47 сърцето си.
След три дни пост, аз вече не мисля за възнаграждението, което ще получа за работата си, а след петия ден от поста забравям и за почестите и похвалите. След седем дни всичко около мен престава да съществува, забравям дори за себе си. Цялата ми духовна енергия и мисъл е насочена само към работата ми, тя изпълва цялото ми същество. И тогава вече аз отивам в гората, за да избера дървото за моята работа. Дълго време бродя там, оглеждам дърветата, вглеждам се
в божествената им същност, търся съвър- шенството. И тогава започвам работа от цялата си душа, с цялата любов и сила, която ми е дадена от Бог. Затова и резултатът е божествен.
Сподели с приятели: