Ванга ясновидката
ВАНГА - ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ ОТБЛИЗО
Изтегляне 1.4 Mb.
|
| ВАНГА - ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ ОТБЛИЗО
С очите няма да видиш всичко, зрящо е само сърцето. А. С. Егзюпери Искам да ви опиша ежедневието на Ванга, защото въпреки феноменалните си способности тя е човек като нас и в делничния й живот няма нищо необикновено. Къщата на Ванга в Петрич на ул. „Опълченска” 10 няма да ви направи особено впечатление. Тя е скромна, двуетажна, из-мазана отвън в бяло, а откъм улицата на втория етаж има малко балконче. Сгушена между другите големи и модерни сгради, къщата едва ли ще привлече погледа ви, ако не е голямата, грижливо поддържана цветна градина, чийто упойващ мирис се носи надалече. Наистина пословична е любовта на Ванга към цветята, дърветата, цялата природа. Далече зад къщата се издигат заоблените хълмове на планината Беласица. Вита стълба свързва двата етажа на къщата и на всеки етаж има по две срещуположни стаи, разделени с коридор. Това, което би ви направило впечатление тук, е идеалната чистота, която цари навсякъде, и предпочитанието на стопанката към белия цвят. Някой може да помисли, че този стремеж към чистота е маниакален, но Ванга има друго обяснение: „Всеки ден ме посещават различни хора. Аз им помагам, но те оставят при мен болестите си, лошите си намерения. Тежък е за плещите ми този товар, затова аз чистя и така се облекчавам.” Всичко е в бяло - и снежнобелите колосани пердета, и покривките на леглата и на масичките. В къщата на Ванга няма нито много, нито скъпи мебели. Само най-необходимото. Единственото разточителство са многобройните сувенири, дар от дългогодишни Вангини приятели и посетители, и те са навсякъде из къщата. Има много играчки, предмети от дърво и метал, разни свещници, кончета, кукли, гондоли и какво ли не още. За нас тези неща нямат голяма стойност, но Ванга много държи на тези предмети, защото те й напомнят за даден човек, а и тя оценява предметите не по тяхната стойност, а по красотата им и по вложения в тях труд. Това царство на играчките, когато бяхме малки, беше за нас най-привлекателното място в света. Но Ванга не ни разрешаваше да пипаме предметите, а само да ги гледаме и да им се радваме отдалече. Имала съм голямо желание да си поиграя скришом с някоя кукла, но респектът към Ванга върху нас беше толкова голям, че никога не посмях да престъпя нейните забрани. Но в градината играехме на воля, въпреки че Ванга почти винаги съчетаваше полезното с приятното. Най-голямото престъпление за нея е, ако децата не се учат на труд още от малки и се оставят само на своите си желания. Това според нея е голяма грешка, която осакатява детето за цял живот и то става мързеливо и безотговорно. Нашите игри неизменно се съчетаваха с премитането на пътечките, събирането на листата, почистването от треви и бурени, поливане... Ванга следеше много стриктно да се изпълнява всичко и не допускаше никаква небрежност. Всеки наш опит да метем отгоре-отгоре или да пропуснем някое листенце предизвикваше нейното недоволство и на часа бивахме връщани, за да си свършим работата както трябва. Като че ли Ванга виждаше по-добре от всички ни, защото ни показваше даже с пръст къде сме подминали някое ъгълче. Имахме достатъчно време за детските си занимания, но имахме и други задължения. Често почиствахме на голямата маса в кухнята боб или леща, или ориз, а после Ванга ги прибираше в специални порцеланови съдове, за да са готови, когато потрябват. Намотавахме различни прежди и конци на стегнати кълбета, които стояха в красиво панерче, и от тях Ванга ни плетеше най-различни дрешки. Пазаруването беше изцяло наша работа. Ванга обичаше да ни разказва: „Да не мислите, че на нас, като бяхме деца, са ни разрешавали да спим до късно като вас или да си играем, без да работим. На никое дете и през ум не му е минавало такова нещо. В нашата махала всички хора садяха тютюн и сутрин още много рано, към 2-3 часа, хората тръгваха да берат тютюневите листа. Носеха фенери, защото беше тъмно. На магаретата с окачени от двете страни на самара празни кошове слагаха още спящите деца, та и те да помагат при брането. После в тези кошове донасяха