Ванга ясновидката
ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА ЩАСТИЕ
Изтегляне 1.4 Mb.
|
| ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА ЩАСТИЕ
През 1942 година границата с България била отворена и при Ванга започнали да се трупат хора от Петрич, от околните села и от други по-далечни места. Всички искали да чуят лично от нейните уста за себе си, за семействата си, за бъдещето. Идвали и много болни, защото се надявали, че само от Ванга ще получат изцеление. Един ден в двора й дошли и войници от 14-и интендантски полк. Между тях бил и един мургав 23-годишен младеж на име Димитър Гущеров от село Крънджилица, Петричко, който много искал насаме да се посъветва нещо с Ванга, защото имал голяма тревога на сърцето си и бил много объркан. Злосторници убили брат му край село Склаве, когато обикалял този район, защото той бил търговец на свине. Останали три деца сираци и болна от туберкулоза жена. Изведнъж Ванга излязла на прага и го повикала по име, а после му казала: „Знам за какво си дошъл. Искаш да ти кажа кои са убийците на брат ти, може и да ти кажа след време, но ти трябва да ми обещаеш, че няма да отмъщаваш, защото не е нужно. Ще бъдеш жив и ще си свидетел на техния край.” Ванга на никого не разрешава да отмъщава. Тя твърдо вярва, че човек е роден само за добри дела и трябва да се стреми към тях, защото всяко лошо деяние никога не остава ненаказано. То се наказва по най-жесток начин и ако не достигне извършителя, се прехвърля на потомците му. Питала съм я много пъти защо става така, а тя винаги ми е отговаряла: „За да боли повече!” Спомням си такъв случай. Преди години при Ванга идваше един човек от санданските села, на когото бяха починали 12 деца, 13-ото живя само 12 години, но и то почина. Лекарите смятаха, че жената още в утробата си заразява децата с туберкулоза и затова не живеят дълго. Ванга имаше друго обяснение. Когато човекът бил младеж, майка му на стари години неочаквано забременяла и скоро трябвало да роди. Започнало да й личи, че е бременна, и младежът много се срамувал от нея, защото вече бил голям и смятал тази бременност за много нередна. Един ден толкова се ядосал, че пребил майка си от бой. След време тя и детето в нея починали. Човекът беше забравил за тези неща и беше дошъл да попита защо е толкова нещастен и защо природата го лишава от потомство, но Ванга му припомни тази случка и му я разказа с най-големи подробности, като да е била свидетел, и после заключи: „Трябва да знаеш, че ти си причината за това нещастие, а не жена ти.” И пак повтори за кой ли път: „Трябва да бъдете добри, за да не страдате после!” Но да се върнем към срещата с войника... Тогава в Струмица през 1942 година Димитър Гущеров бил толкова смаян от казаното от Ванга, че не разбрал как излязъл от нейния дом. Не можел да си обясни откъде тя знае името му и откъде пък знае какво таи в сърцето си и каква е неговата болка. После още няколко пъти идвал при Ванга и двамата продължително разговаряли в малката стаичка. На 20 април Ванга казала на сестра си, че този младеж я иска за жена и скоро и двете ще отидат да живеят в Петрич. По това време братята им ги нямало. Васил бил войник в Дупница, а Томе бил отведен принудително на работа в Германия. На 22 април писана каручка спряла пред Вангиния дом и от нея слязъл бъдещият съпруг на Ванга, пременен и развълнуван. Напълнил бил каручката с миризливо горско сено, а отгоре били преметнати шарени черги, за да могат сестрите да пътуват по-удобно. Новината бързо се разчула в махалата, отвсякъде започнали да се стичат съседи, близки и познати и да се прощават с Ванга. Някои й казвали, че греши, като напуска родния си край. Ванга не ги слушала, защото се разделяла само с тъжни спомени, мизерия и тежък сиромашки живот. Всъщност и бъдещето им било много неясно, но се надявали, че ги чакат по-добри дни. Чеизът на булката бил символичен - Ванга преметнала на ръката си червен