Движението „НОВА ЕРА“ заема симптоматично място за масовото мислене сред религиозните, екологичните, политическите и пр. движения.
Целите му са промяна на мисленето. Те са уникално съчетание на конформен колективизъм с болен индивидуализъм.
В „НОВА ЕРА“ откриваме всички основни характеристики на движенията въобще: съмнителен рационализъм; тирания на групата върху индивида; идеологизация на духовните водачи и прочие.
Негови водачи и идеолози през 70-80 години са американката Мерилин Фъргюсън и физикът Фритьоф Капра – в движението акцентът в мисията на водачите е върху тяхната роля на учители. Те са авторитетите. Те са авторитетите, които поднасят идеологията на своите несамостоятелни и доверчиви последователи.
Движението се организира в малки общества, комуни, братства, групи за социални контакти, изразяващи нови принципи на съвместен живот.
В настоящия момент е отминало времето, когато на тълпата се е гледало като на сбирщина, паплач, сган с психотични, социални и престъпни отклонения.
Убеждението, че само институциите и организациите представляват истински гръбнак на съвременното общество, отпада в съвременното обществознание.
На негово място идва идеята, че масата е основна съставка на всяка политическа система „така както брашното е основната съставка на хляба“.
Законите и институциите са безсилни пред тълпата, тя помита всичко със своята стихия. (А теориите за престъпността и анормалността, и се взаместват с идеи за „управление чрез обществено мнение“).
Съвременното общество се категоризира катомасово общество,в което господстваща роля играят масовите форми на социална активност.
При тези условия – психиатричните, законодателните, въобще рестрективните мерки за контрол над тълпата стават неподходящи и се заменят основно с политически.
Според Льобон – тълпата е първобитна орда. Хора с различен произход, събрани вследствие на преселения, нахлувания, покорявания. Различни по кръв, език и нрави, за тях законът има ограничено действие.
Тяхното поведение се регулира преди всичко на базата на обществено-психологически механизми. Въжделенита, емоциите, контагиозността и общото лидерство – това е тълпата – Par excellence;
