За да разберем какво се случва, когато се използва тази техника, вземаме за изходна точка едно често наблюдавано при невротичните личности състояние, а именно тревожността на очакването. За този страх е характерно, че произвежда точно онова, от което се страхува индивидът. Например човек, който се страхува да не се изчерви при влизане в голямо помещение и среща с много хора, всъщност е по-предразположен към изчервяване при тези обстоятелства.
Пациентът иска да избяга от или да се бори срещу симптома или компулсията и това поражда изпреварваща тревожност, която на свой ред увеличава вероятността от предизвикващия страх симптом или компулсивно поведение. Точно относно този модел логотерапията на Виктор Франкъл пита: Какво би се случило, ако подтикнем пациентите с фобия да се опитат да пожелаят това, от което се страхуват? Във всеки пример подобно парадоксно намерение отнема вятъра от платната на изпреварващата тревожност и предизвиква „самодистанциране“. Фактът, че често участва и хумор, само подпомага този процес на самодистанциране.
Парадоксното намерение е инструмент на човешката способност за дистанциране от себе си. Многократно е наблюдавано, че то е ефективно дори в тежки, хронични и трайни случаи и че има успех дори при кратка терапия. Описани са случаи на обсесивно-компулсивно разстройство, при които разстройството е продължавало 60 години, докато парадоксното намерение е довело до видимо подобрение..( Теория и терапия на психичните разстройства“)
