11
Но като видели опърпаните му
дрехи и окаяния му вид, войниците не му повярвали и го отпратили.
Наложило му се една година да работи каквото намери, да живее в мизерия и да се бори за оцеляването си. Накрая успял да събере малко пари, за да се облече по-прилично и отново се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си несгоди и нещастия, за пълната разруха, която настъпила в царството и в живота му и го помолил за подкрепа. Но за
негово огромно разочарование, царят му дал
100 овце и го отпратил.
Огорчен и обезсърчен, злочестият цар все пак започнал да пасе овцете – така или иначе нямал по-добра алтернатива, пък и трябвало да преживява някак си.
Минало малко време, започнал да си стъпва на краката, но отново го сполетяла беда – всичките му овце били изядени от вълци.
Какво да прави, пак отишъл да моли за помощ своя стар приятел. Но този път помощта била още по-скромна – получил 50 овце. Отчаял се още повече, но приел овцете и пак започнал отначало. Не след дълго обаче нещастието пак почукало на вратата – малкото му стадо пропаднало в пропаст и той отново изгубил всичко.
Срам не срам, нещастникът отишъл за трети път при своя покровител.
Разказал му за поредната беда, която го сполетяла, и се примолил за още един шанс. Царят го изслушал и разпоредил да му дадат овце. Този път само 25.
И така, започнал злополучният цар пак от нулата, с още по-малки възмож- ности. Пасял скромното си стадо и се надявал този път да опази овцете си.
Времето минавало, той се трудел от сутрин до вечер и постепенно нещата потръгнали. Стадото му започнало да се разраства и да се умножава. Докато един ден овцете му станали 1000.
Доволен и горд, той решил отново да отиде при приятеля си, но този път, за да му се похвали и да му благодари.
И най-неочаквано за него самия, щедрият владетел, който три пъти му давал овце, наредил да му дадат съседното царство.
– Но защо не направи това, още когато дойдох първия път при теб за помощ? – попитал изумен царят. – Защо трябваше да
ми даваш да паса овце, а не ми даде царството веднага?!
– Защото от него нямаше да остане камък върху камък – отговорил мъдрият му приятел. – Аз просто почаках докато свърши черният период от живота ти. Сега вече виждам, че е дошъл следващият етап от твоята съдба.
А овцете бяха само показател...