Смисълът на живота /Същността на съществуването/ Смисълът на любовта

Смисълът на живота /Същността на съществуването/ Смисълът на любовта

1. Чрез творческа работа или извършване на дело;

2. Чрез преживяване на нещо или среща с някого;

3. Чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание.

Първият, пътят на постижението или осъществяването, е напълно очевиден. – Когато са влизали в лагерите, на затвориниците са им вземали всички дрехи, лични принадлежности и обувките, ако са били хубави. Тук на Виктор Франкъл вземат ръкописа на теорията му, което го смазва, но в момента в който получава дрехите на друг затворник, във вътрешния джоб той намира листче с еврейска молива, която му дава сили да продължи и смисъла, че като излезе от тук отново ще напише всичко, което е в главата му.

Тук подхождайки към Библията, ние може да видим нещата по следния начин:„В началото Бог създаде...“(Битие 1:1). Създадени сме по негов образ и подобие, което автоматично означава, че същността ни е да творим. А когато си открил смисъл, да правиш нещо, което да донесе принос и да е удовлетворение на другите, трудните моменти и моментите на страдание преминават с убедеността, че има защо, че има за кого..

Вторият път за намиране на смисъл е чрез преживяване на нещо - доброта, истина или красота, чрез преживяване на природата или културата и, накрая, но не на последно място, чрез преживяване на друго човешко същество в самата му неповторимост - обичайки го. Никой не може напълно да осъзнае дълбоката същност на друго човешко същество, ако не го обича. При това чрез своята любов обичащият позволява на обикнатия да реализира своите заложби - карайки го да осъзнае какъв може да бъде и какъв трябва да стане, той го тласка към осъществяване на тези заложби.

Според Библията:„Също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“( Матей 20:28)

Третият начин да се намери смисълът в живота е чрез страдание. Франкъл твърди, че този смисъл може да се намери дори когато сме изправени пред безнадеждна ситуация, сблъсквайки се със съдба, която не може да бъде променена. Защото това, което е от значение тогава, е да се даде свидетелство за най-важната сред неповторимите човешки възможности: да се превърне личната трагедия в триумф, страданието - в човешко постижение. Основен принцип на логотерапията е, че главната грижа на човека е не да получава удоволствие или да избягва болката, а по-скоро да вижда смисъл в живота си. Ето защо човек е готов дори да страда при условие, че това страдание има смисъл. Смисълът е възможен дори въпреки страданието. Правилното понасяне, т.е. истинското изстрадване на съдбата е постижение, дори най-висшето постижение, което човек изобщо е в състояние да извърши.