Личностният механизъмна нестабилността се изразява в използването на инцидентното множество като отдушник за индивида.
Всяка личност носи нормативен елемент у себе си, който поддържа нейното социално вградимо поведение: „Не говори високо“, „Бъди точен“, „Прибирай се навреме“ и прочие. Но да живееш под непрекъснатия диктат на нормата е уморително, затова заедно с него всеки човек носи в себе си и желанието за релаксация, за отдушник. В този контекст всички системи в природата са подчинени на цикъла: „напрежение – релаксация - възстановяване“. Само човекът нарушава този баланс и се мъчи да го превъзмогне с кафе. Причината е във факта, че той е едновременно баща, съпруг, служител и т.н. до втръсване и понякога иска за известно време да не бъде това, да релаксира. Удобно място за релаксация е и инцидентното множество. От една страна в него анонимността на индивидите дава терен за релаксация. В известен смисъл другите са не личности за индивида, те значат малко за него и той може да не се съобразява с тях. От друга страна инцидентното множество няма структура и роли, които трябва да се спазват. В него индивидът влиза вече с една кондиция за отсъствие на отговорност към другите. Затова се държи дръзко, съобразява се изключително със себе си. И в минимална степен с другите. Така в тази обстановка, личностната потребност от релаксация е искрата, която лесно запалва духовете в идентичното множество, сблъсквайки се със същата кондиция у другите. Отсъствието на ясно декларирани социални ограничения и норми в инцидентното множество, кара хората да се държат първично, съобразявайки се само със себе си.
Групови механизми: Заедно с личностните в условията на случайно множество действат и групови механизми на експлозивността и нестабилността. Човек има нужда от самоутвърждаване сред другите „Да се разтвори в групата“. Изправен пред социалната действителност, той разсъждава приблизително така: „В службата ме знаят, в семейството също, приятелите също – там има вече изградена формална и неформална структура, която не може да бъде прескочена“. Най-подходящо за ново, престижно самоутвърждаване е инцидентното множество, защото няма изградена групова структура.
В инцидентното множество има изключително големи възможности за сугестия, т.е. за убеждение в нещо без разсъждаване. От една страна индивидът бяга от нормативния диктат в стремежа си към релаксация. От друга страна самото инцидентно множество е пространство, свободно от правила и норми.
