Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
| Покоят на забравата Един възрастен човек загубил паметта си. Той не помнел нищо: нито какво е казал преди един час, нито кого е срещнал през деня, нито какво е ял. Когато излизал навън, забравял защо и закъде е тръгнал. Близките му били толкова притеснени, че започнали да търсят помощ от всякакви лечители и знахари. Но нищо не можело да върне паметта на човека. И ето, един ден се появил някакъв странник, който казал, че може да го излекува: – Трябва да се промени ходът на мислите на болния – само това може да помогне да си върне паметта. Но най-напред трябва да свършим нещо друго. Ще го оставим без дрехи, без храна и ще го затворим в тъмна стая. Речено-сторено. Когато съблекли дрехите на болния и ги скрили, той започнал да ги търси, успял да ги намери и отново ги облякъл. Когато не му дали храна, той сам намерил и се нахранил, а когато се опитали да го затворят в тъмна стая, той не им позволил. – Вече знам със сигурност, че болестта е излечима – казал странникът. – Сега трябва да се затворя с болния в една стая, така че да слуша единствено мен. Ще прекараме насаме една седмица. Но никой не трябва да влиза при нас. Никой не разбрал какво точно се е случило през тази седмица, но когато болният излязъл от стаята, от болестта му нямало и следа. Само че в него била настъпила някаква огромна промяна – той бил толкова зъл и гневен, че никой не можел да стои покрай него. Започнал да ругае жена си, крещял на синовете си и дори ги удрял, карал се с всички около себе си. – Какво е станало с теб? – питали го близките му. 43 – През живота си досега съм преживял много неща – и любов и омраза, и болка и радост, и беди и тревоги, и страхове и проблеми. Те оставяха върху мен своя положителен или отрицателен отпечатък, но с времето всички събития и емоции избледняваха. Аз успявах да възстановя своето душевно равновесие. И животът продължаваше, а аз намирах мястото си в него. Но сега... Аз си спомних всичко, което се е случило. Не знам дали сърцето ми може да понесе отново тези емоции и чувства, и то наведнъж... Дали отново ще мога да намеря покоя на забравата... Един човек от сутрин до вечер се трудел в своята градина, но напролет тя се обсипвала с огромно количество глухарчета, които задушавали посевите му. Какво ли не правил, за да се отърве от тях, как ли не се борил с упоритото растение, а те ставали все повече и повече. Накрая, отчаян, отишъл за съвет при един мъдър човек. – Всичко опитах, но не мога да спася градината си от тези глухарчета! Кажи ми, учителю, какво да правя? – Научи се да ги обичаш – казал старецът. |