Виктор Франкъл Логотерапия

Биография

Роден е във Виена, в семейство на еврейски чиновник.

Франкъл учи медицина във Виенския универ­ситет и впоследствие специализира неврология и психиатрия. В ученическите си години се интересува от психоанализа, но в крайна сметка попада под влиянието не на Фройд, на когото изпраща писма и материали, а на Адлер. След изключването му от Дружеството по индивидуална психология, Франкъл организира „места за младежки консултации, където млади хора с душевни проблеми получават безплатни консултации“. През 1930 г. организира специална акция по времето, когато се раздават годишните свидетелства на учениците и като резултат „за първи път от много години във Виена не бе регистрирано нито едно самоубийство на ученик“.

Между 1933 и 1937 г. оглавява женското отделение в психиатричната болница „Ам Щайнхоф“, наричано „павилион на самоубийците“. За тези четири години през ръцете на Франкъл минават около 12 хиляди пациентки. След навлизането на хитлеристките войски Франкъл поема ръководството на неврологичното отделение на болница „Ротшилд“. Тук следва един от най-противоречивите епизоди от живота му. Тъй като в болницата често докарват пациенти евреи, направили опит за самоубийство, Франкъл търси различни начини за тяхното спасяване.

Той разработва собствено психотерапевтично учение, което още през 1926 г. обозначава с понятието логотерапия. „Logos“, според личното предпочитание на Франкъл, се използва в значението на „дух“. Духът е онова измерение на човешкото, което в най-голяма степен вълнува човека и лекаря Виктор Франкъл, и от което според него изобщо тръгва различието между хуманната и ветеринарната медицина. Духът може да се разбира като свобода, съзнание и като волята за смисъл.

Тук правя препратка към един стих от Библията:

„Човекът е направен по образа на Бога и когато Бог вдъхна в човека дъха на живота, той стана жива душа (Битие 1:26, 2:7). В самата си същност Библията се занимава с духовността на човека, като започва с неговото грехопадение и последствията от това, особено във връзка с отношенията на човека с Бога

Така поставени, дали силна вяра и търсене на смисъл е едно и също?

Евреи 11:1 ни казва, че вярата е „даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме". Може би никой друг компонент на християнския живот не е по-важен от вярата. От вярата, че когато си в трудна ситуация има за какво да се държиш, за да отцелееш.

Ако отнесем това твърдение към въпроса на Франкъл: Лишен ли е човек от избор на действие, като в тези в лагер на смъртта.? „Можем да отговорим въз основа на опита, а също и по принцип. Опитът от лагерния живот показва, че човек има избор на действие. Съществуват достатъчно примери, (често от героично естество, които доказ­ват, че апатията може да бъде превъзмогната, а раздразнителността – потисната. Човек може да съхрани следа от духовна свобода, от независи­мост на ума дори в такива ужасни условия на физически и психически стрес. Ние, живелите в концентрационни лагери, можем да си спомним хората, които обикаляха бараките да утешават другите и им даваха последното си парче хляб. Може да бяха малцина на брой, но те са достатъчно доказателство, че на човека може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път. А винаги трябваше да се прави избор. Всеки ден, всеки час предлагаше възможност да вземеш решение, което определяше дали ще се подчиниш или не на онези сили, заплашващи да те ограбят от самата ти същност, от вътрешната ти свобода; решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на обстоятелствата, отказал се от свобода и достойнство за да бъдеш претопен в калъпа на типичния лагерник.

Всички тези думи Библията ги казва много по-кратко:

• 
  “ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” (Матей 17:20)