да ти кажа каква е, но е престанала да се храни и ето, виждам я, вече няма сили и не може дори да става от леглото. Човече, човече! Възпитанието не значи само да даваш пари, а преди всичко да изискваш от децата си, да ги възпитаваш на труд и отговорност. Какво си направил от детето си? Голяма е твоята вина като родител. Ако можеш, доведи я при мен да поговоря аз малко с дъщеря ти. Ще й помогна да се върне към нормален живот.” Друга една разтревожена майка влетя при Ванга и каза, че синът й е задържан в милицията и тя още преди да разбере за какво, веднага е дошла тук. „А, лъжеш ме! - ядоса се Ванга. -Можеш ли да отречеш, че не знаеш, че синът ти заедно с други момчета обра един магазин. Колко души бяха? С него е задържан още един младеж. Защо идваш при мен, жено? Крал е и ще го осъдят. Оставила си го без надзор.” По повод изоставените деца в дом „Майка и дете”: „По-добре, ако е възможно, държавата да издирва безотговорните майки и да им връща децата, като им дава детски надбавки. Защо трябва тези жени да правят нещастни други хора, като осиновяват увредените им деца?” Има и една друга тема, по която Ванга обича често да говори. Темата за разплатата. Тя казва: „Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е вярно! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати!” Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|