Ванга ясновидката
Изтегляне 1.4 Mb.
|
| Мома мете, мале, равни двори
сос два стърка, мале, бел босилек. И помина едно лудо-младо и на мома вели, ем говори: Дай ми, моме, китка от каврака, росна китка, мене да закича. Ванга толкова се въодушевява от спомените, че отначало започва да рецитира първите думи, а после, увлечена, ги изпява. Сестра й Любка допълва: „На другия ден, на Цветница, целият град и всички ученици излизахме извън града и носехме върбови клонки. Попът, качен на муле, пееше: „Общение, воскресение...” На нас, на учениците, ни даваха по едно малко звънче, закачено на панделка, което ние окачвахме на вратовете си и те много приятно звъняха при всяко наше движение. Отивахме в местността Софилар. А после от върбичките си правехме венчета и ги слагахме на иконостаса.” Винаги съм изпитвала възхищение от възторга, с който Ванга разказва или организира празници. Много свидни спомени съм запазила от празнуването на Коледа, Великден, Богоявление, Кръстовден. Отношението й към тях е много почтително и по детски чисто. Това пълно отдаване на религиозните ритуали не е' случайно. Това е нейният живот и начин за разтоварване от тежкото й ежедневие. Това са дни, в които Ванга изцяло се отдава на Бога, и всичко, което прави в тези дни, е дълбока почит към него. Но да не се отклоняваме и да се върнем на вечерните разговорки при Ванга. Един от гостите разказва: „Аз, лельо Ванге, вече се отчетох пред моята фамилия. Изкарвах много пари и давах. Децата завършиха, имат си работа, коли, апартаменти, така че вече нямам проблеми.” Чакай, каза Ванга, сега ще си продадеш и къщата и после накъде мислиш да хващащ? „Ами, което от децата ме покани, при него ще отида.” А тя му казва: „Кочериново те чака, човече!” (Село след Благоевград, където има старчески дом - б. а.) И така стана после. Човекът умря сам в старчески дом, далече от всички, въпреки че според него си беше подсигурил спокойни старини. Трудил се беше цял живот, за да умре в старческия дом. „Някой си мисли, казва Ванга, че като има пари, може да си купи и любов, но това е вятър работа. Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му. Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за живот, използвай ги всеки ден.” Разказва друга гостенка, че била на панихида на близка жена, и споделяше колко много неща за ядене са били приготвили опечалените й роднини, а Ванга каза: „Не одобрявам това разточителство, тази показност не е продиктувана от голяма любов или скръб по починалата, а само за показване пред хората, тази скръб не е истинска, защото не може чувствата да се измерват с количествата храна. Близките ми знаят колко много обичах аз съпруга си, но когато правя панихиди за упокой на душата му, раздавам само чиния жито, малко маслини и чаша вино. За мъртвия е важна почитта и чувствата към него на живите, а не храната, той от нея няма нужда. Да вземем например Мелник. Преди града има паметна плоча на наши национални герои, убити от турците през 1912 г. Направили им техните потомци паметник и вече смятат, че са се отчели пред тях. Какво повече да правят? Мъртвият си е мъртъв, той си е отишъл, ние да гледаме живите. Но това също не е вярно, защото мъртвите продължават да живеят. Те са сред нас, обичат ни и ни помагат да прозрем вечните истини на живота. Затова трябва да ги почитаме със сърцата си.” Започва се тема за неуспехите на местния футболен отбор, за разочарованието на запалянковците от лошата работа и на треньорите, и на футболистите, а Ванга заключава: „Така ще бъде, докато футболните специалисти не започнат да вземат за футболисти деца, които са най-много на шест години, както ги вземат от малки в художествената гимнастика. А те избират за този спорт големи момчета, които вече ходят по жени. Така футболът няма да се възроди.” Става вече късно. Започнала се е темата за радиацията и опасността за човека и природата от нея. Ванга приключва разговорите, като казва: „Яжте повече коприва, защото нея не я лови никаква радиация.” Скромната вечеря вече е приключила, съдовете са грижливо измити, масата е почистена, подът е преметен, за да бъде чисто за другия ден. Идва определената за нея кола от съвета, за да я заведе в дома й в Петрич. Изпращат я само до дворната й врата. Ванга не изпитва от нищо страх и спокойно превърта ключа. После уверено се насочва към къщата. Разбира се, никъде не светват лампи, защото на нея не са й нужни. Някой може да помисли, че тя веднага ще си легне, за да поспи и да си почине, но аз зная, че няма да стане така. Тъй като говорим за ежедневието на Ванга, искам да представя още един разказ на сестра й Любка: - Ванга