вълнен шал, изплетен от нея, взела една бакърена тенджерка и едно бакърено гюмче като спомен от бащиния си дом и това бил целият им багаж. На вратата увиснал ръждив катинар и никой не знаел дали някога някой ще го отключи... Тръгнали с каручката по неравния път за Петрич и тримата, вече бъдещи роднини, мълчали потиснати от раздялата със Струмица. Пристигнали в Петрич в същия ден надвечер на ул. „Опълченска” 10. Слезли пред схлупена къщурка, която явно по-рано не е служила за жилище, а е била склад. Надвесените й стрехи като че ли всеки момент щели да паднат върху новодошлите. Отпред имало голям и разхвърлян двор. От прозорците на съседните къщи ги следели любопитни хорски очи, защото славата на Ванга като ясновидка отдавна била обиколила града и хората я оглеждали от глава до пети. Чудели се само как тази сляпа жена може да бъде стопанка и домакиня, тези коментари се правели даже и на глас. Ванга не им обръщала внимание. Влезли в тъмно, дълго и мръсно коридорче. От двете му страни имало по една малка стая и едната от тях по-късно станала спалня на младото семейство, а в другата Ванга приемала многобройните си посетители. „Имаше отзад и една друга, пристроена стая - си спомня Любка, - която служеше за кухня, спалня и стая за всичко, в нея имаше легло, направено от груби дъски, които бяха сложени върху четири газени тенекии. Нямаше дюшек, а за възглавници служеха вълнени торби, напълнени с царевична шума.” На това легло спяла баба Магдалена, майката на бъдещия съпруг Митко, около 70-годишна, с трите деца на убития си син и с две други деца от другите й синове. Навсякъде било мръсно и много мизерно. С две думи, Ванга изоставила един мизерен, изпълнен с нескончаеми лишения живот, за да го замени с друг - не по-малко мизерен и не по-малко труден. На 10 май 1942 година Ванга се венчала с Димитър и влязла в ролята си на стопанка. Никак не й било лесно на младата булка. Баба Магдалена с присъщата откровеност на простите хора не одобрила бъдещата си снаха още в първия момент и като ги посрещнала, казала на сина си: „Ех, сине, това ли ти е бил късметът?” Тя вероятно се е надявала синът й да доведе някое здраво селско момиче, което да върти къщата и да се грижи за тежкото обременено семейство, защото освен петте деца от братята на Митко в един ъгъл на къщата лежала и се топяла от туберкулоза снахата на убития син, а самата баба Магдалена била вече стара и не можела да прави почти нищо. Ванга преглътнала обидата и много скоро показала на какво е способна. Със силния си характер тя не се плашела от приказки, от мизерия или каквито и да е трудности, защото имала богат опит в това отношение, кажи-речи, от рождение. Денонощно с Любка прали, мили, лъскали, преправяли и боядисвали и в скоро време къщата грейнала от чистота. В онези военни години било много трудно да придадеш уют, още повече с оскъдни средства, но Ванга с присъщата й изобретателност правела буквално от нищо нещо. От просто платно направили пердета, а Любка красиво ги избродирала, от боядисан канап оплели и покривки за леглата и навсякъде станало красиво, типично във Вангин стил, която иска всяко нещо „да е красиво и прегледно”. Ванга забранила на селяните от околните села да се събират в техния двор и да търгуват там. Изчистила и подредили и двора, навсякъде си проличало, че пипа здрава ръка на много уредна стопанка. Семейството заживяло като всички други семейства по онова време, но това било за много кратко. Хората бързо научили, че Петрич се е сдобил с ясновидка, и потокът от хора отново се насочил към Вангината къща. Съпругът й не бил много доволен от това развитие на нещата, защото смятал, че щом Ванга е вече омъжена, трябва да престане с тази дейност, а да се грижи за къщата и за семейството си, както правели всички останали жени. Той дълбоко я уважавал, но бил потиснат, защото смятал, че и сам е в състояние да издържа семейството си. Ванга пък много го обичала и