Надеждата играе същата роля в пропагандата – демонстрация на сила.
C. Подражание
Подражанието е една от най-елементарните форми, на интерперсонално взаимодействие - която има подчертано взаимодействие.
Подражанието присъства и в малките групи, но големите групи са налице допълнителни фактори, усилващи неговото действие.
Всеки индивид се ражда с определен набор природно обусловени функции – но по подражание те се превръщат в социално значими форми на поведение.
В природата има множество потвърждения на този закон:
Като се започне от химичните елементи, изграждащи неживата природа,
И се стигне до космическите обекти – планети, звезди, галактика.
В животинския свят, неговият най-първичен механизъм е наследствеността.
Диапазонът на подражанието е твърде широк – от сляпото копиране, до мотивираното следване на другия.
От децата, подражанието е неосъзнато – повърхностно и външно.
У зрялата личност обаче подражанието може да бъде нарочно и осъзнато – с цел подпомагане на учението.
Подражанието е ирационално – такова е то в стадото, в ятото, в глутницата. Такова е и в тълпата. и в други масови феномени, като паника, отчасти в модата и пр.
Характерното за този процес е, че – човек се сравнява с подобните на себе си индивиди и групи, за които счита, че са в сходна с неговата ситуация, търсейки по-скоро приликите, отколкото разликите.
В тълпата е налице – устойчиво чувство за идентичност с другите,
Същевременно – изправен пред мощта на тълпата и пред собствената си безпомощност, той почти автоматично трансформира своето безсилие в готовност за безкритично взаимстване.
Така посредством подражанието, което го идентифицира с тълпата – индивидът придобива: увереност в мисленето си; усещане за могъщество и независимост; и намира изход от екзистенциалната тревожност.
В тълпата може да се случи подражанието да тлее, но да не се проявява, поради отсъствие на модел. Много скоро в тълпата се появява и модел. Всички са възбудени, но не всички са активни в тълпата. Има готовност, има и възбуда за действие:
|