C. Социални движения - организациите се отличават с най-висока степен на саморегулация. Най-важната им характеристика е тяхната организационна структурираност.
Социалните движения обединяват хора, на базата на общите им вярвания, че даден социален проблем може да бъде решен с определени средства, характерни за съответното движение: религиозни, насилствени, политически или някакви други подобни.
Движението държи в ръцете си социалния конфликт и той е неговото оръжие. Ако движението успее, то установява нов социален ред. Такива са напр. Американската, Френската, Съветската и Китайската революция.
В движението се прави усилие да се прокара интелектуално – когнитивен обяснителен елемент. Докато в тълпите господства афектът.
Движенията, поради своя характер и цели са значително по-устойчиви във времето. Те траят с години. Могат да надживеят поколения. В това отношение Българската история е изпълнена с примери, между които национално-освободител-ното движение срещу Османското владичество е най-яркият.
Тази разлика между тълпите и движенията, обаче не пречат двата феномена да кореспондират по между си: Напр: тълпите могат да възникнат в контекста на дадено движение. Един мирен протест на „Движение за защита на гражданските права“, атакуван от полицията може лесно да превърне масата в тълпа и да прерасне в безредица, както нерядко се случва.
Балансът и рационалното и ирационалното, разделя движението от тълпата и го поставя на границата със социалната организация.
По начало колективното поведение в масовите епизоди се приема за гротеска на човешката рационалност. Първите изследвания от началото и средата на века отнасят колективното поведение към психичните разстройства. Това е валидно, разбира се за някои конкретни или определени групи-общности. Сред тях попадат множество религиозни секти. Ярък пример в това отношение са сатанистите, където музиката, наркотиците и мистицизмът се преплитат в една мътна „идеология“ на фактически аутсайдери.
В друга група движения рационалният елемент не е така деформиран, потребностите са естествени, целите обществено-полезни, използваните средства са социално-вградими, но обществото до момента не им е обръщало внимание, с което е допринесло за една несправедливост. Така е с движенията за граждански права и с екологичните движения. Движението се развива от самосебе си. Често средствата, към които прибягват тези движения са социалните конфликти.
В големите групи няма възможност за детайлно изясняване на позициите. Това опростява езика, на който хората общуват помежду си. Така се оформя групова концепция, през която съзнанието на всеки един в движението, пречупва действителността, и я възприема малко или много деформирано:
|
