Ванга ясновидката
КАКВО Е ТОВА „ПОЛТЪРГАЙСТ”?
Изтегляне 1.4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- В началото Бог сътвори небето и земята.
| КАКВО Е ТОВА „ПОЛТЪРГАЙСТ”?
„ След 200 г. човекът ще установи контакт с братя по разум от други светове? Ванга Ванга от години повтаря: „Истината за света трябва да се търси в старите свещени книги.” Нужно е да започнем да ги четем не само като религиозно, а като най-сериозно научно четиво, ако искаме да достигнем до извора на живота. Добре е наука и религия да се обединят в по-тясно сътрудничество, ако искаме да обогатим земната наука с мащабни фундаментални открития, да разберем кои сме, откъде идваме и накъде отиваме. Нужно е отново да се върнем към началото, да прочетем внимателно книга „Битие” на Библията и да поразсъждаваме здраво върху първото изречение: „В началото Бог сътвори небето и земята.” Ванга сподели един ден: „Написани са какви ли не книги, но никой не ще стигне категорично до верния отговор, ако не разбере и не приеме, че има духовен свят („небето”) и физически свят („земята”), и една върховна сила, наричайте я както искате, която ги е създала.” Към мен: „Оттук трябва да тръгнеш, а след това, ако си достатъчно морално извисена, за да можеш да приемеш и разбираш висшето познание, Бог ще те възнагради и ще ти даде сила и помощ, за да разбереш в действителност кое как е станало.” Светът, както казва Ванга, не е само сбор от физически явления и не само това, в което ние живеем и познаваме. Той е разделен основно на „свят на Бога” - духовния свят, и свят на сатаната. По цялата вселена се води борба между доброто и злото. Макар и малък, нашият свят също води своята духовна борба. Този, който дебне и ни напада отвсякъде, го нарекохме с модерното име „полтъргайст”. Не зная как е другаде, но у нас това явление стана напаст. За него чух за първи път някъде през месец януари 1990 година, когато при Ванга започнаха да идват какви ли не хора, които твърдяха, че се чувстват обладани от някаква невидима сила и тя ги принуждава да й се подчиняват безпрекословно. Тези хора рисуваха на лист някакви същества със странни форми, с антени по главите, с необичайни за нас тела, очи, уши, крака. Тези създания предаваха информация за незнайни светове, чертаеха планетни системи, неразбираеми знаци и йероглифи от неизвестни писмености, съобщаваха тайни за нашето минало, „предсказваха” бъдещето. Проявяваха голяма загриженост към своите приносители, държаха се с тях мило и приятелски и ги предпазваха от беди и болести: с две думи, “извънземни”. Лошото е там, че това „вселяване” стана като зараза, започна да се проявява във все повече хора, не отмина и децата. Крайно разтревожените родители се събираха пред вратата на Ванга, чакаха с дни да ги приеме и да им каже какво ги е сполетяло и как да спасят децата си. Много от тях ги водеха на Рупите. Аз се запознах с някои деца и разговарях. Те изглеждаха видимо съвсем нормални, но бяха някак замислени, отвлечени, отпуснати и апатични към това, което ги заобикаля. Единствено с охота разказваха за съществото, обикновено със странно, засукано име, с което общуват и което им съобщава пречудни неща за света. Пишеха и рисуваха причудливи картини. Създанието постепенно ставаше част от семейството и нищо не се правеше без неговото мнение или одобрение. За съжаление имаше родители, които се гордееха с това, което са постигнали децата им, и им правеха широка реклама на „ясновидци” или „лечители” в пресата. Една майка беше стигнала дотам, че през гладната 1990 година, когато нямаше продукти и на някои места раздаваха купони, беше отишла в кметството да поиска допълнителна дажба за съществото, което общува с дъщеря й, защото обичало доматена супа. Да се смееш ли, да плачеш ли! Ванга беше объркана. Споделяше ми след такива срещи, че тя никога досега не е виждала в съзнанието си такива същества, нито пък е чувала от думите, с които те пълнеха главите на своите приемници. Изслушваше внимателно „поразените” хора, а после неизменно ги пращаше в църквата. Караше ги да постят, да се изповядат и после да се причестят. „Ако е нещо от сатаната - казваше Ванга, - то ще се махне, стига постът и причастието да се правят с вяра, ако е от Бога - ще се затвърди, но се съмнявам това да са Божии работи...” Така и излезе. Не бяха Божии работи. Някои от хората след време се побъркваха, други си съсипваха семействата, защото непрекъснато се караха, други решиха, че вече са големи лечители, и доразболяха и умориха немалко пациенти. Въобще там, където имаше „висок” гост от космоса, там се случваха все лоши неща, а уж посетителят беше добър и идваше да спаси човечеството. Около две години след тези събития, когато се начетохме и наслушахме на „чудесии” и „страхотии”, свързани все с това явление, един ден Ванга ми каза: „Виж сега докъде води неверието и невежеството у хората. Тези, с „извънземните”, до един смятат, че Бог ги е дарил със своя сила, а не си дават сметка, че това не става така, говорили сме по този въпрос неведнъж. Дори и в нашия живот никой не ти дава нещо ей така. А тук виж сега какво става: ходи си човекът по белия свят, греши, робува на страсти и пороци, не изпълнява Божиите заповеди, дори не вярва в Бога, а той изведнъж, хоп, дава му небесен дар. Така „изведнъж” дава само сатаната. Неговите „дарове” са временни, само докато душата на човека се съблазни, докато се възгордее, че е нещо по-особено от другите, нататък вече е лесно... Този човек сам се осъжда на вечно страдание. Лошото е, че „заразява” и други хора и някога и за тях ще бъде отговорен. Да бяха вярващи тези хора, да бяха отворили книгите за житията на светиите, щяха да видят каква вяра, колко години страдания и изпитания са нужни, колко време покаяние, пост и молитва са необходими, та човек да очисти душата си и да стане готов да приеме Божията милост като някакъв небесен дар, било то лечителство, ясновидство, пророчество... Нещо повече - въпреки голямото си усърдие не всички светии приживе са получавали небесни дарове, а много от тези, на които са били дадени, са се отказвали доброволно от тях, за да не изпаднат в грях чрез гордост и да не навредят на душата си. Приемането с охота на „човечета” и „информации” от космоса говори единствено за това, че за съжаление българинът е податлив на сатанински внушения, защото тези същества са единствено рожба на дявола и не идват отдалече, а са си тук, около нас, или идват от „поднебесното царство”, което знаем, че се обитава от сатаната и неговите слуги. Да бяха имали тези хора духовните очи на преподобна Теодора и да бяха получили милост от Бога, та да погледнат как изглежда в действителност това, което им се представя за миловидно и приятелски настроено същество, биха умрели от ужас, погнуса и страх. Нима така изглеждат Божиите пратеници и нима им е нужно да въздействат на хората, като ги плашат с чукане, тропане, преместване на предмети и страховити изображения? Така прави само сатаната, защото той подчинява чрез принуда. Божиите пратеници въздействат върху душата на човека и му носят усещане за много красота, радост, извисеност, доброта и любов. Но те никога не се натрапват. Бог е дал на човека едно мощно оръжие - неговата воля, която никаква сила не е в състояние да я сломи, така че човек сам да реши на кого да служи. При Бога няма принуда, защото той не се стреми към лесни победи. А като ме питаш за спасението, ще ти кажа: няма друг начин безпомощният човек да се спаси от „агресора”. Тук не става дума за игра на въображението, а за свръхмощни, невидими и непостижими за човека сили. Той сам по никакъв начин не може да се освободи от тях. Може само като поиска помощ от Бога, „силата на силите”, и то по определен начин - чрез покаяние, пост и молитва.” Ванга както винаги беше абсолютно права, но малцина я послушаха и разбраха. Вълната на „екстрасенсите” у нас се увеличаваше. Не бяха малко и тези, които се обявиха за „ученички” на Ванга или още по-смело - за нейни „наследнички”. Аз се опитах да се намеся, като цитирах в някои издания казаното от Ванга, че „тя не може да има ученички, защото при никого не се е учила, за да го предаде на друг, и че само Господ знае дали ще има наследничка”, но това изявление мина незабелязано. И как не! Да си под „запазената марка” на Ванга означава повече „клиенти” и естествено повече пари, много пари. Не зная как ще завърши тази история, защото проблемът не е нов. Още преди години свети Игнатий Брянчанинов е написал с огорчение: „Голямо бедствие е липсата в човека на истинско богопознание. Тогава хората приемат делата на дявола за дела Божии.” Лошото е, че и нашата Църква не можа да овладее своевременно положението и да поеме своята отговорна просветна роля. Разделението на два или три свети синода, на две православни църкви предизвика крайно отрицателен ефект сред търсещите пътя си хора и ги тласна към „извънземните” и сектите. Ванга много страда от проблемите в нашата църква. Когато в края на м. юли 1993 г. я посети отец В. Ш. от църквата ни в Чикаго, Ванга му каза: „Загубихте си достойнството. Когато ви ръкополагат за свещеници, какви думи се произнасят? Достойнство, достойнство, достойнство! Вие сами сте виновни за краха на Църквата, защото й изневерихте; не са ви виновни нито „червени”, нито „сини”, ни „зелени” (в смисъл партии). Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|