Винаги има надежда


Ето какво се случило в съда



Pdf просмотр
страница10/95
Дата03.03.2023
Размер1.26 Mb.
#116755
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   95
Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота - 4eti.me
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
Ето какво се случило в съда.
Когато изтеглил своя жребий, осъденият, без да погледне какво пише на листчето, веднага го сложил в устата си и го погълнал. На съда не оставало да направи нищо друго, освен да види другото листче в купата. А там, разбира се, останал надписът „Смърт“. Така те установили, че човекът е изтеглил „Живот“ и го освободили.

Животът е непредвидим. За много кратко време той може да се обърне
няколко пъти от добро към лошо и обратно. Трябва да сме винаги готови за
това. И понякога в най-лошата на пръв поглед ситуация може да се крие
благополучният изход. За да се справиш с една заплетена ситуация, не
трябва да губиш самообладание, а да помислиш. Да се бориш до последно.

Черните периоди
Живеел някога един цар. Той си имал всичко необходимо за спокоен и щастлив живот. Но един ден върху царството му се струпали много беди.
Настъпила страшна суша, която опустошила всички посеви, започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите.
Тогава царят разбрал, че трябва да се спасява и побягнал към други земи, където владетелят на едно царство му бил приятел. Стигнал да главния град и поискал да се види с царя, като казал на стражата му, че е негов приятел.


11
Но като видели опърпаните му дрехи и окаяния му вид, войниците не му повярвали и го отпратили.
Наложило му се една година да работи каквото намери, да живее в мизерия и да се бори за оцеляването си. Накрая успял да събере малко пари, за да се облече по-прилично и отново се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си несгоди и нещастия, за пълната разруха, която настъпила в царството и в живота му и го помолил за подкрепа. Но за негово огромно разочарование, царят му дал
100 овце и го отпратил.
Огорчен и обезсърчен, злочестият цар все пак започнал да пасе овцете – така или иначе нямал по-добра алтернатива, пък и трябвало да преживява някак си.
Минало малко време, започнал да си стъпва на краката, но отново го сполетяла беда – всичките му овце били изядени от вълци. Какво да прави, пак отишъл да моли за помощ своя стар приятел. Но този път помощта била още по-скромна – получил 50 овце. Отчаял се още повече, но приел овцете и пак започнал отначало. Не след дълго обаче нещастието пак почукало на вратата – малкото му стадо пропаднало в пропаст и той отново изгубил всичко.
Срам не срам, нещастникът отишъл за трети път при своя покровител.
Разказал му за поредната беда, която го сполетяла, и се примолил за още един шанс. Царят го изслушал и разпоредил да му дадат овце. Този път само 25.
И така, започнал злополучният цар пак от нулата, с още по-малки възмож- ности. Пасял скромното си стадо и се надявал този път да опази овцете си.
Времето минавало, той се трудел от сутрин до вечер и постепенно нещата потръгнали. Стадото му започнало да се разраства и да се умножава. Докато един ден овцете му станали 1000.
Доволен и горд, той решил отново да отиде при приятеля си, но този път, за да му се похвали и да му благодари.
И най-неочаквано за него самия, щедрият владетел, който три пъти му давал овце, наредил да му дадат съседното царство.
– Но защо не направи това, още когато дойдох първия път при теб за помощ? – попитал изумен царят. – Защо трябваше да ми даваш да паса овце, а не ми даде царството веднага?!
– Защото от него нямаше да остане камък върху камък – отговорил мъдрият му приятел. – Аз просто почаках докато свърши черният период от живота ти. Сега вече виждам, че е дошъл следващият етап от твоята съдба.
А овцете бяха само показател...



12
Тази притча ни припомня, че понякога не трябва да търсим дълбоки
причини за черните периоди в живота. Просто има такива. Някои са
кратки, други са по-дълги и болезнени. Но винаги отминават.
И не трябва да се гневим на съдбата, защото може би тя, както и
мъдрият цар, който давал все по-малко овце на своя приятел, ни отпуска
мънички парченца късмет и благоденствие докато сме в този период, за да
ни предпази от по-големи загуби.


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   95




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница