Когато добавиш смисъла в играта на живота, тогава идиотията на глупостта се превръща в слуга на растежа ти. Може да боли ужасно, но вложиш ли болката в сърцето на смисъла (Логоса), тя се превръща в градивна
Според Франкъл: „Търсенето на смисъл е първичната мотивация в човешкия живот, а не „вторична рационализация“ на инстинктивните нагони. Този смисъл е неповторим и специфичен в това, че трябва и може да бъде осъществен единствено от човека. Само тогава той постига значимост, която ще задоволи собствената му воля за смисъл.Човекът обаче е в състояние да живее и дори да умре за своите идеали и ценности!“(Човекът в търсене на смисъл)
Според Библията Бог ни е създал с „духовни нужди“, в това число с желанието да разберем смисъла на живота.Това не се отнася до естествения характер на човека, а до съзнателния му избор и дисциплина. Те съзнават своята духовна нужда и намират нейното удовлетворение в Господ Исус.
„Благословени са хората, които знаят, че са духовно бедни,
защото небесното царство им принадлежи. (Матей 5:3)
Вярата е изключителна сила – целенасочена енергия, основаваща се на частично знание, предусещане, интуиция и доверие в разкриващото се чрез нейния устрем все по-нарастващо познание. Тоест, дихотомията вяра и знание не е взаимоизключващо се противоречие, а взаимодопълваща се цялост. Едно високо познание винаги идва от себепознание. Вярата се отнася към познанието така, както религията към науката. А науката без религията се превръща в блато, откъснато от източника на реката на живота.