ценяла и като човек, и като съпруг, но смятала, че призванието и да служи на хората е много по-силно от семейната привързаност и че личният и живот трябва да бъде подчинен на живота на другите. И освен това дарбата не и давала покой и търсела непрекъснато изява... Отново започнали да я посещават най-различни хора - и военни, и цивилни, болни и объркани - и всичките били с надежда, че тя ще им помогне. По онова време имало доста младежи от този край, които станали партизани и хванали гората, за да се борят срещу фашизма. Уплашените им близки често идвали при Ванга да ги успокои и да им каже, че са живи и отново ще се видят. Така и партизанинът Асен Шапкаров беше казал на майка си: „Не се плаши! Ще ходиш по-често при Ванга и тя ще ти казва жив ли съм, здрав ли съм, как съм!” Тези посещения не оставали обаче скрити за полицията и двамата полицаи Димитър Чучуров и Борис Лазаров ежедневно обикаляли около Вангиния двор, та да чуят нещо. Тормозели Ванга и я заплашвали да издаде какво казва на близките на „враговете на властта”. Но Ванга си мълчала. Тогава те я принуждавали да дава „трудова повинност”, въпреки че тя като сляпа не можела да изпълни това нареждане. За да се откупи, й искали много пари или да издаде някого. Не я оставяли на спокойствие нито ден. Започнали да събират мъжете запас. Митко се озовал в Гърция. На прощаване казал на Ванга, че .ако се върне жив и здрав, ще й построи нова къща и ще й създаде такива удобства, та Ванга да не усеща нещастието си. Той имал „златни ръце” и призвание на строител, макар че не бил учил. Изпълнил обещанието си през 1947 година. Когато ги изпращала, Ванга му казала само това: „Пазете се от водата.” Наистина след време тези, които оцелели и се върнали живи от Гърция, до един били съсипани от малария или от чернодробни заболявания заради лошата вода, която били пили из тамошните блата. През 1942 година при Ванга започнала да идва на гости учителката от Свети Врач (Сандански) Мария Гайгурова и двете сестри бързо се сприятелили с нея. Тя имала четири дъщери и двама синове близнаци, които тогава били войници в Битоля. Ванга често й казвала: „Тете Марийо, сестра ми Люба ще ти стане снаха и ще се омъжи за един от твоите близнаци.” След време Любка се видяла със Стоян (единия от близнаците), харесали се и се оженили. (Ще прибавя тук само, че става дума за моята майка и баща и за неговите родители - моите баба и дядо.) Съпругът на Мария Гайгурова - Борис, бил също учител в горните класове, много образован и много интелигентен човек. , Той владеел осем езика, свирел много добре на цигулка, занимавал се с живопис и математика, четял френските класици в оригинал. Като образован и възпитан в материалистически дух, той. много-много не вярвал на предсказания и при едно гостуване на Ванга в дома им в Свети Врач решил да изпита дарбата й. Попитал я: „Знаеш ли какво е станало с костите на моя баща, който беше убит през 1912 година край Мелник от турците, а после костите му не бяха намерени?” Ванга му казала да намери в Мелник някой си Петър, който бил свидетел на събитието и можел с подробности да му разкаже какво се е случило. Учителят бил много впечатлен от казаното, но чак след време можал да отиде в Мелник. Намерил семейството на Петър, той бил починал, обаче синът му, който знаел от баща си случката, я разказал с подробности на госта. Бащата на Борис Гайгуров бил свещеник и един от изтъкнатите поборници за български език, българско училище и българска църква в Мелнишкия край по време на турското робство. Целият му живот бил отдаден на това свято дело. През октомври 1912 г. бил арестуван като съмишленик на Яне Сандански и заедно с други съмишленици бил зверски убит. Но и тогава не бил оставен на спокойствие. След време костите му били изровени и разхвърляни по дерето, а на тяхно място в гроба поставили кости от умрял кон. След като разбрал истината за баща си и се изпълнил с огромно уважение