Виден словашки българист с награда от Министерството на културата

Дейността на д-р Емил Кудличка не остава затворена сред стените на университета и студентите. За близо 40 години е превел на словашки над 110 български драми, куклени пиеси, интервюта, проза. В негов превод на словашка сцена са поставяни такива творби като “Службогонци” от Иван Вазов, “Хоро” от Антон Страшимиров, “Човекоядката” на Иван Радоев, “Лазарица” и “Опит за летене” на Йордан Радичков, която се играе при огромен успех в продължение на няколко сезона.

В негов превод на словашки са публикувани много произведения на Ст.Л. Костов, Рачо Стоянов, Йордан Йовков, Димитър Димов, Георги Джагаров, Николай Хайтов, Иван Пейчев, Емил Манов, Иван Радоев, Станислав Стратиев, Валери Петров, Никола Русев, Недялко Йорданов, Константин Илиев, Стефан Цанев, и др. (“Съвременна българска драма”. Сборник. Иван Радоев, Йордан Радичков, Стефан Цанев, Станислав Стратиев. Превод Емил кудличка. Братислава, 1996 г.)

Значима е ролята му и като дългогодишен кореспондент на словашки вестници и списания, представящ пред словашката културна общественост отзвук от събитията в литературния живот на България.

В момента е сътрудник на двуседмичното списание за радио и телевизия “Теле плус”, където редовно публикува български хумор и сатира.

Тържеството бе повод да бъде представена излязлата неотдавна на словашки език книга на българския изкуствовед Христо Ковачевски „Светът на картината”, преведена от Емил Кудличка.

Юбилярът беше поздравен от българския посланик в Словакия г-н Огнян Гърков, както и от десетките приятели на българската култура, писатели, издатели и читатели.

Тракийската гробница в Свещари е уникален паметник на тракийското елинистично изкуство от І половина на III в пр. Хр. Намира се в североизточна България, на 2,5 км югозападно от с. Свещари, на 5 км северно от Исперих и на 34 км североизточно от Разград. Разкрита е при археологически разкопки на тракийската могила - Гинина могила край с. Свещари през 1982 г. Състои се от коридор (дромос) и три сводести камери с почти квадратен план, покрити със свод във формата на полукръг.

Най-богато украсена е централната камера - каменна пластика, релефи и стенописи. Има едикула, оформена като фасада на храм с изобразен конник, който получава златен венец от богиня (хероизация, обожествяване на погребания), следвана от религиозна процесия. По трите стени има висок релеф от 10 кариатиди. Погребалният ритуал, строителната техника, архитектурното оформление и украсата свидетелстват, че в гробницата е погребан тракийски владетел.

В централната гробна камера са поставени две каменни легла, над богатата релефна украса е изобразена сцена с култов характер, пресъздаваща обожествяването на знатен тракиец. Удължените пропорции на фигурите, композицията и стилът намират паралели с изображенията в Казанлъшката тракийска гробница. Погребалният ритуал, строителната техника, архитектурното оформление и украсата свидетелстват, че тук е погребан тракийски владетел.