Ванга ясновидката
Изтегляне 1.4 Mb.
|
| НЕБЕСНИ ПРАТЕНИЦИ
Навлизаме в много деликатната част на нашия разказ, която условно бихме могли да озаглавим „Пратеници”. Част от тези най-съкровени и необичайни разговори с Ванга съм споменавала в първата глава на книгата. Нека продължа. 1979 година. Ванга: - Виждам ги от около една година време. Те са прозрачни. Изглеждат така, както човек вижда образа си, отразен във вода. Облечени са в дрехи като брони, които блестят като люспи на риба. Като че ли между тях има и жени. Косите им приличат на водорасли и са меки като патешки пух, обграждат главите им като ореол - понякога отзад имат нещо като крила. Много често, като се прибирам в дома си в Петрич, ги намирам насядали в стаите. „Говоря” с тях. Понякога отдалече, още преди да стигна дворната врата, чувам бавни и протяжни звуци, нещо като мелодия, като че ли хор пее псалми. Казват ми, че идват от земята Вамфим, или поне аз го чувам така, и че тя е трета от Земята. - Трета откъде? - Не ми казват, а и аз не мога да ги разбера. Не ми казват и с каква цел идват тук. Понякога един от тях ме хваща за ръката и ме води на тяхната земя. Тръгвам. Ходя по земя, „осеяна със звезди”. Като че ли тъпча върху тях. Тези, които ме водят, се придвижват много бързо, със скок. Отиват и се връщат. На тяхната земя всичко е много, много красиво, има прекрасна природа, просто не може да се опише... Но не знам защо никъде не виждам къщи. Тези същества или пришълци, не знам как да ги нарека, са много строги. Когато говорят, гласовете им кънтят като ехо. Понякога на ушите ми слагат нещо като слушалки. Там, при тях, на тяхната земя, всичко е много организирано и се работи много. Тези същества ми казват, че аз съм най-пряката им връзка със Земята. Те общуват с единици хора от нашата планета. Те ни контролират. Не ми разрешават да говоря за онова, което чувам, нито за онова, което виждам на тяхната земя. Понякога някои от тях ми казват: - Идваме за малко и трябва веднага да се връщаме. Много не искай от нас и не ни питай, защото ни е забранено да казваме... Един ден двама от тях поставиха две скулптури на техни, изглежда, много известни мъже. Зная точното място, но не мога да ви го кажа къде е. Едната скулптура е на мъж, който седи замислен, като че ли е подпрял главата си с ръка. Другата е на мъж, който е изправен и държи в дясната си ръка някакъв уред, много слабо мога да го уподобя на пистолет... Когато слагаха скулптурите, единият от тези същества каза на другия: - Не трябва ли да ги преместим малко по-встрани, за да не бъдат видени от хората. А другият му отговори: - Не се страхувай, не виждаш ли, че те са слепи. Няколко години по-късно, прибирайки се от Рупите в Петрич, сестрата на Ванга, Любка, разказвала нещо и после, без да иска, захлопнала силно дворната врата, а Ванга й казала: - Не говори високо и не вдигай шум, защото в къщата има много „хора”! Естествено според сестра й там нямало никого, защото Вангиният дом бил тъмен, тих и безлюден, какъвто е винаги, когато Ванга не е там. Но според Ванга: - Влязох вкъщи и седнах в средата на салона на долния етаж, а те насядаха в кръг около мен. Бяха все възрастни мъже, по-скоро старци, облечени в блестящи дрехи. Толкова силно блестяха, че салонът беше като огрян от слънцето. Казаха ми: „Стани права и слушай, а ние ще ти разказваме за бъдещето. Не бой се от нищо, защото пред твоята врата има пазач - „железен стълб” (?). Казаха ми, че още не е дошло времето да ви разкажа всичко, което споделят с мене. Но мога да ви цитирам ето това: „Светът ще претърпи много промени. Ще се възкачва и слиза. И равновесието ще настъпи тогава, когато ние започнем да говорим с хората!” И друго нейно изказване отпреди една година: - Вие не виждате, но сега по небето има голямо движение на летателни машини. Вътре обикновено летят по трима души и има много особени уреди. Казват ми: „Готви се за голямо събитие”, но не ми обясняват какво е то. Любка: „Май, 1989. Седим с Ванга и си говорим. Изведнъж радиото спря. Ванга: Ето ги, те дойдоха. Спряха се горе и радиото спря.” Приема хора, гледа, гледа и изведнъж спира. Казва: „Изморена съм и после този, който ми казва, изведнъж се оттегля и аз не мога да препредавам. Когато говоря, говоря, говоря, изведнъж се оттегля. Всичко, което казва, не се е изменило. Казаното не се отменя, макар и изречено преди 20 години. Ванга: Идват сега при мене делфини и ми говорят и аз ги разбирам. Казват: „Много горещо вече става под нас. Не можем да издържаме.” Казаха ми един ден, че Гагарин не е изгорял и не е умрял, ами е бил взет. От кого, защо, накъде - не ми обясниха. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|