към Вангината дарба, един ден Борис Гайгуров я попитал и за съдбата на двамата си братя, които емигрирали през 1921 година в чужбина и никой не знаел какво се е случило с тях. Ванга му казала: „Щерьо е в могилите, а Никола е жив. Станал е учен... Сега не е там. Той е пленник, в лагер. Не се тревожи за него. Той ще си дойде напролет. Ще бъде със сиви дрехи и ще носи два куфара.” Това било просто невероятно. Моят дядо не можел да повярва, че изчезналият му брат е съветски учен, а още по-малко, че е в лагер. Разделил се с Ванга убеден, че никога няма да разбере истината, и силно се усъмнил в нейното предсказание. Но една пролетна утрин на 1943 година уморен пътник спрял пред къщата на Борис Гайгуров. Бил облечен в сиви дрехи и на земята стояли два куфара. Никой не го познавал. Дори и Борис не го познал, когато излязъл да говори с непознатия. Това бил брат му Никола. По-младият брат се завърнал в родината си след 22-годишно отсъствие. Никола изцяло потвърдил казаното от Ванга за него. ...След смъртта на лидера Яне Сандански през 1915 година ВМРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) се разцепила на две. Едната групировка смятала, че трябва да се съюзят с комунистите и да действат заедно, а другата била против това сближение. Започнали взаимни убийства между двете групировки и много хора били избити. И двамата братя на Борис Гайгуров, както и самият той били членове на организацията (ВМРО - б. а.). Като студент в Юридическия факултет на Софийския университет Щерьо заедно с брат си Никола през август 1919 година основал в Свети Врач и околните села нова младежка група заедно с комунисти и бил избран за неин пръв секретар. Заради комунистите и двамата братя били осъдени от ВМРО на смърт и били принудени да напуснат страната, за да се спасят. Така Никола успял тайно с един кораб да емигрира в Одеса. След дълги години на мизерия, глад и всякакви лишения успял да се изучи и станал електроинженер. Строил електростанции по всички републики на съветската страна. Когато избухнала Втората световна война и германците нахлули в Съветския съюз, Никола бил заловен и отведен на работа в Германия като руски военнопленник. Преживял големи мъчения, но успял да избяга от лагера, дълго време се укривал и накрая се присъединил към група българи, които работели в Берлин. След още много дълги митарства и страхове за живота си успял да убеди германците, че е българин, а българите тогава били официални съюзници на германците. След дълги справки и запитвания до България и Свети Врач, откъдето отговорили, че е избягал във франция, получил официални документи и решил веднага да се върне в България. Самият Никола бил не по-малко изненадан от брат си от предсказанието на Ванга и от нейното точно описание на живота му и в Съветския съюз, и после в Германия. Тъй като е свързано със случай пак от онази бурна за нашата история 1945 година, искам в текста да предложа и едно писмо-изповед на Р. Б. до Ванга: „Големи потоци от хора са изтекли пред теб оттогава, много превратности имаше и в моя живот. Видях много страни, запознавала съм се със забележителни личности, но по-силно преживяване от срещата си с теб не съм имала и по-силен и необикновен човек от теб не съм срещала. Дойдох тогава при теб, без да вярвам в ясновидства. Дойдох след страшната буря в моя живот, когато на 23 юли 1942 година в един ден станах и булка, и вдовица, когато чух най-нежните прощални думи и изстрелите от стрелбището, които ми отнеха Антон, приятеля ни Кольо (Никола Вапцаров - б. а.) и още четирима прекрасни другари (Става дума за големия български поет комунист Никола Вапцаров и неговите другари, осъдени от фашистката власт по процеса на БКП. След жестоки изтезания шестимата комунисти са осъдени на смърт чрез разстрел. В групата е и комунистът Антон Попов, с когото Р.Б. се венчава минути преди разстрела. - Б.а.) Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|