не изпитва страх. В къщата й в Петрич кой знае как в градината се беше промъкнала змия и се навила на колело по плюшената пътека. Ванга я настъпила, но не се стреснала и змията не я ухапа, а излезе нанякъде. Търсихме я дълго, но не я открихме никъде и повече не се появи. Макар че живее сама и е сляпа, Ванга слиза посред нощ от втория етаж, ходи из градината и полива цветята. Има здрава нервна система и е много издръжлива. Чудим се как толкова години посреща, изслушва, напътства, разобличава и съветва хилядите хора, без да се прояви почти никаква умора. Преди години при нея имаше едно младо момче, касиер, и веднъж тя му нареди да издава квитанции на хората, без да ги ограничава, защото тя ще ги приема, докато издържи - да не чакат толкова посетители навън. И стана нещо страшно: върволица от хора, едни влизат, други излизат, нямат край. Момчето беше станало вир-вода, то просто не успяваше да напише квитанциите. По едно време й каза: „Лельо Ванге, да пускам ли още? Пиша стотната бележка?” И чак когато разбра, че навън пред вратата й не е останал нито един човек, тя му каза да спре. Всички бяхме крайно изтощени и от движението на толкова много хора, и от това, което слушахме от и за всеки, а на нея й няма нищо. Бодра, в добро настроение, беше готова да започне да работи нещо друго... Да, тя притежаваше неизчерпаема сила: допреди три години беше много силна, сама можеше да измести гардероба от единия край на стаята до другия. Навремето си беше купила транзисторче „Сокол” и където и да отидем, го пускаше. Слушахме само ние, защото тя се понасяше с мислите си неизвестно къде. Този транзистор стоеше винаги в пътната чанта. Преди години, не знам защо и по чие разпореждане, служители нахлуха в къщата й и описаха всички вещи, до една подаръци от благодарни нейни посетители. От тази грозна постъпка Ванга се разболя и беше цял месец на лечение в софийска болница. Но през това време къщата й остана отворена и недобросъвестни служители покрай описването си бяха взели кой каквото му харесва. Когато се върна от болницата, тя не пожела да влезе в къщата си, а остана на Рупите. Каза: „Не желая да ходя по стъпките на крадци!” Боядисахме всичко наново, изпрахме, изчистихме и подредихме точно както си беше преди, но тя затаи в душата си голяма болка, която не е отзвучала и до ден днешен. Веднъж ме попита дали не виждам някъде транзистора. Казах й, че съм го търсила, но не мога да го открия никъде, а тя ми отговори: „Нищо, той сам ще ми го донесе.” Като касиер при нея работеше възрастен човек, който се разболя тежко. Един ден той дойде вече много болен и й призна след 15 години, че той е взел транзистора и други неща, защото сметнал, че тя е много болна и вече няма да се върне от болницата. Подаде ми транзистора и помоли за прошка. Тя не се докосна до предмета, а само му каза: „Е, ти си плати данъка за това, че ми открадна тази вещ. Й още много ще страдаш за това деяние.” Наскоро след това човекът почина в страшни мъки. Не знам дали му е простила, никога повече не говорихме за тази случка, но се удивлявам на държанието й - през всичките тези 15 години тя е знаела къде е любимият й транзистор, но с нищо не показа кой е крадецът и с нищо не го обиди. В крайна сметка всички провинили се стигат до прага й да искат прошка, но какво таи в душата си, знае само тя. Често пъти седим, разговаряме и размишляваме за живота. Ванга често ми е казвала: - В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице. Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало да минат по реда си. Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо... Има една много стара приказка: било време, когато една камила струвала 10 гроша и била смятана за много ценна. После дошло време, когато имало много камили и една от тях струвала една аспра, но вече нямало купувачи. Разсъждавайте върху тази приказка, защото ще дойде ден, когато хората ще имат всичко, но няма да могат да си купят нищо от това, което действително има стойност и представлява неоценимо богатство - приятелството, другарството, любовта, съпричастието... Един ден при нас пристигна писмо от далечна Испания. Пишеше жена, до която беше достигнала славата на Ванга. Може би се беше интересувала за нея, защото знаеше много подробности от живота й. Спомням си от писмото й следния пасаж: „Учудва ме твоята дарба, Ванга. Или как по-точно да се изразя: при тебе няма мистика. Но аз те разбирам и зная колко ти е трудно. Виждайки нещата като на длан, ти си длъжна (и вярвам, че е така!) да вдъхнеш кураж на всеки, който застане пред теб за помощ, дори и да виждаш трагичния му край...” Симптоматична