набраното, а децата ходеха пеша. Тютюн се береше най-много до 7-8 часа сутринта. След това листата му ставали некачествени. Ние тютюн не сме гледали, само едно лято татко засади една малка нивичка, но по цяло лято нижехме на съседите. Към десет часа, когато бързо нанизвахме определените ни листа, стопаните ни даваха по една диня, това ни беше закуската. Пак по това време на нашата уличка минаваше „юртчията” (човек, който продава кисело мляко) и викаше „юрт, юрт”. Който можеше да си купи, даваше едно яйце или два динара и човекът бъркаше в делвата и му отсипваше един черпак. После минаваше халваджията. За едно лице отрязваше халва колкото кибритена кутийка. Майка ви (сестра й Любка - б. а.) понякога скришом от мен вземаше по едно яйце от нашата кокошка и купуваше халва. Но ние нали сме четири деца, като си я поделяхме, ни се падаше по съвсем малко, а Любка облизваше хартийката.” Не помня да сме разполагали с пари. Получавахме дребни суми в неделя от Ванга, за да отидем на детско кино и да си купим по някое лакомство. След всяко пазаруване връщахме остатъка от парите до стотинка. Да разполагат децата с пари е също толкова вредно, колкото и да не се учат на труд, защото свикват да харчат пари, които не са спечелени от тях. Но въпреки тази строгост времето, прекарано при нашата леля, си остава един от най-щастливите мигове в живота ми. Защото тя умее да общува с децата и да ги накара да станат и послушни, и изпълнителни. Освен това в дома й никога не беше скучно. Посещаваха я много хора, участвахме в различни празници, а вечерите Ванга ни разказваше много увлекателно за случки от своето детство в Струмица, за най-различни истории отпреди много години. Сутрин най-късно в пет часа Ванга е вече на крак. Измита, с добре сресана, прибрана в плетена мрежичка коса и с чиста, грижливо изгладена рокля и домакинска престилка, тя има много спретнат вид и от нея лъха на чистота, свежест и бодрост. Така съм я запомнила от най-ранното си детство. Обикновено Ванга се облича в тъмни дрехи не само за това, че е вече на възраст или че е вдовица. „Един ден, разказва тя, бях облякла една красива червена блуза, подарък от една американка. Но веднага един „глас” ми извика: „Не съблазнявай с дрехата си!” Свалих я веднага, прибрах я в плика и така си стои в гардероба досега.” Денят на Ванга започва с ритуал, който тя никога не променя дори когато е болна. Щом като слезе от спалнята на горния етаж, веднага се запътва в молитвената си стая. Тя е малка, на прозореца има цветя, а на отсрещната стена срещу вратата е закачена голяма картина на Тайната вечеря. До нея вляво е поставена чудотворна икона на Богородица със сребърен обков, дар от Ерусалим. Има и други икони и кандило, което гори денонощно. Под голямата картина е поставено легло, застлано с красива бяла покривка. На него преди години е починал съпругът й. Точно до него коленичи тя и отправя към Бога сутрешната си молитва. Споменах още в началото, че Ванга е религиозна, но искам тук да се спра по-подробно на религиозното й чувство, защото то за нея не е навик или традиция, а дълбоко убеждение. Вярата на Ванга в Бога е голяма и можем да кажем, че тя е една от най-ревностните християнки. Подобна почит към религията изисква от всичките си близки. Като малки сме посещавали с Ванга всички църкви в града и околните селища, били сме и на много манастири. Ванга знаеше всички литургии наизуст и стоеше на цялата църковна служба от край до край. Казваше, че щом ходиш на църква, трябва да присъстваш на всички обреди от край до край, иначе отиването ти в божия храм няма никакъв смисъл. Помня, че често укоряваше богомолците около нея, които шушукаха и не внимаваха в това, което казва свещеникът. Казваше им: „Защо, жени, не си стоите вкъщи да готвите, ами пречите на тези, които искат да чуят божието слово.” Когато се връщахме от служба, много от следобедите бяха посветени на четене на Библията. Докато ние спяхме, майка ми четеше изразително, а Ванга слушаше с голямо увлечение и най обича и до ден днешен да й четат откровението на пророците, където се говори за страданието на света. След това и двете дълго коментираха прочетеното. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|