Ванга ясновидката
Аз често си мисля за едно изречение в Библията, където се казва, че Бог изпраща най-много изпитания на тези, които обича
Изтегляне 1.4 Mb.
|
| Аз често си мисля за едно изречение в Библията, където се казва, че Бог изпраща най-много изпитания на тези, които обича. В този смисъл наистина Ванга ще да му е голяма „любимка”, защото земният й живот е осеян непрекъснато с препятствия.
Но да се върнем на отдавнашната Вангина мечта - да построи църква. Тя е вече една красива реалност. Ако сега отидете на Рупите, още отдалече ще видите медното кубе на храма, наречен от Ванга на света Петка - нейна покровителка и защитница на семейството. Сградата не е голяма, но е с много интересна архитектура и е строена по нова технология, не прилагана досега в църковното православно строителство. Отвън по желание на Ванга е измазана с искрящо бяла мазилка от мраморно брашно, та да се вижда отдалече. За кратко време се построи тази църква - няма и две години. Ванга започна строежа със своите спестени пари, но се разбра, че те няма да бъдат достатъчни. Тогава помоли да обявим банкова сметка, за да поиска на свой ред помощ от хората и да реализира своята мечта. Откликнаха стотици хиляди души. Всеки изпращаше или даваше на ръка на касиера колкото има. Ванга задължаваше определените от нея длъжностни лица, ангажирани със строежа, да издават квитанции и да вписват името на всеки дарител в специална тетрадка независимо от сумата. Аз бях свидетелка на една такава случка: възрастна жена беше дала на касиера 0.50 лв. за дарение на църквата и той дойде да пита Ванга какво да прави с тези нищожни стотинки. Ванга се ядоса и каза, че тези пари имат много по-голяма стойност от най-голямата сума, защото са дадени от беден човек от сърце, и нареди на касиера да издаде на жената квитанция за сумата от 0.50 лв. и да я запише на видно място в книгата на дарителите. Всъщност ние вкъщи отдавна живеехме с идеята за църквата. Още преди първата копка Ванга се консултираше с различни хора и обсъждаше с тях надълго и нашироко всички подробности от вътрешната й наредба. От повече от две години се разискваха кандидатурите на по-млади и по-възрастни свещеници, които биха могли да служат на Рупите. Ванга имаше съвсем точна представа какъв трябва да бъде служителят на този храм, какви качества да притежава, колко висок морал и каква голяма вяра да го ръководят, за да бъде истински пастир на посещаващите го вярващи. Още тогава беше определено какъв цвят да бъдат различните покривала и покривчици, как да изглеждат църковните треби, от какво да бъде изработен купелът за светото кръщене. Разбира се, много внимание се отдели и на материала, формата и големината на камбаната, която според Ванга трябваше да притежава точно определен сладкогласен звук, за да вълнува слуха и душата на всеки, заслушал се в гласа й. По повод на камбаната се сещам за един разказ на Ванга. Преди 16 години, когато в София беше построен мемориалът „Камбаните”, посветен на първата международна детска асамблея, Людмила Живкова посетила Ванга, а тя я запитала: „Какво сложихте най-отгоре? - Камбани - отговорила Людмила. Защо камбани - попитала Ванга, - вие нали сте атеисти, не вярвате. Да бяхте сложили пушки, те също издават звуци, гърмят...” Не зная какво е отговорила Людмила, но по повод на тази среща по-късно Ванга заключи: „Виждаш ли, никакъв строй не може да заглуши гласа на камбаните, защото те предават звуците на божествените светове.” Но каквото и да пиша тук, страничният наблюдател не би могъл да усети огромното вълнение на Ванга от започването на строежа на църквата „Света Петка” в Рупите, нито пък въздействието върху хората от това дело. За да може да добие той вярна представа, трябва да е бил на празника Петковден, който Ванга организира и дава курбан за свое здраве и за здравето на всички хора. Затова аз ще се опитам да опиша един такъв празник. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|