Винаги има надежда
Част III. Човекът в търсене на себе си
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Светлината на свещта
- Съвършеният учител
| Част III. Човекът в търсене на себе си “Три пътя водят към знанието: пътят на размиш- лението – това е най-благородният път, пътят на под- ражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.” Конфуций Светлината на свещта Възрастен владетел разговарял с един от своите съветници. – Като млад бях глупав и не учих достатъчно. А сега вече е твърде късно за това. Вчера навърших осемдесет години... – тъжно отбелязал царят. – Все пак и с една свещ е по-добре – казал придворният. – Не разбрах какво искаш да кажеш. Какво общо има свещта с това, за което говорех? – Знанията, които получаваме в детството и младостта си, са като утрин- ното слънце. То смело прогонва нощния мрак, щедро разпръсва светлина и пробужда всичко за нов живот. Знанията, които придобиваме по-късно в зрелостта си, са като залязващото слънце. То не сияе, но свети, не те изгаря, но грее и дава топлина. А знанията, с които се сдобиваме в старостта, наподо- бяват светлината на една свещ. Тя е малка светлинка, но ако я загасиш, около теб настъпва пълен мрак. По-добре е да живееш на светлината дори на една свещ, отколкото в опустошителна тъмнина. 45 Съвършеният учител Един човек много искал да придобие мъдрост и духовна висота. Четял, изучавал древни книги и религии, размишлявал. Минали години в усъвър- шенстване и той израснал много. Станал известен сред хората е мъдростта и познанията си. Започнали да се допитват до него, да го търсят за съвет и помощ. Но той не се задоволявал с постигнатото и решил, че трябва да продължи по пътя на духовното си израстване. „Все още има много неща, които мога да науча – мислел си той. – Колко хубаво би било, ако мога да срещна някой по-мъдър от мен и да усвоя всички негови знания...“ Не щеш ли, минало малко време и съдбата изпречила на пътя му един много мъдър човек, който също търсел някого, от когото да вземе знания и мъдрост. Зарадвали се и двамата мъдреци на срещата и решили да си помогнат един на друг, да споделят целия си житейски опит и познание. Но един ден, вторият мъдрец извършил неразумна и глупава постъпка. И първият си казал: „Явно не е толкова мъдър, за колкото го мислех. Какво мога да науча от човек, който допуска такива глупави грешки...?“ И решил да се раздели с него и продължил да търси по-мъдър и просветен човек. Година след година, човекът продължавал да търси своя съвършен учител. Много хора срещнал в живота си, но всички се оказвали недостатъчно знаещи и духовно извисени. Но той не се отказвал. Обикалял близки и далечни земи. И търсел ли търсел. Докато един ден срещнал отново своя стар приятел, когото изоставил. И какво да види. Мъдрецът бил заобиколен от стотици ученици и последо- ватели, които слушали със затаен дъх неговите думи и го гледали с призна- телност и страхопочитание. Едва изчакал да се разотидат учениците и веднага отишъл при стария си познайник. – Но как успя да постигнеш това? Кой беше твоят учител през цялото това време? – Знаеш ли, стари приятелю, след като пътищата ни се разделиха, аз спрях да търся някой, който да е по-мъдър от мен. Просто се учех от всеки, с когото ме срещаше съдбата, независимо дали беше глупав или мъдър. И разбрах, че животът е най-съвършеният учител. |