е тази констатация на непознатата испанка, защото тя много точно характеризира една от основните черти на Вангиния характер - нейното благородство и нейния непресъхващ хуманизъм. Всички знаем, а аз най-добре, че Ванга въобще не вижда. Но една сутрин, когато тръгваше за Рупите от дома си, се оказа, че липсва черната мрежа за коса, с която тя си прибира косите от много години. Бяхме в стаята четири жени и всички започнахме усърдно да търсим. Даже запалихме лампата. Но от мрежата така и нямаше следа. Изведнъж Ванга протегна десния си крак и с пръстите ни показа къде е мрежата: - Гледате четири чифта очи, а нищо не виждате. Моя приятелка, 3. Б. от София, разказва с голямо удоволствие следното свое преживяване: „Беше през зимата, когато отидох при Ванга. Прие ме в една спретната стая, където гореше буен огън, запален в камината. Ванга седеше срещу нея на едно миндерче и плетеше нещо. Ръцете й се движеха бързо и сръчно като на веща плетачка. Смаях се. Как плете така бързо и стегнато, без да сбърка нито една бримка, след като не вижда! Докато гледах учудена и възхитена, изведнъж тя се обърна към мен и каза: - Иди и кажи на жената, дето готви оттатък, да извади и приготви тигана, в който пържим риба. Тръгнах с готовност, но тъй като исках и аз да направя нещо за Ванга, я попитах дали не би позволила аз да изчистя рибата. А тя се засмя и каза: - Не можеш да я изчистиш, защото рибата не е тук, а сега пътува към мен. След малко ще я донесе един човек от с. Препечене. Направо занемях. Това, което каза Ванга, беше просто изумително. Реших на всяка цена да остана и да видя дали казаното от Ванга ще се потвърди. След около два часа при нея дойде някакъв младеж и първото нещо, което каза, след като поздрави, беше: „Лельо Ванге, налових прясна риба и ти нося малко да хапнеш!” Много са случаите на проявление на Вангиното ясновидство и обхващат всички страни и проблеми на човешкия живот. Но нека пак се върнем на основния въпрос: какъв човек е Ванга? Живяла съм през целия си живот до нея и мога убедено да отговоря: живее като всички хора и няма нищо особено в нейното битие. Но тя живее в пълна хармония и в съзвучие с природата, тя е наистина „част от нея” в пълния смисъл на думата. Затова така отчетливо цялата природа й звучи и й говори и тя улавя сигналите й със съвършените си сетива. Тя може да приема посланията на всичко, което я заобикаля: на тревите и на дърветата, на камъните и птиците, на предметите, на космоса, на миналото и бъдещето. Планината и хребетите й разкриват хилядолетните си тайни, а реката - предания за отдавна несъществуващи градове и хора. Според нея „всичко живее” и няма „нежива природа”, всичко се подчинява на висша организация и разум. Има моменти, когато тя не желае да разговаря с никого и ако някой се обади от двора, тя се сърди и казва да я оставят на мира, защото е заставена да слуша сама с часове за най-различни събития и хора от миналото и от бъдещето: - Не е хубаво, когато съм така задълбочена, да идвате при мене, това ме притеснява, макар вие да не виждате с кого разговарям... Понякога съм обкръжена от висши началници, понякога от техни подчинени служители, но всички са от космоса. Когато говорят, ми поставят на ушите нещо като слушалки, защото гласовете им идват от много далече и звучат като ехо. Затова ми е нужно спокойствие и тишина... Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и не смея да го обясня, защото един много строг глас непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам каквото и да било, защото хората заслужават живота, който водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи... Като че ли стремежът на човека е да погази всичко светло и свято, до което достигне, с цената на толкова скъпи жертви... Този ден, 30 май 1988 година, Ванга ми каза, че около нея обикаля много красива жена, която била облечена в бяло и стояла пред хората, които се готвят да влязат при нея. Тя я е наблюдавала доста време с удоволствие, защото облеклото на жената блестяло като сребро. Никой естествено не виждал жената. Когато служителят започнал да пуска хората при Ванга, „сребристата” жена се вдигнала на около два метра от земята. Била необикновено красива. „Не съм виждала толкова много красота, събрани в една „човешка фигура”, когато бях зряща и виждах като вас” - каза ми Ванга. Наближава дванадесет часът. Градът вече спи, но Ванга е още будна. Изкъпана, чиста и освежена, точно в полунощ тя ще коленичи пред чудотворната икона за среднощната си молитва и ще се моли за здравето, живота и успехите на цялото човечество. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|